Справедливост в стила на Уолстрийт - никой да не пострада

„Блумбърг“

Ето още един обезкуражаващ урок за всеки, който се надява, че хората, причинили финансовата криза, ще бъдат подведени под отговорност някой ден. Това, че американската Kомисия за ценните книжа и фондовата борса (SEC) е обвинила за безобразни финансови измами една компания, която е прекалено голяма, за да фалира, не означава, че агенцията ще подведе някого под отговорност.
Представете си следното: измама без измамници. Ако вярваме на SEC, точно това се е случило в General Electric. Осемнадесет месеца минаха, откакто GE плати глоба от $50 млн. заради жалбата на SEC, че компанията е прибегнала до счетоводни измами, за да успее да изпълни прогнозите на анализаторите от Уолстрийт за приходите си през 2002 г. и 2003 г. По това време беше сключено споразумение и SEC заяви, че е завършила разследването на GE, която нито призна, нито отрече обвиненията на комисията.

Без съд за физически лица

SEC обаче остави отворена възможността да даде под съд на по-късен етап едно или повече физически лица, отговорни за предполагаемите измами. Комисията обаче не е споменавала делото, откакто жалбата й бе удовлетворена през август 2009 г.
А сега вече можем да кажем как завършва историята. Говорителят на SEC Джон Нестър заяви, че разследването на SEC е приключило през април 2010 г. и комисията няма да съди никакви физически лица в резултат от проучването си. Нестър отказа повече коментар по въпроса.
SEC е критикувана за отстъпчивостта си пред корпоративните измами, но уреждането на делото с GE изпъква на фона на останалите случаи. За да се разбере причината за това, трябва да се проучат по-внимателно подробностите по обвиненията на SEC срещу компанията.
SEC обвини GE за умишлено извършени измами с ясното съзнание за престъпление в нарушение на параграф 10 (б) от Закона за търговията с ценни книжа от 1934 г. В арсенала на SEC няма друго сериозно обвинение. И все пак от комисията не успяха да посочат отделен човек от GE, който изобщо да е нарушил някакви правила, а още по-малко някой, който да е извършил умишлена измама.
Делото в момента е толкова далечен спомен, че Джефри Имелт, главният изпълнителен директор на GE от 2001 г., беше назначен миналия месец за председател на Съвета за работни места и конкурентоспособност към американския президент Барак Обама. Говорителят на GE Ан Ейсел отказа коментар по въпроса.
Само можем да предполагаме защо SEC е решила да не дава под съд физически лица по това дело. Може би доказателствата са недостатъчни и GE е платила достатъчно щедра сума, за да накара SEC да се оттегли. Може би първоначалните мишени на комисията са заплашили делата да се проточат до безкрайност, като така пресушат ограничените средства на агенцията. Или пък адвокатите й може би са решили да дадат почивка на GE заради някоя друга по-благородна причина.
Вероятно никога няма да разберем. Жалко, че районният съдия от Кънектикът Робърт Чатини прие сключеното споразумение без нито един въпрос към някоя от двете страни.

Корпоративен колективизъм

А има и друго възможно обяснение. Може би SEC е решила, че разглеждани вкупом, някакви хора са разполагали с достатъчно информация, за да са наясно с измамата в счетоводни сметки на GE, но поотделно нито един от тях не е разполагал с всички парченца от пъзела. В юридическите среди тази теория е известна като колективно знание. С други думи, при граждански иск срещу дадена корпорация запознатостта на един или повече служители се комбинира с невярното твърдение на друг, за да се установи знание, дори никой от тях поотделно да не е действал съзнателно.
Проблемът с тази теория е, че повечето федерални апелативни съдилища вече са я отхвърлили според материал в юридическия преглед на Нюйоркския университет от 2009 г. Авторът на статията е Брадли Бонди, който по онова време е адвокат на Трой Паредес, един от двамата републиканци в комисията. Всички съдебни постановления в сферата на колективното знание засягат съдебен спор около акции на частни компании. Въпросът, дали SEC може да се позове на тази теория, остава отворен, пише Бонди, който днес е съдружник в правната кантора Cadwalader Wickersham & Taft във Вашингтон, и призовава комисията да избягва този подход.
Ето как Апелативният съд на втори окръг на САЩ (който разглежда делата на териториите на щатите Кънектикът, Ню Йорк и Върмонт) описва традиционния подход към корпоративната отговорност в дело за измама с ценни книжа: „За да се докаже отговорността на една корпорация, ищецът трябва да докаже, че неин служител е извършил наказуемо деяние с нужното съзнание и че това деяние (и съпътстващото го психическо състояние) е провокирано от корпорацията“, пише в решение от 2008 г.
Съдът, в който SEC подаде оплакването си срещу GE, е част от този втори окръг. По логиката на постановлението на апелативния съд от 2008 г. комисията не може да докаже, че компанията е действала съзнателно, освен ако не установи недвусмислено същото за някой от служителите й. Вече знаем, че контролният орган се е отказал от опитите да заведе подобно дело.
Дори SEC да няма доказателства, че някой от служителите е извършил нарушение по член 10 (b), юридическите й представители пак могат да се опитат да навържат куп нахвърляни факти, за да изглежда така, сякаш компанията умишлено е извършила измама, с надеждата да я принудят да се споразумее и после да излязат с гръмко прессъобщение.
Посланието към инвеститорите е също толкова тревожно. Няма как GE да измами акционерите си, освен ако някое живо същество не е извършило същото нарушение. Така че или виновниците са се измъкнали безнаказано, или SEC не е трябвало изобщо да завежда делото срещу компанията.
Това не е прилагане на закона, а игра на думи.

Прочети цялата новина

Свързани новини: