Кръв и петрол

02/26/11 22:35
(http://e-vestnik.bg/)

Кръв и петрол

Преди по-малко от две години на срещата на върха на Г-8 в Акуила, Италия, премиери и президенти седнаха да разговарят с Муамар Кадафи за световната търговия и сигурност на храните. Днес либийският тиранин плаща на наемници да стрелят по улиците по народа му като срещу “плъхове” и “хлебарки”.
Банди войници сноват из столицата Триполи в камионетки в издирване на хора за обстрел с картечници. От покривите снайперисти стрелят безразборно и се твърди, че бойни хеликоптери сеят терор от небето.

Има надежда, че когато четете тези редове, Кадафи вече ще е свален и Триполи вече ще споделя радостта на Бенгази на изток, където започна въстанието. Но засега народът плаща ужасна цена за свободата. И даже и сега има страх, че Кадафи някакси ще се изкатери през труповете, с които са осеяни улиците, и ще си възвърне изплъзващата му се власт.

Докато се разпространяваше пробуждането на арабите, всеки лидер са стремеше да запази кожата си, като бъде по-жесток от предишния. В Тунис Зин ал Абидин бен Али посрещна мирните тълпи с отстъпки. В Египет Хосни Мубарак се опита да овладее протестите със смесица от отстъпки и сила. В Бахрейн крал Хамад бин Иса ал Халифа прибягна до насилие, но не му стигна куража в битката. В Либия като че ли Кадафи жадува за кръв.
Крещейки ужасни оскърбления в едночасовата си тирада на 22 февруари, той се закани “да прочисти Либия къща по къща”. Ако той надделее, диктаторите по света ще знаят какъв курс да следват.

ПЕТРОЛ И ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ

Бруталността и преследванията не са чужди на Кадафи. именно по този начин той е опазил властта си 41 години. Той е потискал своя народ, спонсорирал е тероризма и е сеел конфликти в Африка. Защо тогава световните лидери се прегърнаха с него в Акуила? Защо наистина те имаха вземане-даване с автократи и крале из Близкия изток, за да видят сега надигането на народите?

Точно в момента, когато въздухът в Либия е наситен с миризмата на барут, е изкусително да си помислим, че голото възмущение може да формира стратегия спрямо диктаторите. Вместо да бъдат умилостивявани и с тях да се сключват нечисти сделки в името на петрола и геополитиката, каквито са аргументите, единствената етична външна политика е те да бъдат отхвърляни. Понякога това ставаше - така беше, когато преди четвърт век Западът осъди Кадафи, след като негови дипломати стреляха по британска полицайка, негови агенти взривиха бомба в берлински нощен клуб, а тайните му служби започнаха да свалят пътнически самолети.

Понякога има смисъл за постоянно да бъдат изолирани големи части от света, независимо колко е неприятно това за тираните, които ги управляват. Америка и Съветският съюз преговаряха и търгуваха помежду си даже в разгара на Студената война. Външният свят преговаряше с убийствения режим в Северна Корея за ядрените му оръжия. Икономиките обаче се нуждаят от петрол и е безполезно да се предполага друго. Въпросът, който изникна сред вълната от протести из Близкия изток, не е дали трябва да се контактува с автократите, а как да се контактува с тях.

Когато силовите лидери са уязвими, както е сега, приоритет е те да бъдат подтиквани към реформи и държани далеч от насилието. Президентът на САЩ Барак Обама бе прав да застане зад протестиращите в Тунис, Египет, Бахрейн и сега в Либия. Командирите от американската армия бяха прави да използват влиянието си, за да сдържат египетските въоръжени сили да не стрелят по тълпите. И ако Кадафи използва военновъздушните си сили за убийството на голям брой свои сънародници, светът би имал право да наложи над Либия зона, забранена за полети.

Но през повечето време силовите лидери не са уязвими и тогава преценката става по-сложна. Либия ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 02/26/11 22:35 http://e-vestnik.bg/11161/krav-i-petrol/