Негативните оценки за управлението надвишават позитивните

Оценките за управлението се влошават, като за първи път негативните оценки за развитието на страната при управлението на Бойко Борисов надвишават позитивните. Това сочат данните от национално - представително проучване на общественото мнение, осъществено от екип на Институт "Отворено общество" в началото на февруари, предаде репортер на БГНЕС. Изследването проследява въздействието на кризата върху различните социални групи, както и динамиката на икономическите и политически нагласи в обществото. 52% от анкетираните смятат, че правителството действа хаотично. От октомври 2009 година броят на хората, които дават негативни оценки се е увеличил от 16 % на 41 %. Според изпълнителния директор на "Отворено общество" Георги Стойчев спадът на доверие може да се дължи на стила на управление на ГЕРБ. Най-много е намаляло е доверието от страна на симпатизантите на Синята коалиция, като за сметка на това се е увеличила подкрепата на членовете на Атака. За една година електоралната подкрепа за ГЕРБ спада от 33% на 28% , но това не води до увеличаване на подкрепата за останалите партии в страната. Засега ефектът се свежда до нарастване на броя на заявилите, че няма да гласуват - от 37% на 42%. ГЕРБ остава притегателен център в дясното пространство. 35% от запитаните смятат, че сродни партии трябва да се обединят около ГЕРБ. Едва 20% от запитаните смятат, че ГЕРБ са способни сами да осъществят мерките срещу кризата. Мнозинството български граждани определят икономическата ситуация в страната като лоша, но с тенденция към подобряване, а всеки втори е по един или друг начин засегнат от кризата. 58% от анкетираните определят положението в страната като "непоносимо" и смятат, че икономическата ситуация се е вложила през изминалата година. Хората, които са отговорили, че положението в страната в момента е непоносимо са главно сред хората над 45 годишна възраст, сред тези с по - ниско образование, с по - ниски доходи и сред етнически малцинства и главно сред представителите на опозиционните партии. 90 % от представителите на ДПС определят положението в страната като непоносимо. Симпатизантите на Атака и ДПС заявяват най-често, че кризата лично ги е засегнала. Кризата засяга най-много хората по отношение на намаляването на доходите и съкращаване от работа. Може да се направи изводът, че две години след началото на кризата се пристъпва към по-трайни решения от страна на бизнеса като съкращаване на работни места. Продължават да нарастват, обаче, позитивните очаквания за икономическото развитие на страната. За последните две години броят на хората, които очакват подобряване на ситуацията през следващите 12 месеца се е увеличил трикратно – от 9% на 28%, докато делът на очакващите по-нататъшно влошаване е намалял почти двойно – от 55% на 30%. През февруари най-голям е делът на хората, които не очакват промяна – 33%. Над половината от симпатизантите на ГЕРБ очакват подобрение на икономиката, както и над 40 % от симпатизантите от Атака, песимистите са концентрирани сред партиите в опозиция – БСП, ДПС. Опасенията от по-нататъшно рязко увеличаване на безработицата са намалели за две години повече от два пъти – от 44% на 19%. През февруари 30 % от хората смятат, че безработицата слабо ще се увеличи. Доверието в стабилността на финансовата и банковата система остава високо. Мнозинството от анкетираните не одобряват евентуална смяна на българския лев с еврото - 45% на 34%. 47 % от всички анкетирани предпочитат да плащат пенсионни вноски в ДОО и да получават пенсия от държавата, 43 % предпочитат да се пенсионират по-късно, но с по-висока пенсия, като тази идея се подкрепя най-много от симпатизантите на БСП – 54 % и най-малко от поддръжниците на ДПС - 31 %. Обществото като цяло е разделено между двете основни схеми за здравни вноски - задължителните здравни вноски да се натрупват по лична сметка и лечението на всеки да се заплаща според размера на вноските или вноските да се събират в общ фонд, от който да се заплаща лечението на осигурените лица, независимо от размера на вноските. Мнозинството от гражданите искат да се финансират болници, независимо от това дали се покриват стандартите, за да има болници и в по-малките населени места. Симпатизантите на ДПС и БСП най-много държат на това, както и по-бедната част от населението. Оказва се, че хората, които гласуват за ДПС и БСП са и хората с най-ниски доходи. Средно един поддръжник на левицата получава месечно 256 лева, а на ДПС – 154 лева. Един привърженик на ГЕРБ средно получава на месец 324 лева, на Синята коалиция – 340 лева, а на Атака – 367 лева. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: