Д-р Стефан Константинов, министър на здравеопазването: До 1 април ще е готова новата концепция за спешната помощ

- Д-р Константинов, от сдружението на общинските болници изразиха притеснение, че голяма част от тях могат да фалират заради новите условия за сключване на договори с касата тази година и намаленото финансиране. Как ще коментирате този проблем?
- Доколкото разбрах от медиите, те казаха, че болниците в населени места под 25 хил. души при новите условия щели да фалират. Направихме справка и се оказа, че в такива места има около 15 болници, което сами виждате, че не е много. Не е вярно и твърдението, че общинските болници са първо ниво на компетентност и всички ще фалират. Оказа се, че значителна част от техните клиники имат компетенция второ ниво. Бих казал още, че не е задължително всяка болница, която е създадена в България, ако няма пациенти и техника, ако няма специалисти в нея, да продължи да съществува. При наличието на това огромно количество болници, ако има лечебни заведения, които не отговарят на качеството, дори да затворят врати, нищо лошо няма да се случи, защото те просто не покриват критериите. В тях не се лекуват качествено болните, които само посещават дадено лечебно заведение, а после биват транспортирани към друго. Така че проблем по никакъв начин няма, няма тревожни данни и мнозинството общински болници ще останат и ще лекуват в рамките на възможностите си.

- Твърдите, че не е вярно това, което те казват, че две трети от тях са с първо ниво на компетентност?
- Да, нещата се преувеличават. Разбира се, че има определени проблеми, но това не значи, че една болница, за да не затвори врати, трябва да я поддържаме. Ще се съгласите, че никой българин не иска да отиде в болница, в която не може да получи качествено лечение. Болниците, които са първо ниво на компетентност, ще сключат договор със здравната каса за това ниво и ще извършват само дейността, която могат.

- Как пациентите от тях обаче ще пътуват до съседни места, ако дадена дейност не може да бъде извършена в определената болница?
- При малка държава, която е 500 км от единия край до другия, мисля, че това няма да е проблем. Имаме много болници, пръснати в цялата страна. В доста населени места хората намаляха, има обезлюдени райони, където обаче болницата си стои. Няма как тя да бъде поддържана.

- От здравната каса обявиха, че новата методика за определяне на прогнозните бюджети на болниците не е променена след вашите съвети. Доволни ли сте вече от нея?
- Когато беше излязъл първият вариант, аз казах мнението си, трябва да видим финалния резултат, да видим какво ще се получи. Няма как да бъда доволен от методики, които плащат по клинични пътеки и по разни съвети се определя на коя болница колко да се плати по някакви критерии, които се сменят ежегодно. Това не е правилният подход и затова настоявам да се смени начинът на финансиране на болниците. Това е кардиналното решение. Става дума да се въведат диагностично свързаните групи, те дават най-вярното решение на коя болница колко да се плати, а не да правим всяка година съвети, методики и да измисляме топлата вода...

- Какви са последните данни, които имате, от проверките за избор на екип? Има ли случаи на злоупотреби?
- Подадените сигнали към нас от началото на годината досега са 50. Те са от граждани, които по някакъв начин се оплакват от продължаване на практиката за искане на пари. Те бяха повече в първите няколко дни от влизането в сила на новите правила, сега има известно намаление. Най-много са сигналите за лечебни заведения в София. Ще е нужен период от около три месеца, за да оценим ситуацията. Когато имаме сигнал на човек, който си е казал името, подписал се е, го проверяваме веднага.

- От лекарския съюз (БЛС) чакат да подпишете общите правила за добра медицинска практика. Кога смятате да го направите?
- Съжалявам, че колегите от лекарския съюз не са се запознали с един мой материал като зам.-председател на БЛС, в който правих анализ на законодателството, затова какво се очаква от лекарския съюз да върши. Там говорих за добра медицинска практика, за кодекс на професионалната етика и за правила за поведение по специалности. Имаше един документ, изготвен от д-р Андрей Кехайов, по-предишният председател на Българския лекарски съюз, за написването на правила за добра медицинска практика. Те бяха 90% повторение на Кодекса за професионална етика. От такъв документ лекарският съюз няма нужда. Трябва да има единен документ, в който да бъдат разграничени ясно правила за поведение при различни състояния от етичните норми, към които трябва да се стреми всеки лекар. За момента нищо ново не съм получавал от лекарския съюз.

- Трябва ли да има регистър на лекарските грешки, какъвто от БЛС искат да водят?
- Намирам идеята за крайно недобра и лишена от смисъл. Да слагаме имената на лекари и грешките им, нещо като стена на срама и това да го прави лекарският съюз... Ние имаме механизми. Наказания могат да бъдат налагани от органи на министерството или в някой случай от министъра на здравеопазването, както и от лекарския съюз. Могат да се наложат финансови санкции или отнемане на лекарски права до две години.

- От началото на годината само за месец 60 лекари са напуснали страната. Какви мерки предвиждате, за да се промени тази тенденция?
- Аз не знам откъде идва тази информация непрекъснато. Вероятно от лекарския съюз колегите там на базата на сертификатите, които издават на лекарите, за добра практика, смятат, че толкова са напуснали страната, но това не е така. Според статистика на Евростат за 2010 г. имаме 3,6 броя лекари на 1000 души население, а средното за ЕС е 3,3. От 2000 до 2008 г. общият брой на лекарите у нас се е увеличил с 0,9. Не само че нямаме намаление, ние имаме увеличение на медицинските специалисти. Проблемът с намаляването на лекари съществува в определени специалности, той е известен, но това непрекъснато повтаряне е преувеличаване на реалностите.

- Как планирате да решите проблемите в спешната помощ, свързани с липсата на кадри, с недостатъчното финансиране?
- Спешната помощ има нужда от краткотрайни действия и цялостна реформа в дейността си. Точно поради тази причина отиваме с колеги от лекарския съюз и от Българския червен кръст в Германия, за да се запознаем с техните добри практики. На националния консултант по спешна помощ и на шефове на спешни центрове в страната съм дал за задача да ми докладват конкретните проблеми, които са най-належащи и тяхната визия как нещата могат да се променят за по-добро. Ясно е, че има нужда от повече средства и стимули, но аз мисля, че трябва да има и малко по-големи реформи в областта на обучението и хората, които работят. Вече веднъж казах, че добра идея е да се използва лансирането на парамедици, не е задължително във всяка линейка да има лекарски екип, а краткотрайните мерки би било добре да помислим за възнагражденията на тези хора и за стимулите да работят в тези центрове. Сега разглеждаме точно щатните разписания и търсим откъде могат да се освободят средства, за да дадем нещо повече на работещите в тези центрове. Вероятно това е въпрос до юни и след това ще видим как се изпълнява бюджетът.

- Преди дни казахте, че има много случаи на хора, които се обаждат на телефон 112, без да са спешни. Как хората да преценят колко спешен е случаят им?
- Упрекът ми е не към хората, които няма как да знаят кой е спешен и кой не. Смятам, че работещите на телефон 112 трябва да са обучени и да имат алгоритъм, по който да се ориентират дали един човек е спешен, или не. По тази причина имаме разговори с Министерството на вътрешните работи, към което е телефон 112, за да видим как да оптимизираме процеса и информацията да се филтрира на първо ниво.

- Какво все пак се счита за спешен случай?
- Трябва да тръгнем от това какво е спешен пациент. В момента стандартът в спешната медицина ни дава две дефиниции, които донякъде влизат в противоречие. Едната гласи, че всеки, който се самоопредели за спешен пациент, е такъв до влизането му в лечебното заведение. В страна като България обаче спешният пациент би трябвало да има много по-кратко и ясно определение. Така че всеки може да се обърне, но ако се окаже, че не е спешен, трябва да има ясни механизми, по които или да си заплати той лечението, или да му го заплати здравната каса, или някакъв осигурителен фонд. Ние обмисляме да осигурим такива механизми. Сега, където не са спешни пациентите, не са изчистени достатъчно добре механизмите, по които някой да им иска средства. Срокът да получа предложения от хората, на които съм дал задача, е този месец, което означава, че до 1 април трябва да е готова концепцията за промяна на спешната помощ.

- Докъде стигна изготвянето на проекта за електронна здравна карта?
- Електронната здравна карта не е панацеята на електронното здравеопазване, а е нещо много дребно от него. Много по-важно е ние да развием една интегрирана информационна система, която да събира всички данни и системи, които има по-различни места и да ги синхронизира. Проектът за електронна здравна карта, който беше казано да стане до 1 януари, щеше да доведе до необосновано хвърляне на десетки милиони левове, затова го спрях напълно. Това щеше да е така, защото електронната здравна карта е само част от електронната здравна система, която ни е нужна. Затова сега абсолютният приоритет е изграждането на тази интегрирана информационна система, но първо трябва да се създаде архитектурата, която ще може да се надгражда и след това да се работи по различните й компоненти. До 31 март трябва да имаме зелена светлина за тези 10 млн. лева, които се отпускат от Европейския съюз, и с тях ще можем да започнем изграждането на системата.


Интервюто взе Соня Стамболийска
sonya_stam@yahoo.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: