02/25/11 22:45
(http://e-vestnik.bg/)

Проф. Георги Каприев: Дотук. Публикувам досието си от ДС

Проф. Георги Каприев. Снимка: Кьолнски университет

На 9 февруари 2011 г. изпратих на приятелите си в България, чиито електронни адреси са ми известни, следното писмо:

Позволявам си да ви занимавам с тази, сама по себе си, смехотворна история по една единствена причина: масовата готовност безусловно да се поставят под един знаменател всички, попаднали в картотеките на Държавна сигурност.

Гледах досието си (макар и воден от съвсем други мотиви), където видях и себе си … „агент на ДС”. И то не какъв да е, а разузнавач, контра-разузнавач, та едва ли не ре-контра-разузнавач. Това ме смути, възмути, а след това и разсмя – в тази последователност. Сега ще обясня защо.

За разлика от мнозина, попаднали в моята ситуация, аз не мога да твърдя, че не съм имал никакви или пък само спорадични контакти с ДС. Нейните служители системно тормозеха семейството ми още в детските ми години, упражняваха масивен психически терор. Като юноша усвоих урока на баща ми: не се прави на герой пред тях; не казвай нищо, което вече не знаят; не пиши и не подписвай нищо. Бях убеден, че това ме е опазвало. Напразно.

След кратък период на относително спокойствие, службите се заемат персонално с мен. Както се вижда, това е синхронизирано с раждането на първата ми дъщеря. Всички, впрочем, които познават начина ми на живот през 80-те години, сигурно ще се съгласят, че той никак, ама никак не бе подобаващ на един агент от всемогъщите служби. Днес, обаче, това не интересува никого. Нека погледнем документите.

Папките съдържат: Картон обр. 4, както и лично и работно дело с общ обем 22 страници. В картона са записани имената ми, датата и мястото на раждане, номерът на личното и работното дело, псевдоним. Непопълнени остават немаловажните графи за управлението или отдела, името на ръководещия, датата на вербовката и т.н. Липсва какъвто и да било подпис. Задната страна („движение на делото”) е изцяло празна.

Понеже са отминали 25 години, тоест половината ми живот, налага се да възстановявам хронологията по съответната милиционерска текстура. Първите 8 листа от личното дело са искания за „проверка на лицето” по картотеките на агентурата, на вражеските елементи и т.н. с аргумент „има роднински връзки в Гърция”.

Всичко това кулминира в „Предложение” за разработване и вербуване от 12.05.1986 г. до началника на „ВГУ, отделение 03”, аргументирано с: гръцкия произход на лицето, интересната му професия (?-Г.К.) и т.н., „което би могло да възбуди интереса на гръцките специални служби” и – пикантното – „по наша инициатива може да бъде въведен в полезрението на гръцките специални служби, с цел осъществяване на М-100” (каквото и да значи това). При всички положения, обаче, то значи, че разузнавателните служби на Второ главно управление са решили да ме привлекат към високо благородните си деяния, да ме ръкополагат за някакъв дс-вариант на Джеймс Бонд.

Според следващия документ, вербуването се е състояло на 29.05.1986 г. в стая на хотел „София”. Помня тази „среща”, отвеждането ми в хотела, ужаса си, страха. Когато днес твърдят, че ДС е била репресивен орган, не знам дали си дават сметка какво точно значеше това. В рапорта състоянието ми е представено като „видимо спокоен”. Е, ступорът сигурно може да се опише и така. За мен кулминацията в този документ се състои от фразите: „Изготви декларация за сътрудничество. За свой псевдоним избра името „Павел””.

Досието показва: такава декларация няма. Както няма въобще нищо писано или подписано от мен – нито една дума. Нещо повече: на предходна страница от документа с нервен почерк се пита дали лицето е вербувано. Такива, предполагам, са най-адекватните въпроси относно един новоизпечен агент на разузнаването. Във всеки ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване