Любов в земята на Мидас

03/03/11 22:40
(http://e-vestnik.bg/)

Любов в земята на Мидас

Капка Касабова. Снимка: личен сайт

Писателката Капка Касабова, живееща във Великобритания, е авторка на две стихосбирки и на романа “Разузнаване”, получил наградата на Британската общност за дебютен роман на Азия и Пасифика. През 2002 и 2004 г. получава наградата за журналистика на Нова Зеландия и “Катей пасифик” за пътепис. У нас наскоро излезе нейният мемоар-пътепис, озаглавен “Улица без име” (ИК “Сиела”).
“Любов в земята на Мидас” е роман за Вероник и Тео, ту влюбени, ту разлюбени, които се оказват брънки от една верига на политически събития и борби от Гражданската война в Гърция до наши дни. Вероник е французойка – аристократка и богата наследница. Тео е австралиец с бурна семейна история. И двамата следват отделни житейски сценарии в противоположни краища на света, но са обвързани с историята на земята на Мидас и с кръвни връзки, заради които изживяват драмата на няколко поколения, станали жертва на страст, политика, любов и отхвърляне. Предлагаме откъс от изданието на “Сиела”.

Виж още Капка Касабова: Във Великобритания е по-страшно, отколкото в България

Предисловие

Някои млади, идеалистични и амбициозни автори минават през нещо като ранна „барокова“ фаза. Аз бях една от тях и това е „бароковият“ ми роман: епичен, романтичен, и не-ироничен. Писан e преди десет години, на английски. Оттогава съм изминала дълъг житейски и авторски път. Това, което обаче не се е променило оттогава, а само се е засилило, е желанието ми да пиша за необикновените истории на обикновени хора и по този начин да осмисля безсмислиците на Историята с главнa буква. Балканите, както всички знаем, са особено плодовито място за такива истории. Всяко семейство има своята необикновена драма.

Тук съм описала една преплитаща се транснационална драма през особено деформиращата призма на политиките на XX век. Избрах Гръцката гражданска война като историческа арена, защото тя особено добре – с особен трагизъм, който древните aвтори на класически трагедии сигурно биха одобрили – показва страшната човешка цена на идеализма и неговия братовчед психопат, догмата. Другояче казано, тя е първата война на Студената война.

Още по-другояче казано, колкото повече откривах за този конфликт, толкова повече той не ми даваше покой.
Към това се добави интересът ми към богатата гръцка култура, древна и модерна; силното привличане на европейското средиземноморие; и усещането ми, че моето поколение има всичко, а не вярва в нищо – в рязък контраст с нашите по-малко исторически облагодетелствани, но далеч по-смели предци.

Ако нещо съм получила от написването на този роман и от всички книги, които изчетох покрай него, това пожелавам и на читателя да получи. А то е убеждението, че единственото достойно кредо за този наш век, с което бихме могли да заместим политически догми, национализми, расизми и други прояви на човекомразие от предишния, страшен 20-и век, е хуманизмът.

Август 1948 – юни 1949

Няколко седмици лекуваха Паскал в Париж. Говореше завалено и спомените му бяха объркани. Страдаше от главоболие. Паскал стана знаменитост. В болницата при него идваха журналисти. Комунистически фигури, включително Пикасо и поетът Пол Елюар, дойдоха да му стиснат ръката. Пред него се откриваше перспективата да се превърне в почетен комунист. Най-напред се опита да обясни, че за комунизъм не може да става и дума, че нещо друго вдъхновява обикновения гръцки партизанин, че нещата са много по-сложни, че всичко се дължи на световната война, на прекроената след войната Европа, на чуждоземната кралица. Но мислите му бяха неясни, подобно на думите му. Изведнъж Паскал спря да дава каквито и да било интервюта. Пазеше всичко
за книгата си.
– Но ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/03/11 22:40 http://e-vestnik.bg/11199/lyubov-v-zemyata-na-midas/