02/19/11 12:29
(http://e-vestnik.bg/)

Истинският предател на Левски е Димитър Общи

Съратници на Левски: Марин Поплуканов, Димитър Пъшков и Георги Минчев в кюрдски одежди след бягството им от Диарбекир, 1876 г. Снимка: Изгубената България lostbulgaria.com

Факт е, че ние, българите, трудно постигащи съгласие и за най-елементарни неща в ежедневието, на въпроса “кой е най-великият българин” отговаряме подозрително единодушно – Васил Левски. Той е най-чист и свят, той е №1 дори и в ТВ класацията Топ 100 (!?) на велики сънародници. Историята е превърнала Васил Иванов Кунчев от човешко същество с майка, сестри, братя и кусури, в Апостола на Свободата.

Историята го е издигнала в недосегаем мит, а образът му е инкрустиран във визуалната памет на всеки от нас.
Но нека си го кажем най-сетне – фигурата на великия Левски се вкочанясва в безжизнена мумия, изоставена в мавзолея на народната ни памет. А името му ще продължава да се източва от съдържание, ако за него не се мисли, говори и действа. Левски не може да е обект единствено на научни семинари и академични публикации, четени от по осемнайсетина души, той не е само занимание за историци – Левски е  разговор, който не трябва да прекъсваме. Затова, без претенция да казвам нещо ново и сензациионно, аз просто искам да поговоря за Апостола. Доколкото тук му е мястото, ще обърна внимание върху разказа около предателството му, приет за емблематичен в нашия колективен наратив. Искам да поразсъждавам “на глас” и за неговият истински враг и предател. Съзнавам, че тази могъща история не може да бъде разказана накратко и в този формат, но въпреки това ще я започна. Източниците ми са Стоян Заимов, Захари Стоянов, Иван Унджиев и кореспонденция на Васил Левски
.

Ето съвсем накратко фактите около края на Дякона Левски:

На 22-септември, петък, 1872-ра в Арабаконашкия проход(сега Ботевградски) е нападната турската хазна. Обирът е дело на Димитър Общи и Стоян Пандурина с група въоръжени мъже, а идеята идва от един тетевенски “бизнесмен” и член на комитета, Хаджи Станьо, който има добри връзки с местната турска власт и разполага с вътрешна информация за движението на колата с парите. Идеята е уж да се съберат средства за революционна дейност и въоръжено въстание. Тази идея обаче, Левски – основателят, сърцето и двигателят на Българският Революционен Централен Комитет – е отхвърлил недвусмислено като ненавременна, след като се запознал с нея. Въпреки волята му и без неговото знание, държавното превозно средство е нападнато. Охраната е вяла, грабежът – успешен. “Отрязохме торбите и кой колкото можа да вземе, напълнихме си чантите” - казва в показанията си Димитър Общи при следствието. От тях научаваме, че същия прибрал чантите на повечето участници, а тези, на които не успял, изпратил със заръка да си отидели по домовете, да скриели парите, и да не ги пипали. На някои  платил по 500 гроша за добре свършената работа, на ханджията в Правец- 1000, но той му поискал още 200, които и получил. Стоян Пандурина пък още при обира успял да скрие една торбичка със злато. Вече в Тетевен, двама от членовете на комитета, Станьо и Станчо му поискали 1000 гроша, за да си купят вино от Плевен и Общи им дал, защото обещали, че ще ги върнат после на комитетската каса. На някой си Дочо също дал 1000 на заем, а на Анастас п. Хинов дал четири кесии с пари да купи коне и т.н и т.н… Въобще, Димитър Общия е твърде щедър с парите. Естествено, някой се разпява, наглите обирджии един по един са арестувани, освен Димитър Общи, все още укрит в Тетевен. Местния комитет обаче, изплашен от арестите не го иска вече в града си и го ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване