Петър Диков, главен архитект на София: Срокът за наем на рекламни площи ще се увеличи

- Г-н Диков, наскоро беше отложен търгът за външната реклама в София. Кога ще има нов търг и какви са вашите очаквания за развитието на тази дейност в столицата?
- Моите очаквания са конкурсът да се проведе до края на месец март. Към настоящия момент сме съгласували изцяло нещата, включително с рекламните фирми и с юристите, които преценяват доколко законосъобразни са действията ни. Изчистили сме абсолютно всичко. Това, което на практика ще се случи в близките една-две седмици, е, че ще има промяна на срока за наем на рекламните площи. Той ще се се увеличи от 5 на 10 години. Това стана възможно благодарение на измененията на Закона за общинската собственост. Още когато подготвяхме този конкурс преди една година и половина абсолютно всички, подчертавам абсолютно всички, които се занимават с реклама, казваха, че срокът за наем трябва да е повече от 5 години. Това е необходимо, защото според новите ни изисквания, рекламата е свързана и с доста инвестиции. Всички твърдяха, че след като искаме читави рекламни елементи, които са направени в съответствие с общинските типови проекти, това са доста пари, които в днешно време трудно могат да се изплатят за 5 години. Затова очакванията ми са условията в конкурса да се променят в тази насока и той много скоро да стартира.

- Доколкото знам, самите фирми също поеха ангажимент да следят за незаконни реклами на територията на София.
- В момента, в който се проведат търговете и рекламните фирми вземат пакетите на едни цени, които са доста по-високи от това, което се плаща в момента, никое от спечелилите дружества няма да има интерес от незаконни реклами, от шум в пазара. Затова и аз лично разчитам много на вътрешния контрол между фирмите, както е по цял свят, между другото. Когато един играч на пазара спазва нормите, това е най-сигурната гаранция, че той ще реагира много остро срещу този, който не спазва нормите. Затова и колкото повече се налагат правилата, толкова по-ефективен ще бъде самоконтролът.

- Колко са опасните сгради в момента в София и какви са възможностите на общината да ги премахва или да задължава собствениците им да ги обезопасяват?
- Опасните сгради в столицата от известно време са изцяло в ресора на заместник-кмета по строителството г-жа Ирина Савина. Чрез Дирекцията за контрол на строителството ние обаче също правим проверки и съответно даваме предписания. Проблемът с опасните сгради в София е в две посоки. Първо, контролът, който ние упражняваме, няма особено ефикасни механизми за принуда на частните собственици, които притежават опасни сгради. Процедурите са много тромави, има възможност за обжалване, има възможност за протакане, има възможност за неизпълнение на предписанията, без да се понасят тежки санкции. Това ни пречи. Имаме например случай с един балкон, на който вероятно много хора не са обърнали внимание, но мен лично той ме притеснява изключително много. Този балкон се намира точно на ъгъла на „Пиротска“ и „Мария Луиза“. Сградата е паметник на културата, вече многократно пускаме заповеди и предписания, но без ефект. Балконът е в много лошо състояние и всеки момент може да падне, а под него минават много хора, още повече че там тротоарът е стеснен. Вече година и половина не можем да се справим с този въпрос, а реално е възможно някой да пострада. В конкретния случай собствениците се оправдават с наемателите, наемателите се оправдават с дирекцията за паметници на културата, от паметниците на културата се оправдават с някой друг, а опасността си остава. Втората причина, която ни пречи по-ефективно да се справяме с опасните сгради, е липсата на пари. Този проблем се явява, когато говорим за общинските опасни сгради. За премахването на подобни сгради трябват немалко финанси.

- Какво е бъдещето на „Кремиковци“? Наскоро там се появи нещо като фиктивен кандидат-купувач, което отново породи много спекулации.
- Аз съм убеден, че още на следващия търг за „Кремиковци“ ще има реален купувач и там ще се върви приблизително в посоката, която лансирахме преди три години. А именно, очаквам тази територия да се разчисти и да се търсят инвестиционни инициативи за изграждане на един на практика сателитен град. Цената за новия търг е от порядъка на 320 млн. лева, която според мен е приемлива за бъдещия инвеститор. Затова съм почти убеден, че четвъртият търг ще бъде успешен.

- Реалистична ли остава идеята Националният исторически музей да се премести в ЦУМ?
- Многократно съм казвал, че тази идея е много добра. За съжаление тя зависи от частния собственик, когото ние не можем нито да принудим, нито да му вменим някакви решения. С министър Вежди Рашидов имаме разговори за едно според мен дори още по-добро решение. Но аз няма да коментирам повече, това ще го обяви министър Рашидов, когато му дойде времето.

- Очаквате ли да продължи бумът на строителство на молове и огромни търговски комплекси в столицата?
- Това е пазар. Който е решил да вложи 50 или 100 милиона лева в един мол, той си е направил сметката. Инвеститорът рискува и да загуби от подобно начинание. В момента, в който сметките на инвеститорите все още излизат, ще има нови молове. В момента, както виждате, се строят два – един на Околовръстния път и един на бул. „Черни връх“. Аз лично очаквам това да бъде последната вълна, може би ще се появят още един-два мола и този бум ще приключи.

- От две-три години се говори за строителство на кръстовища на две нива, но то все се отлага. Какво да очакваме тази година?
- Тези дни при нас бяха представителите на Европейската банка, която отпуска кредитите за това строителство. Очаквам през тази година реално да започне строителството на тези съоръжения, те са общо 7 на брой и вече са известни. Поне 3-4 от тях ще започнат да се строят тази година и ще бъдат завършени за период от между 2 и 3 години.

- Вие сте известен като запален колоездач. С какви темпове върви изграждането на велосипедни алеи в София?
- В момента се доработва около 7,5 км велоалея в „Младост“, която е започната миналата година. Тази година трябва да направим най-малко още 10 км, а имаме планове за 15 км велоалеи. Ще осигурим велосипедна връзка между „Цар Борис Трети“ и Южния парк, между метростанцията на стадион „Васил Левски“ и метростанция „Жюлио Кюри“, както и велоалеи в „Люлин“, които свързват отделните микрорайони със станциите на метрото.
Ако успеем да разширяваме велоалеите в София с тези темпове, до 2-3 години ние ще имаме над 200 км велоалеи, което е едно добро начало. Още тази година например ще направим велосипедни връзки за хората, които живеят по цялото протежение на „Цар Борис Трети“. Така те ще могат да стигнат до пазара на „Красно село“ с колело и след това по бул. „Гоце Делчев“ да отидат до Южния парк. По протежението на тези велоалеи живеят най-малко 200 хиляди души. Ако 1% от тях карат колело, това означава, че ще има условия за 2000 души. Аз също карам колело в този район и виждам колко много деца карат там. А има ли добри условия, и колоездачите в София ще станат повече. На бул. „Гоце Делчев“ например тротоарът е много широк и е в безобразно състояние - натрошени плочки, кал, колите минават през зелените площи. Планираме да реконструираме целия източен тротоар на „Гоце Делчев“, който в момента е едно кално поле. Така ще направим и велоалеята, и тротоара, и зелените площи, ще сложим и антипаркинг с колчета. Това трябва да стане още през лятото.

- Да преместим националния стадион все още звучи екзотично, но ще се случи ли на практика? Проблемът с останалите спортни съоръжения в София също остава.
- Няма футболен клуб в България, който да може да си построи сам модерен футболен стадион. Това не се е случило досега, не очаквам и да се случи. Покрай Бербатов започнах да гледам много често мачове от английското първенство. Там не можеш да видиш стадион, запълнен на 80% под капацитета си, и въпреки това клубовете се обединяват, за да строят съвместно стадиони. При нас не можеш да видиш повече от 1000 души на мач, но всички твърдят, че сами ще си направят стадионите. В момента в общината правим едно проучване за нов национален стадион, за да подпомогнем усилията на държавата в тази посока. Националният ни стадион не отговаря на изискванията на УЕФА и вероятно след 2013 г. той ще загуби лиценза си за международни мачове. За един стадион с 50 000 места трябва да има около 10-12 хиляди места, което при сегашния ни национален стадион е неизпълнимо. Освен това много пъти съм казвал, че да се блокира движението в половин София заради един футболен мач е абсолютно недопустимо. Подходящият терен за нов стадион също е ясен – при квартал „Враждебна“. Оттук нататък обаче въпроси като инвестиции и конкретни срокове за изпълнение не са към нас.


Интервюто взе Николай Коцев

Прочети цялата новина

Свързани новини: