Проф. Мария Златева, експерт по компостиране: Изгарянето на отпадъците е вредна технология

---

Проф. доктор Мария Златева е биохимик, биолог, химик, микробиолог, експерт по компостиране. Президент е на НПО „Федерация Интереко-21” и на Българската асоциация по компостиране, председател на клуба на жените изобретателки. Експерт във Факултета по компостиране в Аграрния университет на Калифорния. Член е на Кралския научен институт на Холандия. Американският биографичен институт Who is who я удостоява със званието “Жена учен на 2002 г.”.

---

- Проф. Златева, стана известно, че сте сред 12-те световни учени, които ще получат престижна награда в Дубай за принос в екологията за 2010 г. За каква ваша разработка ви се присъжда отличието?
- Имам известие от комисия „ЮН Хабитат“ със седалище Дубай, че аз съм сред 12-те учени в света, които са отличени за 2010 г. за приноса си за екологията. Нека уточня, че „ЮН Хабитат“ е комисия на ООН, която отговаря за екологията на континентите Европа, Азия, Африка и Австралия. Общо взето, тя наблюдава проблемите на екологията по цялото земно кълбо. Комисията влезе в контакт с мен, когато за първи път изведох идеята компостирането да стане световна политика. Иновацията се състои в това, че за първи път компостирането се поставя в основата на кръговрата на веществата. Вече 19 години се занимавам с тази тема и интересът ми към нея възникна от работата ми в един английски завод за компостиране в Бенгази, Либия. Започнах да търся научна обосновка за тези процеси. Работата ми в тази насока ми даде възможност да се запозная по-добре и да вляза в проблема и да го поставя, където трябва – на международни конференции. За първи път то започва да се изучава в някои учебници като основа на кръговрата на веществата. Идеята е, че после идва минерализирането. През миналата година получих специално писмо от „ЮН Хабитат“ да участвам в техните конкурси заради разработката ми на проекта „Компостиране – фамилният двор“. Той стартира през 2002 година и оборва схващането, че целият процес е токсичен и вреди на природата. За да докажа, че това не е така, със съдействието на министерството на околната среда започнахме проекта с прилагане на моя патентована технология. Започнахме от най-ниското ниво - от отпадъците във фамилния двор. Идеята е да се събират отпадъците от фамилната градина и от кухнята в биокомпостер и да се превърнат в органичен тор. С него фамилията си тори градината и се получават екологично чисти продукти.
Оказа се, че процесът има и по-глобален характер. След фамилното компостиране намалява напрежението на сметищата. Направихме експеримент. В една кофа за събиране за отпадъци едно семейство, преди да започне да използва компостиране, събира към 120 килограма отпадъци общо. В една градина около 90% от отпадъците са биоразградими. Когато направихме компостирането, за 4 месеца едва събрахме 4 кг отпадъци, и то предимно инертни материали. Това ни стъписа. Създадоха се условия проектът да получи устойчив характер и да се мултиплицира. Министерството на околната среда започна да провежда тази програма в много населени места. Тези резултати са достигнали до „ЮН Хабитат“ и миналата година ме поканиха специално да участвам в един от техните проекти.

- Кой финансира проекта ви?
- Проектът беше пилотен и финансирането се извърши от министерството. Компостът се прави под строг научен контрол и заради това е много по-полезен. Ноу-хауто, което вложих в патента, е, че най-голямата работа се извършва още преди да се зареди компостерът. Отпадъците се разделят на карбонизиращи – т.е. такива, които съдържат по-голям процент органичен въглерод. Другите - по-голям процент органичен азот. Те се подреждат внимателно, а не се нахвърлят. Крайният резултат е, че съотношението на въглерод към азот е 20 към 1. Това е международният индекс за определяне на качеството на компоста. Най-качественият е този, който е със съотношение 25 към 1. Когато се спазва технологията, не може да има грешки. „Природата е оцеляла, когато е започнала да компостира собствените си отпадъци“, това е моя сентенция, която беше добре възприета от международната научна общност. За първи път я изложих на най-големия конгрес за отпадъци в Атланта, Джорджия. Там бях почетен гост. Когато я представих, Жак Ив Кусто, който също беше почетен гост, я взе и я качи по електронните табла, така че да се излъчва навсякъде из сградата.

- Къде се прилага тази технология?
- В Гърция, Турция и на Канарските острови засега. Знаете, че съм експерт в института „Политика за земята“ към Белия дом, откъдето също се проявява интерес, защото там обръщат сериозно внимание на проблема. Моята идея е технологията ми да бъде прилагана изцяло в България.

- Преди време бяхте активен участник в разговорите за софийския боклук. Защо въпросът със завода за преработка на отпадъци се бави толкова дълго време?
- Това е голяма трагедия. Без удоволствие ще ви кажа мнението си. Заводът не е построен до момента, защото тези, които трябва да вземат решението за технологиите, които да се използват, не са достатъчно компетентни. Технологията, която се котираше най-много, е да се изгаря целият боклук. Предполагам, че има някакъв интерес в тази насока. Проблемът е, че този процес е не само несъобразен с екологията, а си е направо престъпен спрямо здравето на хората. Аз съм експерт и съм честна към науката и здравето на хората и мога да кажа, че изгарянето е най-старата и неекологична технология. Обработването на отпадъците трябва да бъде съобразено с природата, защото те я засягат пряко. Например стигна се до климатични промени, които променят състоянието на самата планета. Освен това обработката трябва да бъде икономически ефективна и социално справедлива. У нас обаче се започна с една порочна практика – да се предложи фирма, която да избере технология, която да бъде приложена. Това е ненужно и на практика един излишен разход. Някой докара една фирма, която се обяви изцяло за изгарянето. Заводите, построени на този принцип, обаче са на доизживяване. Независимо че световната политика е да не се изгаря всичко, при нас предложиха остаряла технология срещу заплащане на 6 млн. лева. Това го има публикувано в интернет, не го измислям. Обществеността се надигна срещу технологията. Бяха представени световни изследвания, които доказват, че не само въздухът се замърсява, но и почвата се отравя с диоксини.
После се появи идея да се правят брикети, които пак ще се горят. Наистина в по-отдалечен във времето период. С тях най-вероятно ще се захранват циментовите заводи. У нас има пет такива завода, разпръснати в цялата страна, така че процесът няма да се засегне само София.
Това решение събуди също протестните реакции на неправителствените организации. Освен това тези проекти стигнаха и до ЕС.
За съжаление в момента не съм в кухнята на разговорите и разчитам само на информация от пресата, защото бях изключена от експертния съвет, понеже съм срещу изгарянето. Но чета, че се появи едно ново решение да се прави компост, който после да се изгаря. Безсмислено е да се произвежда нещо и после да се изгаря. Това показва, че няма експерти в тази насока, а само чуваемост на модерни неща, които после се трактуват по свой начин и винаги в полза на изгарянето.

- Каква е позицията на Европейската комисия по тази тема?
- В Европа позициите също са различни. Зависи на кого ще попаднете. Част от експертите там са под влияние на бизнесмени, които имат изработени пещи за изгаряне и им търсят пазар. Истинските експерти обаче са против този процес. Логиката показва, че няма нужда отпадъците да се изгарят изцяло, след като може да се използват по един полезен начин. Ние сме длъжни на земята, защото изчерпваме от нея органичното вещество и заменяме естествения тор с изкуствен, което води до генетични изменения и много болести, което се отчита.
Нека само да вметна, че у нас често се дава за пример заводът за боклук във Виена, който се намира в самия град. Този завод наистина е много модерен, но някак си се забравя да се каже, че там има и завод за сепариране, и завод за компостиране. Гори се само това, което остане след тези две технологии.

- Анонсирано беше от вашия екип, че готвите кръгла маса през април с участието на Лестър Браун. Има ли яснота кой още ще участват в нея?
- Идеята ни е на 7 април, когато се празнува Седмицата на гората, в София да организираме международна конференция с участието на Лестър Браун, основател на Института за зелена политика към Белия дом, Ал Гор, Кофи Анан, както и със световнопризнати учени в областта на екологията. Заедно ще поставим въпроса за начина, по който да се справи светът с въглеродния диоксид. В момента упорито се лансира едно тревожно решение за справяне с проблема. А именно въглеродният диоксид, който е наистина в огромни количества, да се втечнява, да се затваря херметически в контейнери и да „се погребва“ в изоставени мини. Това предложение, ако се възприеме, е изключително опасно, защото на практика ние зареждаме бомби в планетата. При едно земетресение формулата на втечнения въглероден диоксид може да се промени и въглеродът да пламне, а кислородът да го поддържа. Какво правим тогава? Само една трета от парите, които биха се отделили за тази технология, да се дадат за залесяване, проблемът с въглеродните емисии може да се реши успешно и екологосъобразно. Има достатъчно дървесни видове, които могат за сравнително кратко време да възстановят здравословния вид на планетата, и един от тях е пауловнията.

Интервюто взе Иглика Горанова

Прочети цялата новина

Свързани новини: