"Бургас-Александруполис" - NO, "Самсун-Джейхан" - YES

„Класа“

1,5 млрд. долара приходи за България от строителството, 1,8 млрд. долара постъпления в страната ни като разходи, които компанията трябва да направи у нас за различните си дейности в следващите 20 г. Освен приходите за държавата ще бъдат отворени и поне 1000 нови работни места по време на строежа и експлоатацията на проекта. Собственикът на тръбата – базираната в Амстердам „Транс Болкан Пайплайн“ (ТБП), ще трябва да плати и 1 млрд. лв. за доставки на ток за тръбата в следващите 40 г. За същия период за наеми на буксири, кораби за контрол и други плавателни съдове, които ще са част от мерките за безопасност, компанията ще заплати още над 1 млрд. долара. Това от своя страна ще съживи и българския портови флот, а данните за ползите от проекта са извън широко коментираните 35 млн. долара такси, които ще получава България от транзита на суровината. От ТБП дори са изчислили, че всеки вложен долар в такъв инфраструктурен проект води до увеличение на БВП на страната с 2,5–3 долара на човек на годишна база. Това би спечелила България, ако реализира проекта за петролопровода „Бургас–Александруполис“.
Всичко това са средствата, които страната ни ще откаже и подари на съседна Турция, ако проектът не се осъществи и Русия насочи усилията си към строежа на алтернативния „Самсун–Джейхан“. Причините за колебанията „за“ и „против“ осъществяването на петролопровода визират твърденията на еколозите, че при евентуален разлив в Бургаския залив ще бъде унищожена цялата природа на региона.
Никой от еколозите у нас до сега обаче не е обяснил какво ще стане със залива в случай на изтичане на петрол на около 50 км на север от границите на Р България на румънска територия, където вече функционира буйово съоръжение. То ще бъде част от проектирания нефтопровод „Констанца– Триест“, който е конкурентен на „Бургас–Александруполис“. Подобен разлив неминуемо ще стигне и до нашите териториални води, категорични са експерти, запознати с проекта. Затова поздравления за румънците, че тръбата е на път да се построи през тяхна територия, браво и на турците, които също са готови да изградят петролопровод „Самсун– Джейхан“, и „овации” на нашите еколози, че спряха рентабилен за страната ни проект.
Проверка на „Класа“ сред запознатите с петролопровода „Бургас–Александруполис“ показва, че проектът е изключително изгоден за страната ни. Според експерти България ще има големи икономически изгоди от него. Към тях се прибавят и възможностите за нови работни места, както и развитието на корабоплаването в района на Бургас. За самия проект ще трябва да се използват специализирани охранителни кораби. Предложението на ТБП е суровият нефт да се разтоварва чрез буйова система, без корабите да влизат в пристанище Бургас. Идеята е на 18 км от Бургас навътре в морето да бъде инсталиран буй, за който да се „закачат“ танкерите. Чрез буйовата система петролът ще бъде докарван до брегова помпена станция в района на пристанище „Росенец”, след това ще се тласка до резервоарния парк в района на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и оттам ще потегля по тръбата за Гърция.
Съоръжението ще има различни електронни системи за безопасност и изказванията, че това е опасно, са пълна глупост, обясниха експерти от бранша.
Смешно е и да се сравнява петролопроводът „Бургас–Александруполис“ с инцидента в Мексиканския залив със сондата Deepwater Horizon, защото в Мексико разливът се получи при добив на петрол. Там технологията е много по-различна от тази при преноса на суровината и сравняването на добива с преноса на петрол показва крещящата некомпетентност на органите, които се занимават и чиито усилия са насочени към неговото спиране.
За алтернатива на българо-гръцката тръба основно се смята турският петролопровод „Самсун–Джейхан“, който в момента се проектира, не без италианска подкрепа. От руската компания „Транснефт“ вече предложиха проектите „Бургас–Александруполис“ и „Самсун –Джейхан“ да бъдат обединени под общо управление, защото и двете тръби са алтернативи на преноса на нефт през Босфора. От „Транснефт” вече са водили преговори с Турция, Италия и Гърция за създаването на консорциум, който да управлява проектите. Според изпълнителния директор на руския оператор Николай Токарев Турция е предложила преференции за петролните доставки за руски компании, които участват в "Самсун–Джейхан".
Вече няколко пъти морски специалисти и инженери представят анализ за това, как ще се отрази „Бургас–Александруполис“ на региона. Цялостна и професионална оценка на риска от тръбата може да се направи само след като се уточнят параметрите и технологията за строежа на съоръженията. Преминаването на нефтопровода през Бургаския залив ще създаде много по-добри условия за изграждане на инфраструктурна защита не само на тръбата, но и на целия крайбрежен регион. Според експертите в момента бреговете на страната ни не са защитени от инциденти с разлив на петрол, а и държавата не разполага с ефективни средства за отстраняването им. При реализирането на подобен проект компанията оператор ще бъде задължена според международните норми за безопасност да изгради и поддържа съответната система от съоръжения за откриване и борба с евентуални разливи.
Българската страна вече веднъж върна за преразглеждане екологичната оценка на проекта. От Министерството на околната среда и водите заявиха, че ТБП има два месеца, за да коригира отправените забележки. В доклада не били разгледани равностойно вариантите за разтоварване на петрола чрез буйова система и на пристанище. Няма и категорична оценка как конкретно би се отразил един разлив на риболова, мидените ферми, туристическата и развлекателната индустрия, недвижимите имоти и т.н. В документа не са посочени конкретни мерки за борба с разливите. Предвидените мерки не гарантират, че при възникване на аварии няма да бъдат нанесени необратими щети върху залива като цяло, флората и фауната и туризма, обясняват от екоминистерството в аргументите си. Внимателният прочит на забележките показва, че МОСВ предпочита разтоварването на нефт да става на пристанище. Това становище не се приема от консултантите на ТБП в проекта – фирмата ILF. Немските специалисти са категорични, че разтоварването на пристанище в този случай е много по-рисково от технологична и екологична гледна точка, както и би затруднило в голяма степен функционирането на действащите пристанищни инсталации на „Лукойл”. Сега се очертава и ново забавяне на екооценката за тръбата, като е възможно МОСВ да се произнесе за проекта в средата на годината, съобщи Медиапул. А в светлината на последните събития – вероятно няма да има нова оценка, защото руската страна не е склонна самостоятелно да финансира изготвянето й.
Не може да се каже, че петролен разлив в Турция не би се отразил на Бургаския залив, обясни пред „Класа“ Атанас Палазов, директор на Института по океанология при БАН. По думите му всичко зависи от теченията и ветровете, защото, ако няколко дни има южен вятър, теченията се променят и тръгват от юг на север.
Но е абсолютно сигурно, че при разлив от съоръжението в порт Констанца той неминуемо ще рефлектира в нашите териториални води.
Тогава ние сами ще трябва да го локализираме и почистим, без да разполагаме с необходимите съоръжения.

Германия подкрепя проекта, а Турция мълчи за своята тръба

На въпрос на в. „Класа“, какво е отношението на Германия към проекта „Бургас–Александруполис“ и вижда ли някаква полза за себе си от изграждането му, посланикът на Федералната република Н. Пр. Матиас Хьопфнер даде следния отговор: „Германия принципно приветства една по-силна диверсификация на страните доставчици и транспортните маршрути за фосилни горива. Ако получаваме нефт и газ от различни доставчици по много различни маршрути, снабдяването ни с енергия ще бъде по-сигурно. Ако, напротив, разчитаме прекалено много на един доставчик и един транспортен маршрут, енергоснабдяването ни е уязвимо. Тук, в България, през 2009 г. това беше усетено болезнено. Затова ние приветстваме факта, че този тръбопровод ще може да облекчи вече силно използвания маршрут през Босфора. При строителството на енергийната инфраструктура обаче трябва да се следи стриктно за екологичната поносимост. По-специално при транспортирането на нефт трябва да сме особено внимателни. Всички ние сигурно още помним тежките екологични щети в Мексиканския залив през миналата година. Затова ние се застъпваме за много строги проверки за екологична поносимост на проектите за тръбопроводи.
Директната полза за Германия вероятно ще е ограничена. В по-голямата си част нефтът от Русия стига до Германия директно по тръбопровод. Но Германия, както и всички потребители на нефт имат полза от диверсифицираните и сигурни транспортни пътища. Затова е изграден и Централноевропейският нефтопровод от Триест до Чехия и ФРГ. По този начин се предотвратяват покачвания на цените, които могат да възникнат например при временно отпадане на даден транспортен маршрут, и нефтените пазари стават като цяло по-стабилни. Енергийните пазари по цял свят са тясно обвързани – чрез борсовите цени затрудненията в снабдяването засягат в повечето случаи всички потребители.“
Този въпрос бе зададен и на посолствата на Италия, Испания, Франция и Португалия, които са сред евентуалните страни вносители на нефт от този тръбопровод, а също и на Унгария като ротационен председател на ЕС. Всички те се въздържаха от коментари.
В отговор на същия въпрос Марлин Холцнер, говорител на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, посочи пред „Класа“: „Еврокомисията подкрепя идеята за проект, който заобикаля задръстените турски проливи и повишава сигурността на доставките.“ Същевременно Брюксел посочва значението на диверсификацията на източниците на петрол, но без да отчита факта, че в проекта е заложено условно транспортирането на 50 на сто руски петрол и 50 на сто – от Казахстан, но в реалността този нефтопровод ще поеме допълнителните количества нефт от разширението на нефтопровода Казахстан–Новоросийск /СПС/. Така се променя съотношението, като до 90% от петрола ще идват от Казахстан.

Още чакаме отговора на Турция
„Класа“ помоли посолството на Република Турция да изложи позицията си по въпроса, с какво тръбата „Самсун–Джейхан“ превъзхожда „Бургас–Александруполис“. След почти едномесечно изчакване обаче становище така и не бе получено. Редакцията е готова веднага да публикува отговора на посолството по въпроса, щом бъде получен.

---

Разтоварване в открито море или в пристанище

Проектът „Бургас–Александруполис“ трябва да се осъществи, а петролът трябва да се разтоварва на пристанище, обясни пред „Класа“ Радослав Ненов, член на експертния съвет на Коалиция за устойчиво развитие. Според него е важно страната ни да бъде транзитен коридор за пренос на нефтопродукти. През „Бургас–Александруполис“ в бъдеще ще могат да преминават по 65 млн. т петрол, което е близо 3% от световната консумация, обясни Ненов. Проектът е важен не само за България, а за целия ЕС, защото така общността става страна по транспортиране на петрол. Според Ненов нормалните роялти такси, които трябва да получава страната ни, са между 3 и 5 пъти по-високи от коментираните до момента 35 млн. долара годишно. Така при 65 млн. т пренесен петрол годишно страната ни би трябвало да получава по 320 млн. долара приходи. Тези пари по закон влизат в Сребърния фонд, така че това ще подпомогне пенсионерите, обясни експертът.
Ненов добави, че и в момента на бургаското пристанище „Росенец“ се разтоварват между 8 и 10 млн. т петрол годишно и въпреки това там до момента не е имало сериозно замърсяване. По план тръбата за „Бургас–Александруполис“ се очаква да излезе на брега в района на „Росенец“. Чрез буйовата система за разтоварване ще се ограничи възможността за маневри в акваторията на Бургаския залив, както и входа за порт Бургас. Буйовата система е неприложима в Черно море, защото то е затворено, и точно това притеснява хората от региона, категоричен е експертът. Ненов добави, че може да се направят компромиси за проекта, тъй като се планира той да преминава през защитени екологични зони. По думите му в цяла Европа за подобни геополитически проекти се правят изключения.
Ненов отхвърли възможността за обединяване на проекта с този на „Самсун–Джейхан“, защото този проект е неефективен за разлика от българския. В случай на подобно обединение само за една четвърт от пренасяните количества петрол в района ще отговаря ЕС, а за останалата част - Турция. Това в никакъв случай не е изгодно за общността, смята Ненов. Неслучайно и турската делегация е реагирала остро на представена декларация за проекта „Бургас–Александруполис“ по време на конференция във Варна.
Трябва да се отбележи, че до 7–8 млн. т нефт годишно действително се разтоварват на „Росенец” сега. Преди години количествата са достигали и до 12–14 млн. т годишно. Но при реализирането на новия проект общите количества ще достигнат до 60–65 млн. т на година, което коренно променя ситуацията, заявиха експерти. Тогава влизането и маневрирането на толкова много танкери в зоната на пристанище „Росенец” е неприемливо от гледна точка на морската безопасност. Според някои експерти буйовите системи са напълно приложими за Черно море и доказателство за това е, че три такива вече работят. Две от съоръженията са в руския порт Новоросийск, където функционират от 8 г. Преди две години буойва система бе пусната и в Констанца.
От гръцката страна неколкократно са заявявали, че реализацията на проекта се блокира от позицията на България. Според гръцкия вицепремиер Теодорос Пангалос осъществяването на„Бургас–Александруполис“ е приоритетна цел на гръцкото правителство. За съжаление ще бъде трудно той да бъде реализиран, посочи Пангалос. Всеки път, когато проамерикански политически сили спечелят избори в България, проектът за петролопровод навлиза в задънена улица, каза гръцкият вицепремиер.
Служители на ТБП нееднократно са обяснявали пред „Класа“, че ако петролопроводът не бъде изграден, Русия ще насочи усилията си към строежа на „Самсун–Джейхан“, който турското правителство подкрепя напълно. Интерес този проект да се осъществи имат и САЩ, но не можем да виним геополитическите интереси на съседна Турция за това.
Приблизителната дължина на нефтопровода „Бургас–Александруполис“ е около 300 км, като на наша територия тръбата ще минава през областите Бургас, Ямбол и Хасково. В района на Ямбол ще бъде изградена и помпена станция. Очаква се в началото по тръбата да се пренасят по 35 млн. т суров петрол годишно, а на втория етап – до 50 млн. т. Мажоритарен акционер с 51% участие в проекта е Русия чрез три компании – „Транснефт“, „Газпром нефт“ и „Роснефт“. Петролопроводът „Бургас–Александруполис“ е икономически по-добър в сравнение със „Самсун–Джейхан“, обясни пред „Класа“ и Валентин Кънев, председател на Балканската и черноморска петролна асоциация. По думите му „Бургас– Александруполис“ е два пъти по-къс, отколкото „Самсун– Джейхан“, което го прави и по-изгоден за изпълнение.


„Транснефт“ опроверга твърденията, че Русия се оттегля от проекта

---

Акционерите в проекта „Бургас-Александруполис" не планират да го закриват и да пренасочват доставките на нефт по други петролопроводи, заяви вчера представителят на компанията „Транснефт" Игор Демин, цитиран от ИТАР- ТАСС. Изказването му бе направено, след като руският в. „Ведомости“ публикува преди това статия, в която се твърди, че Москва се отказва от тръбата и прекратява финансирането на проекта.
„Не става дума за закриване на проекта, както и никой не смята да пренасочва петрола по други петролопроводи", заяви той. По думите му на събрание на акционерите, което ще се проведе днес в Рим, се планира да бъде обсъдена ситуацията със задлъжнялостта на България и Гърция към ТБП, както и да бъдат разгледани предложения за възможностите за по-нататъшното му финансиране. Страната ни не е внасяла вноската си в проекта за две години и тя е достигнала 7,3 млн. евро. Гърция пък дължи на проектната компания 1,269 млн. евро, съобщи РИА „Новости“.
България не е уведомена официално за оттеглянето на руската страна от „Бургас-Александруполис", заяви вчера министърът на финансите Симеон Дянков. Това са обичайни ходове на Русия през последната година по какви ли не проекти. Страната ни изчаква да види какъв ще е докладът за въздействие на проекта върху околната среда (ОВОС) от екоминистерството, уточни финансовият министър. Ако Русия се откаже от проекта, това ще е добро решение и за нас, защото те си признават, че вината е при тях, смята Дянков. Въпросът, дали да се отказваме от проекта „Бургас- Александруполис“, не е обсъждан от правителството, заяви вчера и екоминистърът Нона Караджова. Тя припомни, че е в ход процедурата по ОВОС. От ТБП помолиха за отсрочка, очаква се дружеството да представи преработения документ в края на февруари, каза Караджова. След приемането му започва процедурата по обществено обсъждане. Последен по доклада се произнася Висшият експертен съвет към МОСВ.
Българската страна спазва своите задължения по проекта „Бургас-Александруполис", за да няма основание някой да използва България като извинение, че той не се случва, коментира и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков след заседание на правителството. Прекратяването на финансирането на проекта за петролопроводa „Бургас-Александруполис" ще се отрази негативно, защото това са загубени работни места и инвестиции в страната, е позицията на бившия премиер Сергей Станишев.

---

---

Манук Манукян, еколог: Плажът „Вромос“ може да се използва за петролопровода

Мълчанието около петролопровода е притеснително, каза пред „Класа“ екологът Манук Манукян. Той заяви, че през лятото е имал среща с финансовия министър Симеон Дянков малко след проблемите с радиационния фон на плажа „Вромос“ край Черноморец. Тогава Дянков е попитал какво е мнението на еколозите за петролопровода. Оттам защитниците на природата преценили, че обявяването на радиацията на плажа и проектът може и да имат връзка. „Не съм експерт, но районът около „Вромос“ е най-полегат и е напълно възможно оттам да мине тръбата за „Бургас–Александруполис“, каза Манукян.
Ако няма как да се избегне тръбата и тя трябва да се направи на наша територия, най-добрият вариант е тя да се направи в района на Синеморец, смята Манукян. Така е най-малка опасността евентуален разлив да засегне Бургаския залив. По принцип течението по нашето Черноморие е от север на юг и при един разлив край Синеморец ще бъде засегнато турското крайбрежие. Само на теория е възможно в този случай нефтеното петно да достигне до Бургас, смята екологът.


Петко Ковачев, изпълнителен директор на Института за зелена политика: Трябва да се направи цялостна оценка на Бургаския залив

В последните 25–30 г. не е правен анализ на акваторията на Бургаския залив и затова в момента трудно може да се оцени въздействието на един евентуален нефтен разлив, обясни Петко Ковачев, председател на Института за зелена политика. Според него е наложително да се направи подобна оценка, защото иначе е трудно да се оценят ефектите от подобен разлив. За технологията за разтоварване чрез буйове той заяви, че при тази система винаги ще има разливи на петрол в морето заради гъвкавите връзки. Ковачев допълни, че турската страна е имала вариант да изгради собствен проект близо до границата с нас, но Анкара се е отказала от намеренията си. Ако евентуално се построи такава тръба, трябва да се оцени трансграничният ефект и там въпросът е, как ще се въртят теченията в морето, добави екологът.


Ирина Матеева, Българско дружество за защита на птиците: По сухоземното трасе нямаме притеснения, проблемни остават Бургаският залив и езерата

След няколко срещи с ТБП се уточнихме откъде може да преминава петролопроводът до Гърция, без да засяга зони за гнездене на птиците, каза Ирина Матеева от Българското дружество за защита на птиците. Проблемът с пернатите обаче остава за района на Бургас и езерата там. От дружеството са предложили свой вариант за преминаване на петролопровода, без да се нанасят вреди за природата. Понеже все още не сме видели доклада по оценката за въздействие на околната среда, не можем да кажем откъде точно ще премине съоръжението, каза Матеева. По думите й при различни сценарии един разлив край Бургас има възможност дори да достигне до Турция. Дали разлив на юг от Бургас ще засегне и града, е въпрос, който трябва да се разгледа като възможен сценарий, каза Матева.

Прочети цялата новина

Свързани новини: