Даниела Доковска, председател на Висшия адвокатски съвет: СРС е най-неефективният начин на разследване

- Г-жо Доковска, преди дни на съвместно съвещание на съдии и прокурори бе съобщено, че през миналата година са издадени близо 16 000 разрешения за използване на специални разузнавателни средства (СРС). Много ли е това за нашата страна?
- Тази цифра е шокираща. През миналата година са издадени 3 пъти повече разрешения за СРС, отколкото през по-миналата година. От 15 946 разрешени СРС в досъдебното производство са използвани едва 1918, т.е. 12%. Няма яснота обаче колко от тези 12% фактически са допринесли за доказване на обвинението. За сравнение, в САЩ при 307 млн население за 2007 година са регистрирани 2370 случая на използвани СРС.
Драстична е съпоставката и за трафичните данни. В САЩ за четиригодишен период (от 2002 до 2006 г.) само в 4379 случая е упражнен достъп до трафични данни. А в България за 11 месеца през 2008 г. е даден достъп в 330 000 случая.
Българският народ живее в страх от подслушване. Това поражда недоверие към властта и я дискредитира. Това не е и не може да бъде част от обществения договор.

- Как ще коментирате констатацията, че въпреки значителното увеличаване на СРС тяхната ефективност все повече намалява и докато преди две години 15% от тях са се превръщали във веществени доказателства, сега процентът е паднал едва до 12?
- Хората знаят, че подслушването е масово, а това прави специалните разузнавателни средства все по-безсмислени. След публичното разгласяване на СРС години наред специалните разузнавателни средства ще са безполезни за правосъдието.
Поначало СРС следва да се прилагат единствено ако престъплението не може да се разкрие с други средства. У нас те се превърнаха в редовен способ на разследване, защото това е най-мързеливият начин за получаване на информация – той не изисква никакви интелектуални усилия. Ако държавата игнорира правата на гражданите, защо поне не се интересува колко пари харчи? Това е най-скъпият и най-неефективният начин на разследване. Кой може да си позволи да влага милиони при 12% ефективност на вложението? Това е, защото парите не са техни, а на данъкоплатците.

- Защо прокурорите държат челната позиция в исканията за ползване на СРС?
- Защото в голяма част от случаите МВР прави исканията си чрез прокуратурата. Щом прокуратурата се съгласява на това, трябва да поеме и отговорността.

- Според вас кое е по-правилно – данните от СРС да се засекретяват винаги или да се засекретяват само ако огласяването им застрашава националната сигурност и правата на гражданите?
- Информацията, придобита чрез СРС, не може да се използва за друго освен за целите на наказателния процес и за опазване на националната сигурност. Никой не може – с разрешение или без разрешение, да разгласява информация, получена по такъв начин, защото специалните разузнавателни средства навлизат грубо в личния и дори в интимния живот на гражданите. Разгласяването на такава информация е престъпление против правата на гражданите – издаване на чужда тайна по чл. 145а от Наказателния кодекс.
Наказателните дела обаче не бива да се засекретяват само защото някакви доказателства са събрани чрез СРС. Секретен е способът на разследване, а не информацията, събрана чрез него. Само ако информацията съдържа държавна тайна, е оправдано делото или част от него да се гледат при закрити врата. Иначе се накърняват и публичността, и справедливостта на процеса.

- Подценяват ли се другите средства за събиране на доказателства за сметка на СРС?
- Разбира се. На тях се разчита повече, отколкото те могат да послужат за разкриването на престъпленията. В същото време се проявява неграмотност при извършването на първоначалните следствени действия, особено в случаите на тежки престъпления. Вместо да се запазят следите, те се заличават, а това обрича разследването на неуспех.
Напоследък постоянно се твърди, че съществуват многобройни способи за манипулиране на специалните разузнавателни средства. Това ще рефлектира и върху наказателния процес, защото изготвените веществени доказателствени средства трябва сериозно да се проверяват. Щом се оказва, че могат да бъдат използвани недобросъвестно…

- Трябва ли да се увеличи контролът върху издаването на разрешения за използването на СРС, респективно контролът при тяхното унищожаване?
- Няма реален съдебен контрол върху специалните разузнавателни средства. Съдът е подложен на голям политически натиск. Председателите на окръжните съдилища безпроблемно разрешават използването на такива средства, защото се страхуват да не ги обвинят, че пречат за разкриване на престъпленията.
От друга страна, законът е направен така, че контролът да не е ефективен. Съдията получава едно безсъдържателно искане, което не може да проучи реално, защото не му се предоставят нито оперативното дело, нито материалите по образуваното досъдебно производство. Така той не е в състояние да провери дали търсеният резултат може да бъде постигнат по друг начин. При това положение постигаме пълна безотговорност – полицията и прокуратурата се оправдават със съдебното разрешение, а съдът го постановява формално.
Освен всичко законът изисква информацията, която не може да послужи за изготвяне на веществено доказателствено средство, да се унищожи в 10-дневен срок от прекратяване на прилагането. На съдията се докладва, че информацията е унищожена, но той не може да прецени дали тя е унищожена законосъобразно.
Най-абсурдното е, че се позволява селектиране на информацията. Това дава възможност за грандиозни манипулации. На прокурора и на съда трябва да се предоставя цялата информация по искането, прилагането и резултата от прилагането на специалното разузнавателно средство, без да се допуска интервенция на лицата, които го прилагат, или на определени служби. В противен случай има риск до съда да стигне само информацията, която е в интерес на обвинението. Конфиденциална трябва да бъде единствено информацията, свързана с отношенията между адвоката и неговия клиент, защото тя е защитена от конституцията и международноправните норми.
Някои председатели на съдилища съобщиха, че голяма част от отказите се правят устно, като исканията по тях изобщо не се регистрират. Това е опасна практика. Смущаващо е също, че ако един председател на съд откаже да даде разрешение, оперативният работник може да се разбере с друг, по-благосклонен председател на съд. Това е юридически абсурд, защото се игнорира подсъдността. Създаването на единен регистър за исканията и прилагането на специалните разузнавателни средства би предотвратило подобни спекулации.
Най-разочароващо е, че някои съдилища уважават безотказно (100%) направените пред тях искания. В очите на гражданството такива съдилища изглеждат като подгласници на полицията. Те подкопават доверието на хората в съда.

- Необходимо ли е да има процедура, по която гражданите да научават, че са били подслушвани, и ако сметнат, че са им нарушени правата, да потърсят компенсация?
- Такава процедура е предвидена в закона и е възложена на специалната подкомисия на Народното събрание. Законовият регламент обаче не създава достатъчни гаранции. Гражданите могат и да не бъдат уведомени за незаконно приложените спрямо тях СРС, ако подкомисията прецени, че това уведомление може да застраши дейността по предотвратяването и разкриването на съответното престъпление или да осуети защитата на националната сигурност. Тези твърде широки формулировки могат да бъдат приложени към всеки един случай.
Попитайте подкомисията уведомен ли е поне един гражданин, че е подслушван незаконно. Аз лично се съмнявам, че има такъв гражданин.

- В МВР ли да остане техниката по подслушване, или да се прехвърли в Министерството на правосъдието?
- Не мисля, че Министерството на правосъдието има такъв ресурс.

- Имате ли във вашата практика дело, чийто изход е бил решен от СРС?
- Няма и да имам. Хората отдавна не си говорят по телефона нищо съществено. Никой не иска телефонните му разговори да станат достояние на неопределен кръг длъжностни лица или на депутатите.

- Скандалите около записаните разговори между хора на властови позиции в държавата налагат ли промяна на закона?
- Промяната на закона се налага поради липсата на каквито и да било гаранции за правата на гражданите. Скандалите имат това значение, че хората се замислят – щом властта не може да се защити от самата себе си, кой ще ни защити от нея?


Интервюто взе Aна Михова

Прочети цялата новина

Свързани новини: