Богатите стават още по-богати в режим на строги икономии

„Блумбърг“

Помните ли всички онези приказки, как кредитният крънч щял да доведе до нова ера на ограничения? Финансовата индустрия щяла да се свие; пропастта между заможните и бедните щяла да намалее; а данъците щели да скочат за хората с най-високи доходи, принуждавайки ги да дават повече за обществото.
Е, не стана така.
Всъщност рецесията направи богатите още по-богати. Данните за Великобритания говорят, че социалното неравенство расте. Вече спокойно можем да зарежем идеята, че ще изчезне от само себе си. Правителството обикновено спасява заможните; заплатите на висококвалифицираните кадри непрекъснато вървят нагоре; а благодарение на глобализацията състоятелните хора все повече живеят в напълно различна икономика от останалото население на страната си.
Британската икономика крета, но хората с най-високи доходи са учудващо добре.
Доклад на HSBC Holdings Plc. от миналата седмица, основан на проучване на YouGov Plc, констатира, че най-богатите британски домакинства (тези с годишен доход от поне 100 хил. паунда) планират да увеличат разходите си със 7,8% през тази година, макар че част от промяната ще бъде финансирана със смъкване на дела спестявани средства. Определено не звучи като затягане на коланите.
Обикновеното британско семейство обаче не е в толкова цветущо положение. Средният ръст на заплащането там е 2,2% за последните три месеца, т.е. под инфлацията от 3,7%. На практика средностатистическият британец обеднява, но тези по върховете са си добре.

Заможен Лондон

Лондон, безспорно най-богатият регион в Обединеното кралство, е излязъл от рецесията в много по-добро състояние от останалите части на страната, смята Хенри Оувърман, директор на Изследователския център за пространствена икономика към London School of Economics.
„Рецесията подмина средната класа, а преобладаващ дял от представителите й се намира в Югоизточна Англия“, посочи той в лекция от миналия месец.
Доходите и работните места бяха по-слабо засегнати в Лондон на фона на общата картина за страната. Цените на жилищата се движеха в по-добра крива, а стойността на тези в най-скъпите райони продължи да расте. Първокласните имоти в Лондон са поскъпнали с 5% през изминалата година, сочат данните на Savills Plc. Цените на средностатистическите жилища обаче паднаха.
Разбира се, социалното неравенство се задълбочава от доста време. Във Великобритания коефициентът на Джини, често използвана мярка за разминаването на доходите, се е покачил от 28% към 1983 г. на 34% през 2008/09 г. по данни на националната статистика. Резултат от 1 означава равно разпределение на доходите, а 100 – само един човек държи цялото богатство на съответната държава. От 2005 г. насам равнището му бе относително стабилно, но сега отново се покачва.
Това, което се отнася за Обединеното кралство, вероятно се отнася и за по-голямата част от развития свят. Няма нищо уникално в британската икономика. В САЩ данъчните съкращения, въведени от президента Джордж Буш, бяха в полза на богатите. Заплатите на Уолстрийт бързо се възстановиха, докато почасовото заплащане на обикновените служители се увеличи само с 1,9% през миналата година. Можем да се обзаложим, че същите тенденции се наблюдават навсякъде.
Това поставя въпроса, дали богатите могат просто така да продължат да забогатяват повече от останалите. Отговорът е, че могат, и ето защо:
Първо, спасителните планове помагат само на богатите. Преди правителствата субсидираха производствения отрасъл. Сега те спасяват банковия отрасъл, където работят повечето богати хора. Централните банки използват количествените улеснения, за да се опитат да съживят икономиката. Въпреки това резултатът от тези действия е най-вече скок на цените на суровините и увеличение на стойността на активите. Ако инвестирате в хедж фондове, търгуващи с петролни фючърси, ще извлечете добра изгода от количествените улеснения. Ако сте обикновен човек, който плаща повече, за да напълни резервоара на колата си, тогава губите. В действителност спасителните пакети на банките и количествените улеснения използват държавните пари, за да помагат най-вече на богатите.

Жизненоважни умения

Второ, премиите, свързани с образованието, продължават да растат. Характерна черта на всички съвременни икономики е, че предпочитат висококвалифицираните служители пред останалите. Ето защо богатите се отдръпват от останалата част от обществото. Ако не друго, рецесията, изглежда, изостри този процес. Когато времената са трудни, най-тежкия удар понасят работните места в публичния сектор, производството и отрасълът на нискоквалифицираните услуги. Колкото по-важни са уменията ви, толкова по-вероятно е да ви назначат на работа.
Трето, глобализацията позволи на най-богатите да започнат все повече да се отделят от националните икономики. Лондонските банкери, адвокати и консултанти са част от бума на нововъзникващите пазари, колкото са част и от британската икономика, ако не и повече. Те уреждат първичните публични предлагания за руски минни компании и реструктурират дълга на дубайски имотни империи. Случващото се във Великобритания не е от особено значение за просперирането им. Същото се отнася и за специалистите, работещи в повечето големи финансови и бизнес центрове по света.
За някои от тези тенденции не можем да направим много. За други обаче можем: не трябва да спасяваме банките. И не трябва да стимулираме икономиката, като подпомагаме повишаването на цените на активите.
Чудесно беше да си мислим, че кредитната криза ще намали задълбочаващото се неравенство по целия свят. Но това не се случи. Вместо това обществата ще трябва да си зададат въпроса: „Наистина ли се чувстваме добре на фона на растящата пропаст между бедни и богати?“ Защото тя няма да се затвори от само себе си.

Прочети цялата новина

Свързани новини: