Политическо напрежение на Западните Балкани

Няколко страни от Западните Балкани преминават през период на политическо напрежение в очакване да излязат от тежко засегналата ги икономическа криза, което се отрази и на привлекателността на Европейския съюз в проучванията на общественото мнение. Въпреки че причина за напрежението е вътрешната обстановка във всяка от тези страни, “всички те са засегнати от икономическата криза. И това продължава”, коментира европейски източник от Брюксел.

Най-тежкото се случи в края на януари в Албания. Страната за малко не потъна в пряка конфронтация между властите и опозицията след застрелването на демонстранти на 21 януари в Тирана. Наистина, Албания стигна до такъв инцидент поради застоя, в който се намира страната от година и половина. Опозицията не признава резултатите от парламентарните избори през юни 2009 г. “Всички подцениха сериозността на обстановката в Албания”, отбеляза Марко Прелец от Международната кризисна група.

Блокади, напрежения в правителствените мнозинства, призиви към предсрочни избори бележат днес политическия живот в региона. Босна не може да преодолее междуобщностните разногласия и още няма централно правителство четири месеца след изборите. В Косово премиерът Хашим Тачи от дълго време се опитва да състави коалиционно правителство след предсрочните избори през декември. “Много трудно ще бъде да се формира стабилно правителство” в новия парламент, предрича Марко Прелец.

В съседна Македония, където отношенията между македонците и албанското малцинство остават много чувствителни, основните опозиционни партии бойкотират парламента и искат предсрочни парламентарни избори. Те осъждат нерешаването на спора с Гърция за името на Македония, което спъва напредъка към ЕС, но също корупцията и икономическата ситуация.

Нараства и недоволството в Сърбия, където основната опозиционна партия организира на 5 февруари демонстрация без прецедент от лятото на 2008 г., откакто функционира проевропейската правителствена коалиция. В Сърбия също се говори за предсрочни избори заради нарастващата бедност. Но за Косово не се споменава. “Това вече не е национален въпрос. Днес гражданите на Балканите се интересуват от това да имат работа и от корупцията”, отбелязва университетският преподавател Жак Рупник.

Страните от Западните Балкани бяха тежко ударени от кризата, от която мъчително излизат, и където има значително нарастване на безработицата. “След две години рецесия и икономическа стагнация хората са изчерпани и напрегнати”, подчертава сръбският седмичник “Време”. Този анализ може да се проектира и върху другите страни в района, където надеждите за Европа, все още големи, са съпроводени от резерви. Европа, самата тя в криза, намалява в мечтите им.

Проучване, извършено през декември, показва, че 57 процента от сърбите биха искали да се присъединят към ЕС. За първи път тази подкрепа пада под 60 процента. В Хърватия, повече от пет години след започването на преговорите за присъединяване, намират това време за прекалено дълго и неотдавнашно проучване показа, че хърватите са раздвоени по този въпрос (49,4 процента са “за”, 40,3 процента са “против”).

Жак Рупник се тревожи от това, че общественото мнение по отношение на Европа се променя в такава посока. Той предупреждава срещу това двойнствено поведение, където европейците “изглежда желаят разширяване”, а балканските страни “изглежда се готвят” за него. “Това може да доведе до нарастващ евроскептицизъм. Появява се съмнение в европейския проект, преди да бъде постигнат”.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: