Емил Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: За ангажиментите в приватизационните сделки не трябва да има давност

Емил Караниколов  е завършил право в УНСС през 2001 г. Започва  трудовия си път като юрисконсулт в частна фирма. През 2003 г. заема същата позиция в общинската фирма „Туристическо обслужване“. От 2004 г. до 2006 г. работи като юрисконсулт в Столична община. А от 2006 г. е сътрудник в кабинета на зам.- кмета Юлия Ненкова. Бил е за кратко директор на специализираната администрация на област София. От месец май миналата година  е изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

---

- Господин Караниколов, какви ще бъдат основните моменти в работата на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол през тази година?
- Насочваме силите си към осъществяването на големи сделки. Имам предвид конкретно продажбата на „Булгартабак холдинг“ и държавното участие в електроразпределителното дружество Е.ОН. Очаквам парламентът да приеме стратегията за раздържавяване на ВМЗ „Сопот“, за да започнем работа и по тази сделка. Разговаряме с няколко министерства за продажбата на дъщерни дружества или обособени части на фирми от т.нар. Забранителен списък. Създава се експертна група към министерствата на финансите и на икономиката, която  ще работи за актуализацията му и ще преценява кои предприятия могат да бъдат извадени от него. Приватизацията, както знаете, е сред антикризисните мерки, набелязани от правителството. Там е предвидена възможността за продажба на всички дружества, които не носят печалби, генерират загуби и не са от стратегическа важност за държавата  и икономиката . Не искам да навлизам в конкретика, но наистина има фирми, които могат да излязат от този списък. И най-важното, очаквам да има интерес към тях.Що се отнася до следприватизационния контрол, ще продължаваме да  предявяваме неустойки  и искания за неизпълнени ангажименти по приватизационни договори. Смятаме да направим ревизия и на инвестициите, направени  предсрочно Ще проверяваме дали те наистина са реализирани и съществуват.

- Какво остана за продан?
- Все още държавата има ресурс от активи, но тяхната приватизация  зависи  от моментното състояние на пазарите и от интересите на инвеститорите. Има дружества, които можем да предложим, но важното е да има интерес към тях. Забелязвам,че икономическите показатели през последните няколко месеца се подобряват. Затова очаквам тази година да бъде успешна за приватизацията.

- Какво става в момента с „Булгартабак холдинг“?
- Както е известно, в края на миналата година бяха приети правният анализ, информационният меморандум и приватизационната оценка на дружество. След това консултантът по сделката започна активна маркетингова кампания. Появиха се вече над четири стратегически и  финансови инвеститори. Очаквам да бъде интересна сделка, още повече че правителството ясно изрази позицията си тя да бъде доведена докрай. Самите потенциални купувачи добре познават историята около „Булгартабак“ и затова предпочитат да изчакат до последно. Резервирани са заради досегашните неуспешни опити за продажба, но определено има интерес. Самото дружество отчита добри показатели и това го прави по-атрактивно. Предстои съвсем скоро да бъде определен методът на продажба – чрез търг или конкурс, на този етап не изключвам нито една от тези възможности.

- Кога реално ще заработи консолидационната компания, която ще продава остатъчните държавни дялове?
- В нея вече е апортирано дружеството „Монтажи“. На два поредни централизирани публични търга го предлагаме за продажба, но за съжаление засега към него няма проявен интерес. Надявам се, че при намаляване на цената ще се появи и купувач. Търгува се на свободния пазар, без никакви ограничения. Особеното тук, е че фирмата притежава много недвижими имоти, които явно в момента не са толкова атрактивни.

- След „Монтажи“ кое друго дружество ще бъде предложено чрез Държавната консолидационна компания?
 - Работим за продажбата на държавния дял на електроразпределителното дружество Е.ОН. Започна процедура за избор на инвестиционен посредник. Стартирахме  с Е.ОН, защото там най-напред приключи проверката на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.  Развитието на тази сделка ще ни покаже как да постъпим и с държавните дялове и в другите електроразпределителни дружества.

- Какво пречи в момента на приватизацията?
- На самия процес нищо не пречи. Основният акцент в случая е състоянието на пазара и липсата на интерес. Кризата принуди инвеститорите да изчакват, да преструктурират капиталите си и да наблюдават кой сектор реално ще издърпа икономиката, за да насочат инвестициите си натам. Това според мен е основната причина, заради която през последната година и половина приватизацията не вървеше. Държавата все още има какво да предложи на потенциалните купувачи важното е, пак казвам, да има интерес от тяхна страна, за да  може приходите от приватизация да запълнят Сребърния фонд.

- Кога ще можем да кажем, че раздържавяването у нас е приключило?
- Това е един непрекъснат процес. Винаги ще има държавни предприятия, които според конюнктурата ще са важни или ще губят своето значение за държавата и тя ще предпочете евентуално да се освободи от тях.

- Успешно ли се оказа сливането на Агенцията за приватизация и на Агенцията за следприватизационен контрол?
- Моите наблюдения показват, че тяхното разделяне е било грешно, защото се е губела връзката. Освен това и финансирането е било на различен принцип. Агенцията за приватизация е разполагала с огромен фонд, който е осигурявал нейната дейност, а Агенцията за следприватизационен контрол е разчитала на финансиране от бюджета. Там особеното е, че при изготвянето на план-сметката е много трудно точно да се предвиди какви средства ще са необходими през съответната година, защото това зависи от хода на съдебните спорове и от коректността на купувачите при изпълнението на следприватизационните ангажименти. В даден момент се оказва, че парите за завеждане на дела и плащане на съдебни такси са изчерпани. На всички ни е ясно, че бюджетът не е чекмедже, от което всеки един момент може да се вадят пари. Така се стига до невъзможността за завеждане на делата и защита на държавния и обществения интерес.

- Колко пари има да си прибира държавата?
- Приблизително 300 милиона лв., около които съществуват обаче различни хипотези. Има случаи, когато държавните вземания са обезпечени с ипотеки и възбрани. В други вземанията ни са обезпечени, но не сме привилегирован кредитор. Има случаи на вземания от купувачи, които вече са заличени  от регистрите и нямат имущество. Типичен пример в това отношение са РМД-тата.

- Честа практика ли е да се споразумявате с фирмите?
- Трябва да правим  разлика между споразумение и спогодба. Имаме 5-6 спогодби за погасяване  на вземания. Тях сключваме в случаите, когато вземанията ни са признати. До споразумения се стига, когато има неизпълнние на следприватизационни клаузи.  Те стават след санкция на правителството. Има едно такова споразумение по сделката за БМФ от 2009 г. Хубавото при спогодбите е, че още при подписването им се плащат минимум 5% от тяхната стойност.

- Водите ли все още дела с купувачите на „ Кремиковци“?
- В случая с „Кремиковци“ държавата има изпълнителни листове за около 100 млн. лв., но за жалост те нямат обезпечение. Обезпечението там е ипотека върху имот в Орландовци от един декар, върху който е построена сграда на трети, различни лица. Ние обаче сме длъжни да водим делата докрай, защото купувачът на „Кремиковци“ не е заличен и съществува възможност той да прехвърли определени активи. Тогава ние ще предприемем действия за удовлетворяване на претенциите на държавата, а те са общо за около 400 млн. лв.

- Купувачът на металургичното дружество ли е най-големият длъжник по приватизационни сделки?
- Не бих могъл да кажа. Претенциите към него  са може би най-големи, но те все още не са присъдени.

- С кой друг голям купувач водите дела?
- Около БТК водим дела в Арбитражния съд в Париж за неизпълнение на плана за трудова заетост. Чакаме арбитражът да се произнесе.

- Необходими ли са още някакви законодателни промени, които биха подобрили вашата работа?
- Ние срещаме разбиране сред всички парламентарни сили. Може би трябва да бъде приет още един текст, за да бъде защитен общественият интерес.  Става дума за идеята в следприватизационния контрол да не тече давност. Задълженията, които се приемат с една приватизационна сделка, са ангажименти не само към държавата, но и към обществото. Затова тези ангажименти трябва да се следят по специален ред и да се изпълняват.


Интервюто взе Евгени Гаврилов

Прочети цялата новина

Свързани новини: