Найден Зеленогорски, кмет на Плевен: Прехвърлят ни се нови отговорности, но без ресурс

- Г-н Зеленогорски, пред колегите си кметове от НСОРБ вие споменахте, че от началото на годината се наблюдава поредица от блокирани сметки на общини, което пък стопира основни техни дейности. По-странното е, че сред тях има дори областни градове като Перник и Хасково. Защо се стигна дотук?
- Ситуацията наистина е доста сериозна. Много дълго се говори за финансова децентрализация и за това, че общините трябва да имат нужните финансови ресурси, за да могат да изпълнят идеите си, но за съжаление това не се случва. В България от доста години върху общините се прехвърлят основно отговорности, но не се осигуряват необходимите ресурси, за да изпълняваме проектите си. Мога да дам пример с прехвърлянето на уличното осветление, с прехвърлянето на радиофикацията, с прехвърлянето на много нови и нови отговорности, които за съжаление не са обезпечени финансово. Така наречената финансова децентрализация, която бе очаквана толкова дълго, ту започваше, ту спираше. Сега имам чувството, че имаме леко връщане назад, а не смятам, че България като страна - членка на Европейския съюз, заслужава това. Ние трябва да постигнем средно европейско ниво на стандарти, услуги и функциониране на институциите. Все пак общините са най-близката власт до хората и винаги са имали тяхната подкрепа. Може би това понякога дразни централните власти, но и в момента общините запазват висока подкрепа на общественото мнение– около 35- 40%.

- Реакцията на НСОРБ срещу промените в Закона за общинския дълг, заради които се стигна до тези блокирани сметки, беше доста остра, обмисля се дори сезиране на Конституционния съд...
- ...Тепърва ще обсъждаме тази възможност. Неслучайно Европа е Европа на регионите, а не Европа на държавите. Навсякъде в Европейския съюз се дава силен акцент на местните власти и всъщност това е в основата на развитите европейски страни, към които се стремим. А какво виждаме у нас, заради Закона за общинския дълг имаме блокирани общински сметки. Наскоро например беше запорирана сметката и на община Плевен. Често давам следния пример – представете си какво би станало, ако за една седмица общините в България спрат да функционират заради запорирани сметки. Ами, за щастие, още не са се осъзнали всички хора или институции, които имат намерение да запорират сметките на различни местни администрации. Аз съм абсолютно убеден, че ще има моменти, в които 50% от общините в България няма да функционират поради блокирани сметки. Това означава животът да спре и държавата да се разпадне. Не разбирам защо, след като общините са институции, които предлагат публични услуги, както и държавните институции, има такъв различен аршин за измерване на проблема със задълженията. По принцип ние смятаме, че на общините трябва да се дават повече възможности, за да реализират инвестиционните си планове. Според мен този начин на разходване на общинските бюджети, след публично обсъждане с гражданите, е най-адекватният за една демократична държава

- По отношение на усвояването на европейските фондове обаче нещата май изглеждат по-оптимистични?
- Създаването на министерски пост, който да отговаря за усвояването на европейските програми, наистина се усети положително. Тази позитивна промяна обаче трябва да бъде задълбочена. Имам предвид, че са необходими ясни процедури, ясни механизми, намиране на най-точния баланс по отношение на управляващия орган и бенефициентите. Главното е да се намери начин за осигуряване на нужните ресурси не само за съфинансирането, но и за изпълнението на проектите. Това е изключително важно, защото в момента много от общините печелят проекти и подписват договори, но не ги изпълняват, тъй като нямат финансов ресурс.

- Кметове на малки общини предупредиха, че имат сериозни проблеми с болниците в техните региони, дори и с тези, които са изпълнили критериите на Министерството на здравеопазването...
- Проблемът с общинските болници е изключително сериозен и важен. Не е логично да разрушиш нещо, без да си създал това, което ще го замести. Очевидно в някои общини вече се притесняват от спазването на основни конституционни изисквания – като равното право на достъп до здравна помощ например.

Интервюто взе Николай Коцев

Прочети цялата новина

Свързани новини: