Централна Азия - режими на ръба на кризата

в. Независимая газета

Когато политическите експерти говорят за държавите от Централна Азия, смятат за признак на професионален шик да формулират смели предвиждания за всевъзможни и неизбежни трусове в този регион. Най-често предсказват конфликт заради достъпа до водните ресурси. Чертаят и футуристични прогнози за външните влияния, осъществявани чрез кръстосаните интереси на Русия, САЩ и Китай.

Отделна тема е конкуренцията за енергийни доставки, която се развива според включването на каспийските петролно-газови находища в плановете на най-големите енергийни компании и центрове за влияние в света.

И трите насоки безспорно имат реални измерения. Не по-маловажен фактор за развитие на страните от региона и отношенията между тях обаче са процесите в културно-духовната сфера и нагласите в обществото. Те или отговарят на директивите, спускани на народа отгоре като сценарий на бъдещето, или са в разрез с политиката на управляващите режими, използващи властта като стандартен инструмент за господство и самообогатяване.

Вътрешни и регионални аспекти

Независимо от разликите в икономиката и политическите им системи, постсъветските държави от Централна Азия са страни с преобладаващо мюсюлманско население, там управляват светски политически режими и действат съответните правни системи.

Светско управление естествено има и в редица арабски страни като Сирия, Египет и Ирак. Надали обаче някой ще се осмели да прогнозира дългосрочните перспективи на политическия режим в Египет, ако в правителствената коалиция бъдат включени “Мюсюлманските братя”, които официално настояват за това. Или в Ирак, ако оттам бъде изтеглен военният контингент на САЩ.

В различните държави от региона преобладават и твърде разнопосочни обществени нагласи. В Туркменистан и Казахстан, които извличат големи печалби от износ на петрол и газ, властите имат обективна възможност да смекчават социалните проблеми и ценовите дисбаланси. Случва се лозунгите, издигани от властта, да не са пряко обвързани с реалните социални процеси. В икономиката се акцентира главно върху развитието на петролно-газовата инфраструктура като база на стопанското благополучие.

Узбекистан зависи твърде сериозно от селското стопанство и достъпа до водни ресурси, така че е принуден да набляга върху модернизацията в промишлеността и развитието на транзитния си потенциал. В противен случай ще е напълно невъзможно да гарантира все по-високо жизнено равнище на бързо нарастващото население.

Колкото до Таджикистан и Киргизстан, най-бедните републики в региона, местните политически процеси се определят от три основни фактора: запазването на традиционния стопански модел, взаимоотношенията между клановете и масовата трудова емиграция. Опитите да се използват водните ресурси, доставяни от тамошните планински масиви, будят недоволството на съседните държави - предимно на Узбекистан, за който намалелият воден приток от планинските реки означава загуба на площи за поливно земеделие и неизбежна екологична катастрофа в зоната на Аралско море.

Ще отбележим, че всички предишни опити на държавите от региона да формират там междуправителствени координационни структури останаха без успех. На всички етапи противоречията между средноазиатските страни надделяваха над стремежа към сътрудничество. Продължаващата конкуренция между Казахстан и Узбекистан за регионално лидерство може да блокира възможността за дългосрочно решаване на спорните проблеми (например с разпределението на водата и доставките на електроенергия) от самите държави в региона.

Оттук следва, че по принцип е възможна появата на външен арбитър, който да осигури вземането на решения и контрола върху изпълнението им. Естествено, ако някой външен играч като Русия, Китай, ЕС или САЩ НАТО успее да предложи на региона ефективна икономическа помощ и трайна формула за стабилност.

Външни влияния

Централна Азия е включена в различна степен в очертаващите се международни процеси. Обвързването с Европа, главно чрез ОССЕ, остава символично и се дължи главно на интереса към петрола и газа от Каспийския регион, проявяван от Европейската комисия.

Участието в ОНД ще е важно точно дотолкова, доколкото самият формат на ОНД е способен да запази своята ефективност. Конкуренцията се води всъщност за по-мащабно и ...

Свързани новини: