(http://e-vestnik.bg/)
Бившият шеф от ДС Димо Станков: Сътрудници сме имали навсякъде в чужбина, офицери - не навсякъде
Димо Станков е полковник от резерва, бивш зам.-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност (ДС) - външното разузнаване - до 1990 г., след края на режима на Живков. Година след година от архивите излизат нови факти за ДС, предизвикват нови спорове. Настоящето интервю съдържа неща, които имат историческо значение и хвърлят светлина върху дейността на Държавна сигурност до 1989 г. и веднага след това. Станков разказва как българското разузнаване е вербувало хора в чужбина, за атентата срещу Георги Марков, за атентата срещу папата, за това как журналисти са работили за ДС, за първите срещи на хора българските служби с представители на ЦРУ 1990 г. Начинът, по който тези хора разсъждават, разбиранията им, трябва да се чуят, ако искаме да разберем какво е представлявала ДС и как е действала.
Интервюто със Станков направих преди няколко години, след като той сам се обади в редакцията на “Новинар”, където работех тогава, засегнат от друго интервю - с журналиста Владимир Костов (виж го тук). Както е известно, Костов е работил като кореспондент в Париж, като същевременно е бил офицер от разузнаването, а негов пряк началник по това време в Париж е бил самият Димо Станков, работещ под прикритие. През 1977 г. Костов остава в Париж, иска политическо убежище и започва да разобличава режима, минава на работа в радио “Свободна Европа”. Неговият началник Димо Станков е наказан, понижен в длъжност и т. н., и минават години, докато пак го издигат в работата. Но, при разговора ни се оказа, че Станков не беше засегнат толкова от Владимир Костов, колкото от една моя забележка в увода към интервюто с него, в която се казваше, че е удивително как българското разузнаване е трошило парите на държавата да събира безсмислена информация на Запад и да съставя досиета на случайни хора в чужбина, с което е отчитало някаква активна дейност.
Димо Станков е пенсиониран през 1990 г. Работил е 7 г. под прикритие на дипломатическа работа в Лондон, бил е резидент на българското разузнаване в Париж, когато е бил началник на журналиста Владимир Костов. Станков е автор на книгата “След дълго мълчание, 42 години в българското разузнаване“, в която разкрива част от професионалната си дейност и оправдава дейнността на Първо главно управление.
- Г-н Станков, след като прочетохте интервюто с Владимир Костов, поискахте да разкажете своя версия за тогавашните събития. Засегнат ли сте с нещо? Той не ви спомена нито с име, нито и без име?
- Той ме споменава достатъчно в книгата си. Аз искам не толкова себе си да защитя или да покажа какъв съм герой, началник на разузнаването и пр. Това, което искам да кажа, се отнася за институцията разузнаване. Тя се слага общо в Държавна сигурност, но е отделна институция.
- Самият Костов казва, че не се сърди на бившите си колеги, че всички тогава са изпълнявали заповеди. Той е избрал да остане там, а пък други са избрали да служат на държавата?
- Вижте, ако се вземе интервюто отделно, откъснато от цялата ситуация, която се създаде във Франция във връзка с българското разузнаване - да, така може да прозвучи - той решава да излезе, има свои причини, а другите остават. Само че с това излизане от структурите на разузнаването той поставя на опасност тези, с които е воювал рамо до рамо по това време. Разузнаването е воювало, то не е законно в съответната страна.
- А, не смятате ли, че французите много добре са знаели кои български служители в Париж са ...
Свързани новини:
Виж всички новини от 2011/03/05