Проф. Милети Младенов, председател на УС на Фонда за компенсиране на инвеститорите: Единната валута е последното, от което би се отказал Европейският съюз

- Проф. Младенов, участвахте в дискусията: „Фискалната дисциплина – гаранция за икономическата стабилност на Европа”. Каква според вас е чисто практическата полза за България от този форум с оглед на конкретната икономическа ситуация?
- Това е интересна тема, разбира се, която сама по себе си е част от всичко това, което се наблюдава сега в Европейския съюз, например проблемите на държавите с голям държавен дълг. Организирането на подобен форум е своевременна реакция от наша страна и трябва да се подкрепи. Някой би казал, че договорът от Маастрихт и другите съществуващи договори са достатъчни, но невинаги се оказва така и нещо ново не е излишно, естествено в рамките на приетите принципи. Идеята за фискален борд в България е добра и има основания да се подкрепи.

- Като финансист и учен, как оценявате предложението на СДС – за въвеждане на фискален борд?
- Разбирам, че идеята се подкрепя и от управляващите. Като че ли има консенсус – нещо, което винаги е добър знак. Струва ми се обаче, че са важни детайлите на цялата тази конструкция. Спомням си дискусиите за въвеждането на валутния борд. Неволно възниква тази асоциация, която и тогава беше валидна – в един труден период за националната валута насила да се установи ред, който да възвърне доверието към нея. Нещо подобно като че ли има сега. Ако търсим аналогии, бих казал, че при въвеждането на валутния борд беше по-лесно. Знаете: връзва се курсът на лева, задават се и другите ограничения... Но точно тук са важни техническите аспекти. Аз поне не съм виждал достатъчно подробна разработка на самата идея за фискален борд, конкретизацията й. Мартин Димитров каза, че се работи в това направление. Но например важни биха били според мен изключенията. Защото понякога изключенията от правилата връщат всъщност стария ред, т.е. идеята за фискален борд сама по себе си е добра, но трябва да внимаваме да не се опорочи.

- Докато на форума в парламента се обсъждаше идеята за фискален борд, министърът на финансите Симеон Дянков представи публично своята и на правителството инициатива за приемането на Пакт за финансова стабилност. Какво е мнението ви за този пакт? Какво е общото с идеите за фискален борд?
- Аз не съм специалист точно в тази област, а и не познавам в детайли предложенията, залегнали в Пакта за финансова стабилност. Но доброто се вижда - например това, че преките данъци ще се променят с гласовете на 2/3 от народните представители. Иначе може да зададеш балансиран бюджет, но при промяна на данъците всичко става различно. Много е важно страната ни да остане своеобразен данъчен оазис – това привлича чуждите инвестиции, дава сигурност на бизнеса и т.н. В двете инициативи, за които говорим, като че ли по различен начин се визират едни и същи неща. Разбира се, важно е двата проекта да се сложат един до друг, да се сравнят подробностите...

- Нужно ли е например размерът на бюджетния дефицит да се вкарва в конституцията, при положение че той е разписан в бюджета за съответната година?
- Не съм юрист, но мисля, че е по-добре това да влезе в конституцията. Актуализацията на закона за бюджета се прави с обикновено мнозинство... Същото се отнася и за дела от БВП, който държавата преразпределя. Откога трябва да влезе в сила този пакт?

- Ако бъде гласуван от три четвърти от народните представители – от 1 януари 2013 година...
- Правилно! Трябва да има време нещата да се нагодят.

- А как си обяснявате, че на тази кръгла маса имаше евродепутати, народни представители, представители на академичните среди, на неправителствени организации, а от изпълнителната власт като че ли само министър Томислав Дончев?
- Може би трябва да отправите този въпрос към организаторите. Аз самият съм тук като частно лице, не представям никого, но получих покана от Надежда Нейнски и се отзовах. Но от списъка се вижда, че са били поканени наистина много хора от всички сектори. Винаги е хубаво да се чуят мненията на хора от бизнеса, от практиката – как те възприемат нещата, свързани с една по-строга финансова дисциплина. Но присъстващите на форума – стотина души, демонстрираха консенсус и това е много похвално.

- Иска ми се да ви попитам за нещо, което може би не е интересно за широк кръг от хора, но влияе силно на случващото се не само у нас, но и по света. Става дума за влиянието на различните икономически школи върху стопанската практика...
- Валутният борд преди 15 години създаде сигурност, успокои хората, даде възможност на бизнеса да гледа напред. Фиксира се курсът на лева, спря се обезценката на парите, въпреки че вътрешната обезценка продължи заради инфлацията и е значителна от въвеждането на борда. Но валутният борд има и своите недостатъци, защото такъв паричен режим натоварва реалния сектор на икономиката. Много трябва да се внимава с новите конструкции, за които говорим, за да не стегнат те втори път икономиката. Вече споменах, че намирам за важни детайлите, изключенията. Например преди въвеждането на валутния борд се говореше за твърд, за мек вариант. При мекия вариант се дава някаква възможност на държавата, на централната банка да си управляват парите.
При фискалния борд, при пакта, като че ли има много повече подводни камъни. Казва се, че при форсмажорни ситуации, при катаклизми ще може да се направи необходимото – но дали ще е достатъчно? Ние, българите, понякога не разбираме от дума, както се казва. И тогава като че ли трябва да се сложи предпазна стена, която да не може да бъде заобикаляна – точно както стана с валутния борд. Навремето един колега казваше: Дайте по-кротко! Да не въвеждаме толкова рестриктивна система. Ще затрудним икономиката, а тя поема шоковете, които идват отвън. Нека караме „ала борд”...

- Като борд...
- ...Да, този френски израз – „като”. Не сме дозрели за такъв подход. По-добре е с предпазна стена – дали ще бъде конституцията или специален закон – но нека е достатъчно твърдо.

- Докъде стигна България в пътя си от кризата? На няколко пъти вече беше казвано, че кризата е зад гърба ни...
- Още сме около дъното. Малък е този растеж, който отчитаме за миналата година. Излизането от кризата не може да стане изведнъж, а и малцина очакват да се случи така. Искам да ви обърна внимание върху нещо, което каза един унгарски колега и то се превърна в крилата фраза. Той каза, че Централна Европа е мястото, където се срещат западните цени с източните заплати. Аз бих добавил и Източна Европа. Тази констатация е мъдра и много трябва да се мисли по нея. Някой може и да е очаквал, когато се създаваше този единен пазар в Европа, че горе-долу поне всичко ще е хомогенно, но далеч не е така. Ще дам пример с трансграничните услуги, които се предлагат в Европа - те много бавно се разширяват. Така е при финансовите услуги. Погледнете: българинът ще плати три пъти по-висока лихва у нас, но няма да иде в Германия и да получи кредит там, който ще е много по-евтин. И затова нашият регион не може изведнъж да се изравни с европейските равнища. Неслучайно базисната идея на европейската общност е да бъде хомогенен пазарът, но видимо ще е нужно време. Трябва да се мисли за това – и политиците, и икономистите. Националната политика е нещо, което има своето значение, колкото и правилата в ЕС да са общи.

- Това, което казвате, не предполага ли политика на доходите, различна от прилаганата? На практика в последните две години доходите в България са замразени...
- Това е заради кризата. И ако все пак в държавния сектор някой може нещо да наложи, в частния сектор това не става. Много от фирмите са зле – как да увеличават заплатите? Те се нуждаят от подкрепа, има механизми да бъдат подпомогнати и това е по силите на националната политика. Иначе в сегашната обстановка доходите трудно биха тръгнали нагоре.

- България отложи кандидатурата си за включване в механизма ERM-2, наричан и чакалня за еврозоната. Чисто практически, как виждате стъпките на страната за присъединяване към еврозоната?
- Този въпрос има и политическо значение. Така, както и въпросът за членството ни в Шенгенското пространство. Не бива да се подценява политическият елемент. Но да се върнем на темата за еврозоната. Чувате, отправят се критики към самата идея да се поддържат държави, които са в трудно финансово положение. По време на дискусията един колега буквално каза: Като фалира едно голямо предприятие в някоя страна, това не значи, че загива и икономиката й. Фалитът на някоя държава от еврозоната ще доведе до временното й отпадане от тази зона – какво толкова?
Но така ли е в действителност? Това са много сложни въпроси! Аз лично мисля, че трябва да продължим усилията си за членство в еврозоната – стъпка по стъпка – защото дори историческият опит показва, че има ли желание за някакво обединяване, то не е пълно без обединяването на парите, на валутата. Не само това, но няма и резултати! Аз лично вярвам, че последното нещо, от което биха се отказали европейските държави, това ще бъде единната валута. Всички спекулации в това отношение са много опасни. Вярвам, че европейските държави се ръководят от мъдри хора, които няма да допуснат еврото да се срине. Друг е въпросът за курса му, но с валутите е така – някои са във възход, други – в упадък. Курсовете ще се променят, но мисля, че без единната валута не може да има Европейски съюз. В миналото това е съществувало, но вече е изминат дълъг път, не може да има връщане назад.

- Оптимист ли сте за бъдещето на България като част от Европейския съюз?
- Във всички случаи! Такива хубави неща са замислени и лека-полека стават. Дано по-бързо – ако е възможно, разбира се – да се разшири Европейският съюз с държавите около нас. За да нямаме сегашните изкуствени проблеми, които пречат, примерно на движението на стоки, за да се развива сътрудничеството в региона. Все пак, едни са връзките и отношенията между държавите в общността и други – със страните извън нея.


Интервюто взе Борислав Михайлов
borislav_mihaylov.bg@abv.bg

Прочети цялата новина

Свързани новини: