Опиянението на свободата

03/04/11 22:30
(http://e-vestnik.bg/)

Опиянението на свободата

Едвин Сугарев

Случва ми се напоследък – като гледам репортажи от събитията в Близкия Изток, от голямата битка за свобода на арабските народи срещу техните терористични диктатори, да изпитвам нещо като носталгия. Тази смесица от радост и свръхнапрежение по лицата на хората, които излизат на улиците, за да извоюват похитеното си човешко достойнство; тази екзалтация на чувството, че си престъпил една граница, която те е отделяла от истинския живот, че си прекрачил прага на лъжата и си встъпил в истината – и сега вече можеш да кажеш всичко, можеш да се смееш, да ликуваш, да буйстваш, да прогониш вчерашните призраци – нима това не ми е познато? Познато ми е, да – от бурните времена на 1989 и 1990 година – когато се чувствахме наистина възродени, когато България беше най-истинска и дори нещо повече – беше благословена, беше обетованата земя на свободата.

Можем много да говорим за приликите и разликите – но според мен най-важното е именно това опиянение от свободата, този екстаз да бъдеш автентичен, да казваш това, което мислиш, да загърбиш вчерашния страх и си готов да платиш всякаква цена за утрешната си свобода – това е основната прилика, и тя е най-важната.

Когато е наистина автентично, когато не е просто бесуване на непросветена тълпа, това е свято чувство и върховно щастие. Аз поне никога през живота си не съм бил толкова щастлив, колкото тогава, в тези броени дни – на 26 октомври, когато една шепа хора не се отказахме, а застанахме с открити гърди срещу стотиците униформени и цивилни ченгета пред “Кристал”; на 3 ноември, когато за пръв път едно множество крещеше “свобода” и “демокрация” пред Народното събрание; на 14 декември, когато хората протестираха срещу отказа на БКП да промени чл. 1 от Конституцията – и когато можеше да се осъществи и реалната българска революция – ако не бяхме предадени чрез съглашателството на собствените си лидери; и няколко месеца по-късно – на 7 юни 1990, когато стотици хиляди се събраха на митинга на “Орлов мост”, за да заявят волята си да живеят свободно, за да кажат своето “не” на тоталитарната лъжа.

Има ли прилики между това опиянение в нашата България – или по-право в някогашните съветски сателити – и революционната вълна в арабските страни днес, повече от 20 години по-късно? Има. Над нас тегнеше една продължила 45 години диктатура, която не зачиташе нито нравствените закони, нито човешкото достойнство, нито волята на цивилизования свят. Над тях – също.

Падането на Берлинската стена предизвика верижна реакция, при която непоклатими до вчера режими изпокапаха като гнили круши – в арабския свят сме свидетели на също такъв последователен срив, на ефекта на доминото, който не е много сигурно дори дали ще остане само в пределите на близкия Изток – и дали няма да се прехвърли в далечния такъв – примерно в Китай.

Движещата сила за промените у нас беше енергията на обикновените хора – така е днес в Египет, Либия и другите арабски страни. Съвсем отделен въпрос е накъде ще избие, как ще се трансформира тази енергия. И тук започват големите въпросителни.

Преди тях обаче да видим основните разлики. Първата: революциите в арабските страни заслужават това си определение – хората залагат живота си, готови са да платят за свободата със собствената си кръв. Нашата революция беше “безкръвна” и това бе сочено като основното й достойнство, наричаха я “нежна”. Това не попречи на Петър Младенов да поиска танковете да дойдат на 14 декември, нито пък предотврати по-късни ексцесии, които само по чудо се разминаха без човешки жертви – например безогледния полицейски побой при обсадата на парламента на 10 срещу 11 януари 1997 г.

Разликата обаче е ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/04/11 22:30 http://e-vestnik.bg/11209/opiyanenieto-na-svobodata/