Родино мила, теб привет

Отдавна подозирам, че нещо с първите ми седем години не е наред. Хем съм от добро семейство, учители бяха родителите ми, много уважавани в родния град. Вярваха в разумността на света, учеха ме на търпение, да разбирам хората... А аз - нещо стане в училище и веднага се ядосвам, започвам да се нервирам, боря се за справедливост. И по-късно ми остана този лош навик. Слизам например за малко от планината, провизии да си купя в селото. Отпуската си прекарвах с палатка, скитайки из дебрите на Родопите. Брада ми беше пораснала за няколкото седмици самота. Аз много не обичам да имам растителност по лицето, защото ми пречи при свиренето, а и като е топло, ме сърби. В този смисъл бях хармоничен с времето и правителството. Но нали не мога да се бръсна всеки ден, а да ходя небръснат не съм свикнал, още по-неприятно е...

Прочети цялата новина

Свързани новини: