02/16/11 22:55
(http://e-vestnik.bg/)

Вълчи капан за вдовицата - моята истина за последния роман на Христо Калчев

Христо Калчев. Снимка: личен архив

Славея Иванова е жената, която записва последните книги на създателя на жанра “вулгарен роман” Христо Калчев и на Георги Стоев, човека, който се опита да покаже българската мафия отвътре, но беше застрелян.Тя се решава да разкаже как са произведени тези бестселъри в името на печалбата: “Много време ми отне да се реша да направя тази малка книжка. Както изглежда стана модерно сега да се пише документалистика и всеки, който може или не може размахва перо в този публицистичен жанр. Не знам какво ще се получи. Ще видим…” Изповедта й със заглавие “Пророците и мафиите” е издадена от “Сиела”. Предлагаме откъс от книгата.

Изключително важно за мен бе да разкажа истинската история. На някои може да не им хареса – никак. Други може да ме обвинят, но това не ме вълнува особено. Дължа своето решение на няколко души. Първо на Христо Калчев, защото от деня, в който се запознахме случайно и бях до него почти всеки ден от последните му 2 години, докато пишеше своята сага за българските престъпници, го почувствах като баща.

„Вълчи капан“ се оказа големият капан на издателство „Световит“, в който по ирония на съдбата се хванахме много хора, включително семейството на Христо, семейството на издателя и читателите. Всеки от нас замълча и продаде душата си на Огнян Младенов от различни подбуди.

Мълчаливият ми протест срещу подписването на тази книга с името на Калчев беше основателен за мен. След доста размисли реших, че след като книгата така и така ще излезе, най-малкото, което мога да направя, е да следя да се придържат към неговия стил, доколкото е възможно.

Опитвайки се да се доближи максимално до стила на жанра вулгарен роман, Даверов не усещаше как преиграва с думите. Убедена съм, че дори не е вникнал в текста на всичките книги на Калчев, ако и да е седнал да ги прочете. Много трудно е за един писател да работи в рамките на жанр, който му е напълно непознат и не го приема като литература – все едно Сизиф да бута тежкия камък по нагорнището с ясното съзнание, че е лесно. А то не е.
Когато ми диктуваше, едва се удържах да не му кажа, че всеки, който е чел книгите на Калчев, ще познае различния стил. Самоизтъкването на Владо, че е най-добрият български писател, ме дразнеше, но много повече ме жегваше, когато директно или индиректно, с тънкия усет на познавач нападаше покойния си, допреди известно време, „приятел“. Но бях сигурна, че самовлюбеността все някой ден ще му изиграе лоша шега.

Мислех върху спасителната идея да се срещам с Ели Калчева, вдовицата на Христо, и да є давам текста да го преглежда. Бях убедена, че тя ще може да помогне, все пак е живяла с него и го познава достатъчно като човек, като мислене и изказ.Срещите ни бяха дълги. Говорехме си много и за всичко.

Не се стърпях и зададох въпросите, които ме мъчеха от доста време. Знаех защо се съгласи за книгата. Наясно бяхме, че тя ще излезе със или без нейно съгласие. Така че не я обвинявах, че е подписала, дори є казах, че това е единственият добър вариант за момента.

– Дори и да не бях, Огнян пак щеше да я пусне – сподели ми тя. – Накара ме да подпиша договор за 20 000 броя. Каза, че парите са ми нужни, на мен и на Додо, и че това е най-правилното решение. Обясняваше ми, че е обещал да се грижи за сина на приятеля си и че това е единственият начин – пръстите є мачкаха салфетката, с която доскоро попиваше сълзите си. – Притисна ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване