(http://e-vestnik.bg/)
В десетката: Капитулация. Пред бездомните кучета
Има жестока разлика в коментирането на темата на бездомните кучета. Ако идва от кучелюбци (в случая термина не се отнася за хора, които просто обичат кучета и животните като цяло, а за онази притеснителна група, която освен, че призовава към насилие над хора, говори и как всеки нападнат си е лично виновен, независимо от ситуацията, възрастта и пола) коментират за горките, онеправдани, тормозени и злостно избивани кученца, които никому не пречат и просто имат нужда някой да ги обича.
От другата страна на барикадата са хора, които са ставали жертва на кучета и настояват (не без основание) всички бездомни кучета да бъдат избити или поне прибрани някъде, за да не представляват опасност за обществото.
Истината, поне според мен, е някъде по средата. Че има много сериозен проблем с кучетата, че има ужасно много бездомни кучета и няма никакъв контрол над тях, разнасят зарази, хапят хора и навсякъде се валят труповете им край пътищата, защото никой не прибира блъснатите животни. До моята спирка от два месеца всеки, който иска, може да види процесите, през които минава едно разлагащо се кучешко тяло.
Също така, като всеки нормален човек, се чудя къде точно отиват дадените всяка година пари за кастрация на кучета. Чисто логически, ако всяка година се кастрират кучета, те би трябвало да намаляват като бройка, а не да се увеличават в прогресия. Защото последните пет години бройката на бездомните кучета се е увеличила, а не е намаляла.
Един близък ме помоли да публикувам личната му история тук, защото вече няма представа какво да прави и как да се справи с тези проблеми без директно избиване на уличните кучета. Нещо като последен вик за помощ към хората, които по принцип твърдят, че са алтернатива на агресията и избиване на животните.
Уличните кучета са втръснала тема. Ама безподобно втръснала. Откак се помня, различни кметски администрации обясняват как до решаването на проблема с бездомните кучета остават „броени месеци” и „всичко е под контрол”. Имайте търпение, граждани, скоро всичко ще е тип-топ. Там е работата, че на мен – столичанин, редовен данъкоплатец и електорална единица – наистина ми писна.
Ще спестя многобройните подробности по темата за бездомните псета по улиците. Както вече казах, темата е многократно дискутирана, а резултатът е нулев. Накратко: за трети път в рамките на по-малко от година станах обект на агресия от страна на улично четириного. Не, уважаеми кучелюбци – не ме е страх от животни, кучето не е „надушило страха ми”, не съм се държал агресивно спрямо него, не съм го замерял с нищо, не съм тичал и тям подобни. Просто се връщах от джогинг на стария ст. „Академик”, когато в комплекса на БАН към мен се втурнаха две кучета и бясно ме залаяха. Изведнъж към тях се присъединиха още две и ми преградиха пътя, като също ме лаеха и ми се зъбеха, принуждавайки ме да отстъпя. Действието се развива точно зад административната сграда на стадиона. Хора в този момент нямаше, беше мрачен февруарски ден. Отървах се невредим, но цялата ситуация ме изкара извън нерви.
За какво иде реч всъщност?
Иде реч за това, че в квартала ни винаги е имало бездомни кучета. От две години насам, въпреки твърденията на ОП „Екоравновесие”, броят им стабилно се увеличава. Въпреки многократните ни сигнали, писма и телефонни обаждания, положението не се подобрява, напротив. От „Екоравновесие” любезно ни увериха, че кучетата били кастрирани и, следователно, безопасни. Ние ...
Свързани новини:
Виж всички новини от 2011/03/13