Как изчезнаха доказателствата за смъртта на Мерилин Монро

Близо 50 години ни делят от мистериозната смърт на една от емблематичните актриси на ХХ век – Мерилин Монро. Истината едва ли ще излезе наяве. Но хората, свързани по един или друг начин с мистерията, периодично проговарят. Томас Ногучи, съдебният лекар, който пръв се докосва до мъртвата Мерилин, пак се връща към любимата си тема за смъртта на русия ангел. В новото издание на книгата си „Специални трупове“ той проследява минута по минута първите дни и часове, след като Мерилин се е преселила в отвъдното. Ногучи е медикът, който е аутопсирал Робърт Кенеди, Шарън Тейт, Натали Ууд.

---

В офиса намерих бележка върху бюрото ми: „Елате да аутопсирате Мерилин Монро.“ Вече всички знаеха за смъртта й, тъй като сержант Джек Клемънс от комисариата в Лос Анджелис бе докладвал по съответните пътища. Медицинската сестра, която обслужваше Мерилин, вече бе съобщила, че трупът е намерен малко след полунощ. А в полицията се обадили чак в 4,25. Защо са се бавили? Д-р Грийнсън каза, че преди да уведоми полицията, е звънял в киностудията и се е опитвал да информира приятелите на Мерилин. Нима са му били необходими четири часа?
Веднага отидох да изпълня дълга си. В залата за аутопсии я бяха положили върху маса номер 1. Бавно отгърнах белия чаршаф. Давах си сметка, че пред мен лежи една от най-обичаните и обожествявани жени на всички времена.
И че светът ще иска непременно да узнае истината за смъртта й. Огледах голото тяло. Ни знак от убождане. Записах го в отчета. Особени белези също нямаше. Но под лявата слабина, близо до бедрото, се забелязваше малък хематом. Който можеше да бъде знак за домашно насилие. Или пък за прост неволен удар в масата. От това не можеше да се умре. Но все пак аз го отбелязах. „Жена на 36 години, добре сложена, здрава, 53 килограма, метър 66 висока, със силно изрусена коса, сини очи...“ И по-нататък – състояние на всичките системи в организма – сърдечносъдова, дихателна, нервна.
Не намерих ни знак дори, че през стомаха й са преминали някакви хапчета. Нито пък през тънките черва. А в стаята й бяха намерили празни стъкълца от хлорхидрат и разни приспивателни. Достатъчно за защитниците на тезата, че Мерилин яко се е дрогирала. Или пък че някой й е инжектирал смъртоносна доза опиати.
За всеки случай взех проби от стомаха, от червата, от черния дроб, за да ги предам на лабораторията. Както и достатъчно количество кръв. Ден по-късно, когато официално бе обявено, че в кръвта й са намерени наркотични вещества в количества, причиняващи смърт, позвъних по телефона и попитах дали са изследвали и органите, от които бях взел проби. Отговорът бе категоричен: „Не.“
Какво значи това? Приемат за чиста монета идеята, че тя се е отровила с шишенце Nembutal и с 40 капсули хлорхидрат? Защо токсикологът Реймън Ейбънат дори не си е направил труда да изследва другите проби? Вярно е, че кръвната проба показва 8,0 mg% хлорхидрат и 13,0 mg% Nembutal – достатъчно количество, за да причини смърт! И все пак какво им пречеше да изследват и другия материал? В такива случаи задължително се правят изследвания и за съдържанието на стомаха и на някои сегменти от червата.
Бях млад, освен това над мен стояха твърде много началници. Сметнах, че не е необходимо да надигна глас по въпроса. Това трябваше да го направят моите шефове. А те просто приеха версията, че Мерилин се е нагълтала сама с лекарства и така се е самоубила.
След няколко дни излезе официалната версия за смъртта й. Вестниците гракнаха. Тогава реших да звънна на прекия си шеф и да го попитам защо все пак не решат да изследват стомаха и червата, за да дадат повече яснота по случая. „Късно е. Изхвърлихме всичко. Версията е самоубийство“, отговориха ми те
До днес не спират да се множат версиите за убийството и самоубийството. Подклажда ги и клюката за изчезналия дневник на Мерилин. Уж го били виждали в стаята й, уж го държала до нощното шкафче, а го няма.
И най-злокобната версия – че на 3 август 1962 г. в навечерието на смъртта й, Робърт Кенеди в компанията на мъж с лекарска чанта е влязъл в къщата на Мерилин. И че този мъж, вероятно лекар, е инжектирал смъртоносната доза наркотик!

---

---

Мерилин Монро е родена на 1 юни 1926 г. в Лос Анджелис. Майка й Гладис Монро-Бейкър я нарича Норма в чест на любимата си актриса Норма Талмидж. Гладис казва, че баща на детето е Мартин Мортинсън, но по това време те се разделят, ето защо това бащинство се счита за съмнително. На двуседмична възраст тя е предадена на приемно семейство, при което живее шест години. На 19 юни 1942 г. Норма-Джийн се омъжва за Джим Дохърти, след което напуска училище и се премества да живее при него. Две години след сватбата той отива на фронта, а Норма-Джийн започва да работи в авиационна фабрика. В края на 1944 г., когато работи в "Рейдио плейн", се появява военен фотограф, който има задължението да снима жени, изпълняващи поръчки за армията, за списание, повдигащо бойния дух на войниците. Той ѝ предлага да позира за пет долара на час и тя се съгласява. През 1988 г. списание "Пентхаус" публикува сензационен материал, че е намерен порнографски филм с нейно участие, заснет през 1944 г. В по-късната си кариера актрисата признава, че в началото на пребиваването си в Холивуд е изкарвала прехраната си като момиче на повикване. В навечерието на Рождество съпругът й я поставя пред избора или да бъде негова съпруга, или да се отдаде на кариерата си на фотомодел. На 13 септември 1946 г. се развеждат. През август 1946 г. тя получава обещание да получи договор за работа като статистка в кинокомпанията "Туентиът сенчъри Фокс". От студията ѝ избират и псевдонима, с който ще се прослави завинаги - Мерилин Монро. Мерилин се е казвала баба й, а Монро е моминската фамилия на майка й. През октомври 1948 г. излиза мюзикълът „Хористките“, продуциран от "Кълъмбия пикчърс". Това е първият филм, в който Мерилин има реплики.
През 1955 година е обявена за секссимвол на годината в САЩ. Много скоро Мерилин подписва седемгодишен договор с "Туентиът сенчъри Фокс" и получава една от главните роли във филма на Джон Хюстън "Асфалтовата джунгла". Филмът излиза по екраните през лятото на 1950 г. и става рожденият ден на Мерилин като актриса. Приблизително по това време Мерилин започва да употребява опиати.
През януари 1954 г. тя встъпва в брак с бейзболната звезда Джо Димаджо, но той просъществува само девет месеца. А през март същата година Мерилин получава наградата "Най-популярна актриса". През 1955 г. Мерилин основава собствена компания - "Мерилин Монро продъкшън", в която тя е президент, собственик и владее контролния пакет от акции. Още през 1950 г. тя се запознава с прочутия вече драматург Артър Милър, но те се разделят, за да се срещнат отново през 1955 г. По това време той е вече разведен с две деца. На следващата година се женят. Това е най-продължителният брак на Мерилин - четири години и половина. Развеждат се на 20 януари 1961 г. През 1951 г. Мерилин се запознава с Джон Ф. Кенеди, който по-късно става президент на САЩ. От 1954 до 1960 г. те са в близки интимни отношения. През цялото време Мерилин записва част от разговорите си с него в интимния си дневник. По време на разговори с приятели Кенеди е обсъждал политическите проблеми или е обяснявал някои от правителствените решения. Разбира се, тези разговори не са били предназначени за широката публика, но са естествена част от живота. Дневникът може би е съдържал компрометираща информация за президента и за политиката му като цяло. Ето защо той мистериозно изчезва веднага след смъртта на Мерилин. Според официалните заключения Мерилин Монро умира на 5 август 1962 г. в Бретуд, Калифорния, на 36-годишна възраст от смъртоносна доза сънотворни. Версиите за смъртта й обаче са поне четири.

Прочети цялата новина

Свързани новини: