Защо се преструваме, че САЩ не са в банкрут?

„Блумбърг“

САЩ банкрутираха. И няма да банкрутират след 30 години, нито след пет. Те банкрутираха днес.
Искате ли доказателства? Тогава погледнете бюджета за 2010 г. на президента Барак Обама. Той разкрива огромна фискална дупка, която ще се задържи през следващите 75 години, а за запълването й ще са нужни преки данъчни увеличения, съкращения на разходите или някаква комбинация, която да доведе на стойност от поне 8% от брутния вътрешен продукт. За да се достигнат 8% от БВП в бъдеще, тазгодишните данъци върху възнагражденията на служителите и разходите на работодателите по програмите за социална сигурност и Medicare ще трябва да възлязат на едва 5% от БВП.
В действителност положението е още по-сериозно. Нищо в икономиката не подсказва, че когато изчисляваме сегашната разлика в стойността на бъдещите разходи и бъдещите данъци, ние всъщност гледаме само със 75 години напред. Ако трябва да се изчислят стойностите в наистина дългосрочен план, ще са необходими допълнителни 12% от БВП годишно, а не само 8%.
75 години изглеждат достатъчно дълго време за чертаене на планове. Но това съвсем не е така. Ако Комисията по социално осигуряване на САЩ (т.нар. комисия „Грийнспайн“), която „реформира“ системата за социална сигурност през 1983 г., се беше фокусирала върху реалния дългосрочен план, сега Системата за социална сигурност нямаше да се нуждае от 26% допълнително финансиране. Поне служителите от Системата за социална сигурност научиха урока си. Недостигът на финансиране, равняващ се на 26%, е резултат от изчисленията им за фискалната дупка за неопределен период.
И все пак истинската причина, поради която не трябва да планираме само за 75 години напред, е, че държавните парични потоци (т.е. разликата между годишните данъци и безлихвените разходи) за какъвто и да било период от време, включително и за следващите 75 години, не са ясно определени.

Въпрос на терминология

Единствено размерът на фискалната дупка за неопределен период не се влияе от избора на термини. Да вземем например тазгодишните вноски за данъка върху възнагражденията. Нека наречем тези прехвърляния на кеш от служителите към чичо Сам „заеми“, които правителството взема, а не „данъци върху възнагражденията“, тъй като парите ще бъдат върнати на служителите под формата на финансиране за бъдещи социални услуги. Ако бъдещите издължавания на правителството не са пълни (т.е. не са равни на главницата плюс лихвата), можем да наречем разликата „осигурителен данък“. Готово! Благодарение на употребата на различни термини дефицитът за 2011 г. от около 10% от БВП се увеличи с още 5% и достигна 15%.
Ако се използва определен набор от термини, се получава, че данъците са по-високи в момента и по-ниски в бъдеще. При друг набор от термини се случва обратното. Но нито една от тези терминологии не е по-смислена от другата в икономически план, нито пък променя сумата, която правителството взема от всяко физическо лице или фирма през която и да било година.
Това не е изненадващо. Икономическите формули изключват изчисляването на дефицита в абсолютни стойности, също както физическите формули изключват абсолютното изчисляване на времето.
Изводът е, че трябва да разглеждаме бюджетния дефицит в безкрайност, и то не само в сферата на Системата за социална сигурност, но за цялото федерално правителство. Подобен анализ, стъпващ на дългосрочния фискален сценарий на бюджетната служба към Конгреса, показва наличие на огромен дефицит от $202 трлн. За покриването му са необходими гореспоменатите 12% от БВП в по-високи данъци, по-ниски разходи или комбинация от двете, и то завинаги.
Ако от това ви побиват тръпки, има готов лек – бюджетът на президента за 2012 г., според който дългосрочният ни фискален проблем като по чудо е изчезнал. Дефицитът не бил нито 12% от годишния БВП, нито 8%, а само 1,8%.
Убеждават ни, че това фантастично подобрение във финансите на страната се дължи основно на Независимия консултативен борд по плащанията. Задачата на органа, който ще бъде сформиран през 2014 г. (след президентските избори, разбира се), е да препоръчва икономии на фирмите, работещи с Medicare и Medicaid, когато разходите им растат твърде бързо.
От години приемаме закони, въвеждащи подобни икономии, но те непрекъснато биват анулирани. Президентът Обама подписа последния такъв указ миналия юни. Вместо да се изсмеят на този механизъм за контрол на разходите, членовете на управителния съвет на Medicare, три четвърти от които са назначени от президента, приемат в доклада си за 2010 г., че икономиите ще бъдат направени, и то до последния долар. Бюджетът за 2012 г. пък цитира измислената прогноза в документа като авторитетен източник.
Никой не приема сериозно дългосрочните сметки на Medicare, най-малкото главният статистик на самата Medicare Ричард Фостър. „Финансовите изчисления в този доклад не представляват основателно очакване в краткосрочен или дългосрочен план“, гласи забележката му в края на анализа.
Това не е първата администрация, която прикрива дългосрочния ни фискален проблем. През 1993 г. Алис Ривлин, зам.-директор на Бюджетната комисия към Белия дом, помоли икономисти за изчисления за дългосрочния дефицит, които да бъдат включени в проектобюджета на президента Бил Клинтън за 1994 г.

Триумф на политиката

Работата продължи с месеци, но два дни преди представянето на бюджета проучването бе изрязано от него. Политическите мотиви са очевидни. Администрацията на Клинтън искаше да се представи като дисциплинирана във фискално отношение, а изследването подсказваше обратното с констатацията си, че неофициалният дълг расте с огромни темпове.
Следващият президентски бюджет, който замалко не разкри дефицита, бе през 2003 г. Финансовият министър Пол О`Нийл възложи проучването на Гокхейл и Кент Смътърс. То разкри огромна дупка от $45 трлн. - не особено подходяща почва за смъкване на данъците или въвеждане на лекарствени субсидии. О`Нийл бе освободен от длъжност на 6 декември 2002 г., а няколко дни по-късно проучването също бе изрязано.
Не е сигурно кое е по-срамно – да цензурираш информацията за дисбаланса във фиска, или да я подправяш. Ясно е само, че проблемите ни няма да изчезнат с магическа пръчка.

Прочети цялата новина

Свързани новини: