“Тилт” а-ха да стане хубав филм. Зрителят най-много се радва на псувните

03/09/11 04:39
(http://e-vestnik.bg/)

“Тилт” а-ха да стане хубав филм. Зрителят най-много се радва на псувните

Дайте повече пари за българско кино, иначе то ще спре дотук

Кадър от филма “Тилт” с Явор Бахаров и Радина Кърджилова. Снимка: от продукцията на филма

По време на прожекцията на новия български филм “Тилт” в киносалона най-много се смеят на неколкократно повтарящите се реплики “Ебало си е майката”. По същия начин най-много се смяха на филма “Мисия Лондон” на репликата на готвача на посолството – Любо Нейков – “Е, сега си еба майката”.

Като че ли навлизането на псувнята в българското кино доставя най-голяма радост на зрителя. 20 години след соцреализма, пост-соц-епохата позволи във филмите да се появят псувни и наченки на реалистичен диалог. И зрителят оценява свободата в изкуството.

“Тилт” се оказва един от най-рекламираните български филми, след “Мисия Лондон” и “Дзифт”. Според различни публикации гони по зрители “Мисия Лондон”, поне първите седмици след премиерата са успешни. Но едва ли ще го догони. Защото зрителят се дразни от шумна реклама, която разочарова, ако не покрие очакванията. А много често филми се гледат по препоръка на приятели, познати.

“О, хубав е”, чуват се реплики за “Тилт”. Това рядко се казва за български филм. И има нещо вярно - филмът става за гледане, не е някоя претенциозна изгъзица като филмите на Слабаков, примерно.

Но, българският зрител толкова е свикнал на слаби български филми, че се радва и на нещо просто гледаемо, каквото е “Тилт”. Филмът има недостатъци и възторжените оценки за него се дължат по-скоро на занижени критерии.

Всъщност “Тилт” а-ха, да стане добър филм. Сякаш малко не му достига.

Най-напред самият сюжет е малко сбъркан. Главният герой е морално чист, пламва истинска любов между него и другия светъл персонаж във филма - момиче, дъщеря на полковник от милицията, превърнал се в шеф на групировка. А накрая всичко свършва, когато морално възвишеният герой убива хладнокръвно свой бивш приятел (който организира побой над него) и любовта му продължава в затвора. Приятелката му идва на свиждане, предполага се, че ще го чака 10 години да си излежи присъдата. Цялото това развитие на сюжета не е мотивирано достатъчно и финалът седи нелепо.

Изобщо, някои сцени в “Тилт” показват дефекти, характерни за българското кино, дори когато филмът е направен по хубав сюжет. Все ще се появи някакъв изчанчен епизод, например героите ще си говорят пъхнати в хралупа на дърво, без да гледат един към друг, а с поглед в небето (като във филма “Лейди Зи” на Георги Дюлгеров, който има хубав сюжет, но в общи линии е провален като разказана история).

И в “Тилт” има подобни моменти. Героят се връща от дълъг престой в Германия, намира приятелката си (тя тренира някакви танци, не е много ясно какви и защо), срещат се в съблекалнята и тя едва ли не се прави, че не го познава. А уж голяма любов, няма причини да е разочарована. Или поне филмът до момента не е дал някакви мотиви за такова поведение. И докато тя сърдито му отвръща – “Обичах те някога”, ни в клин, ни в ръкав се съблича гола пред него и отива под душа, а после - “Чао”.

Нелепа е и сцената, когато след това героинята отива при майката на гаджето си – “Ти ли си майка му?” и водят театрален диалог, неестествено. Зрителят недоумява – ами докато героят беше в Германия и й пишеше писма, що тогава тя не отиде при майка му да пита жив ли е, как е, да си вземе писмата? Не е ясно дали това е някакъв сбъркан замисъл по сценария, или той не е предаден разбираемо във филма.

Нелепи сцени има до самия финал – главният герой стреля и убива друг от героите. ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/09/11 04:39 http://e-vestnik.bg/8210/videoklipove/