Изкуствата си съперничат също както и взаимно се обогатяват и в това е тяхната трагедия – непрекъснато пътищата им да се пресрещат, да се свързват едно с друго, но и също така винаги да съществуват в противоборство. Човешкото често пъти се крие в дреболиите на ежедневното, тъй както гениелното се омесва от същата материя както и епигонското, но едно е винаги вярно творбата притежава характера на твореца си, но го изразява в мярата на съдба.
 

Една любопита история разказва за поет и композитор, чиято странна среща и приятелство изразяват парадоксалната природа на творците. Големият немски романтичен поет Хайнрих Хайне обичал музиката на Винченцо Белино.  Но когато най-сетне се запознал с прочутия италиански композитор в Париж Белини се оказал творде резервиран и подозрителен. Понеже бил много суеверен авторът на „Норма” никак не се харесал поета, който според него притежавал   “лоши очи” и споделил пред приятели, че се страхува от погледа ми.  Разбира се, Хайне посрещнал бързо разпространилата се мълва с присъщата си иронична лекота и не рядко си правел шеги с емоционалния музикант. Въпреки това се срещали и разговаряли в модните обществени салони.
 

Веднъж двамата решили да премерят сили на билярд, защото се ползвали с добра слава като майстори на щеките и ударите по зелено сукно. Въпреки това Хайне играел с лекота и печелил точка след точка, а пребледнелият Белини дълго обмислял всеки свой удар, но въпреки това все изоставал. На нервния поет, страдал цял живот от мигрена, започнало да му досажда това протакане на играта и възкликнал:

 - Щом играем, да играем, както трябва, а не само да си губим времето. Вие трябва да цените времето особено много. Нали знаете, че гениалните композитори умират в младите си години!

При тази забележка ръката на Белини затреперила и изпуснала билярдната пръчка. С разтревожен глас композиторът казал на висок глас към присъстващите:

- Ето, виждате ли? Така е винаги: използва всеки повод да си прави жестоки шеги с мене! А много добре знае, че не мога да понасям такива неща.

Хайне приел избухването на Белини с усмивка:

- Не разбирам защо се палите толкова. Това, което казах, се отнася до гениалните композитори..., а аз откъде да знам дали вие сте гениален или не?

 

Шегите понякога са слепи улици, изричане на съдбата в безумието на веселието, който се шегува честто не съзнава, че достига до провидението на една непосилна за нас истина...

 

 

Картини:

1. Jean Baptiste Simeon Chardin, A Room of Game of Billiard at Paris, c. 1725
2. Louis Leopold Boilly, A Game of Billiards 1807