ЕК: Европейският социален диалог е от жизненоважно значение за преодоляване на кризата

"Европейският социален диалог е от жизненоважно значение за преодоляване на кризата", се казва в доклад на Европейската комисия от 3 март т.г., предоставен на Българската стопанска камара (БСК) от BUSINESSEUROPE – Конфедерация на европейския бизнес, чийто член е Камарата, съобщават от БСК. "Диалогът между работниците, работодателите и правителството е от решаващо значение за подпомагане на формите на реакция на Европа към кризата. Участието на социалните партньори (работниците и работодателите) в преговорите и консултациите помага на дружествата и работещите да се адаптират към промяната, а това, от своя страна, подпомага загубата на работни места в Европа. Силният социален диалог доведе до въвеждане в редица страни от ЕС на схеми за намалено работно време. Социалните партньори играят важна роля, също така, в успешното изпълнение на стратегията на ЕС "Европа 2020" за интелигентен и устойчив растеж", се казва още в документа. Представяйки новия доклад, европейският комисар по заетостта, социалните въпроси и социалното включване Ласло Андор заяви: "Държавите-членки, в които социалното партньорство е най-силно, са тези, които най-успешно преодоляват кризата ". Комисарят подчерта, обаче, неравномерното ниво на социалния диалог в ЕС, като изтъкна, че все още в много от присъединилите се към съюза през 2004 и 2007 г. страни той е много слаб, а изграждането на солидно партньорство между работодателите и работниците е точно това, което ще помогне на тези държави-членки по пътя към възстановяването. Документът на ЕК анализира индустриалните отношения в Европа през 2010 г., като разглежда в детайли антикризисните споразумения, постигнати в държавите-членки и в отделни сектори на икономиката. В повече от половината страни от ЕС (Белгия, Нидерландия, Франция, Испания, Полша, Естония, Латвия, Литва, България, Чешката република, Словакия, Германия, Люксембург, Словения, Италия, Австрия, Дания и Финландия) националните работодателски и синдикални федерации са подписали конкретни споразумения - или помежду си, или с правителството, или са били включени в изработването на специфични публичните мерки на политиката, най-вече по въвеждането на схеми за намалено работно време. В Полша, Естония, Латвия, Литва, Чешката република и Словакия, кризата доведе за първи път да такива споразумения за социална партньори на национално междуотраслово ниво. Независимо от това, степента на консенсус варира в широки граници в различните страни и сектори на икономиката, а все още в някои държави-членки все още има индустриални конфликти. "Друг ключов елемент на договаряне е гъвкавото заплащане на труда, което в условия на икономическа криза е особено важно. В редица държави-членки като Ирландия, Гърция и Испания, където бяха приложени сурови мерки, дискусиите, свързани с минималната работна заплата и ниските заплати в частния сектор, бяха трудни и чувствителни", отбелязва докладът. Друг проблем, посочен в доклада, е повишеното внимание на социалните партньори към прехода към нисковъглеродна икономика. Докладът изтъква няколко примера за синдикални и работодателски организации, които допринасят с конкретни предложения за инвестиции в екологични технологии и умения в рамките на плановете за възстановяване на няколко държави-членки, като Испания и Белгия. Това дава основание да се говори за "зелени измерения" на социалния диалог, особено на ниво предприятие, като се изтъква, че в дългосрочен план социалният диалог е от съществено значение за доброто управление и социално справедливия преход към нисковъглеродна икономика. Докладът потвърждава, че колективното договаряне е все още факт в Европа, като две трети от всички работници са обхванати от колективен трудов договор. Налице е бавен спад на синдикалните членове, като през 2000 г. те са били 37% от работещите, а през 2008 г. – 31%. За България тенденцията е към увеличение на синдикалната членска маса, като от 26% през 2000 г. достига 29% през 2008 г., но все още е по-средното ниво за ЕС. В същото време, докладът отбелязва, че членството в на работодателите в работодателски организации до голяма степен определя стабилността на колективното договаряне. През 2008 г. членската маса на работодателските организации в ЕС-27 е 58%, като в тези предприятия са заети около 106 млн. работници. Не е възможно да се направи сравнение с 2000 г., тъй като в редица страни от Централна и Източна Европа не съществуват сравними данни. Заедно с това, отбелязва се, че има големи различия в нивото на организация в различните страни. В Централна и Източна Европа само една трета от всички заети лица работят във фирми, организирани в работодателски сдружения. "Все пак, в България и Румъния нивата на организираност на работодателите са доста високи. Същото важи за Малта и Кипър", се казва в доклада. Според авторите му, един от проблемите на организациите на работодателите в тези страни е, че трудно получават подкрепа в нововъзникващия частен сектор, съставен изключително от малки бързо променящи се фирми, а големите фирми са склонни да формират собствени асоциации за целите на колективното си представителство. Според доклада, постигнатите през последните две години споразумения между европейските социални партньори по важни въпроси, като родителския отпуск, здравето и безопасността при работа и включването на трудовия пазар, са дали най-добрата отправна позиция за намиране на решения в сферата на труда в полза и на работниците, и на работодателите в Европа. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: