Новото апокалиптично предсказание на Рубини

„Блумбърг“

Забравете Египет за малко, оставете настрана сушата в Китай и се абстрахирайте от тревогите по улиците на Бангладеш. Ако искате да видите колко драстични стават последиците от поскъпването на храните, погледнете към богата Япония.
Ценовите скокове там са толкова големи, че икономистите вече говорят как ще тласнат страната от продължителната дефлация към инфлация. Точно така, растящата пазарна стойност на суровини като пшеницата и кафето може да постигне това, което не можаха трилионите долари ликвидност от централната банка.
Икономическите последици от високите цени на храните обаче бледнеят пред социалните. Последствията са най-тежки в Азия, където се намира критична маса от хората, живеещи с по-малко от $2 на ден. Това може да окаже сериозно отражение върху държавните дългове на континента и още по-голямо върху лидерите, които се стараят да опазят мира и да избегнат масовите протести.
Как само могат да се променят нещата за няколко месеца. През октомври се говореше, че Азия е неуязвима за проблемите на Уолстрийт, а сега правителствата в Джакарта, Манила и Делхи се борят със собствена версия на събпрайм кризата. Тази обаче се дължи на токсичната комбинация от недостатъчни запаси от храни, огромен скок на търсенето, метеорологични аномалии и нулево равнище на лихвите в много страни по света.
Икономистът от Нюйоркския университет Нуриел Рубини, който предвиди американската финансова криза, далеч не преувеличава, като казва, че все по-стряскащите цени на храните и горивата създават инфлация в нововъзникващите пазари, която е в състояние да събаря правителства. Египетският президент Хосни Мубарак може да потвърди това.

Странични ефекти

Важно е да помислим за страничните ефекти. По изчисления на ООН страните са похарчили поне $1 трлн. за внос на храни през 2010 г., като при най-бедните този разход е бил с 20% повече в сравнение с 2009 г. Цифрите тепърва ще растат. През януари цените на храните в световен мащаб са стигнали нов рекорд заради по-високата стойност на млечните продукти, захарта и зърнените култури.
Тази криза може да предизвика друга – дългова. Очаквайте азиатските лидери да вдигнат рязко субсидиите и да смъкнат вносните мита. На последиците за бюджета от подобни стъпки не се обръща необходимото внимание. Същото важи и за опасността от социална нестабилност. Събитията в Египет са нагледен пример за това, как хора, живеещи на ръба, бързо могат да бъдат организирани, за да поискат промяна. Потискането на гнева в ерата на Twitter, YouTube и Facebook няма да е лесна задача. Оттук идват и опасенията на Рубини от геополитически кризи.
Има огромна ирония в момента, в който се случва всичко това – точно когато светът става по-тежък. Процентът на затлъстялото население се е удвоил от 1980 г. насам, като почти 10% от всички хора са били със сериозно наднормено тегло към 2008 г., посочва медицинското издание „Лансет“. Хората никога не са били толкова дебели въпреки рекордно високите цени на храните.
Навлизането на западната култура в азиатския хранителен режим стои донякъде зад повишението на цените на хранителните продукти. Комбинацията от бърз растеж на икономиката, увеличени доходи, ръст на населението и забързване на урбанизацията води до промяна на традиционните хранителни навици и увеличена консумация на месо и млечни продукти.

Постоянен, а не цикличен ценови скок

Проблемите, породени от промяната на потребителските навици, ще бъдат особено остри в този регион. За разлика от скока на цените на хранителните продукти през 2008 г. сегашното повишение може да се окаже постоянно, а не циклично. Само Азия например ще трябва да храни със 140 млн. гърла повече през следващите 4 години. Прибавете ги към близо 3-милиардното население в бързорастящия регион и ще имате рецепта за бум на търсенето.
Размерът на Китай означава, че той ще изкупува все по-голям процент от световните хранителни запаси. С поскъпването на юана ще нарасне и способността на Китай да предлага по-високи цени от всички останали държави. Обтягането на търговските отношения е неминуемо и именно това ще покаже колко безполезни са хранителните субсидии. Цените ще се повишават, докато нараства и потреблението, така че субсидиите се оказват напразно пилеене на пари.

Климатичен бунт

Китай показва и как повишаващият се жизнен стандарт ще се сблъска с променящия се климат. Тежки суши застрашават зърнената реколта на най-големия производител в света. Климатът е причина за недостига на питейна вода както за 1,3-милиардното китайско население, така и за добитъка в страната. Климатичните промени само ни напомнят, че водата ще я сполети същото, което в момента се случва с петрола. Не след дълго правителствата ще претърсват земята за вода.
Поскъпващите храни ще усложнят ситуацията за Китайската централна банка. Подобно ще е положението и в Индия, Индонезия, Филипините и дори в не толкова развити икономики като Пакистан и Виетнам.
Реалността ще постави неудобно препятствие пред азиатските бикове на пазара. Вземете за пример Индонезия – четвъртата по гъстота на населението страна в света и с най-многобройно мюсюлманско население. Поради цените на храните постигането на по-висок жизнен стандарт и стесняването на пропастта между бедните и богатите са доста трудни за постигане. Същото се отнася и за други държави, в които ръстът на населението често надхвърля този на брутния вътрешен продукт, като например Филипините.
Това, което убива домакинствата, оцеляващи с няколко долара на ден, е ценовата волатилност. Ако харчите почти половината от доходите си, за да се нахраните, едно 10-процентно увеличение на готварското олио, пшеницата и лютите чушки ще бъде пагубно. Достатъчно бреме е плащането на наема и на здравните услуги, какво остава да се инвестира в образование.
Правителствата трябва да помислят как да смекчат удара дори ако им се наложи да стреснат анализаторите на Standard & Poor's и Moody's Investors Service. В противен случай ги очаква още по-голяма криза от онази, която гласоподавателите и инвеститорите са подготвени да понесат в момента.

Прочети цялата новина

Свързани новини: