Петролът за $100 на барел уврежда логиката

„Блумбърг“

Може би се дължи на вредните изпарения или на цените, които скочиха до стратосферата, но скокът в цените на суровия петрол над прага от $100 за барел побърква дори хората, които обикновено проявяват здрав разум, пише Каролин Баум.
Първите симптоми на синдрома на високата цена на петрола (СВЦП) може лесно да се прикрият или да бъдат объркани с по-общата форма на ленивото икономическо мислене.
Хората, страдащи от СВЦП, например започват да твърдят, че по-високата цена на петрола води до инфлация, сякаш относителните промени на цените могат да се трансформират в скок на цените, който да засегне цялата икономика без помощта на централните банки.
В същото време страдащите от СВЦП бързо могат да променят мнението си на 180 градуса и да започнат да твърдят, че цената на петрола ще доведе до дефлация, защото ще подкопае потребителското търсене.
Кое е вярно?
Когато цената на петрола не успее да замести функциите на централната банка (решаващия арбитър по всички парични въпроси), тя се удвоява под формата на данъци. Страдащите от СВЦП твърдят, че цената на петрола представлява данък за потребителите (макар че въздействието от нея няма нищо общо с ефекта от данъците) и по този начин отваря пропаст между потребителите и производителите.
В заключение по-високите цени на петрола унищожават икономиката и закриват работни места. А какво се случва с печалбите на производителите?
Струва ми се, че започвам леко да се замайвам от всички тези глупости. За свое собствено спокойствие трябва да поправя грешките. Започвам.

1. Понякога пурата си е просто пура

На хората, които използват термина „инфлация“ като взаимозаменяем с по-високи цени (например инфлация на заплатите или инфлация на цените на суровините), искам да кажа, че това са две различни неща. По-високата цена на петрола и/или други суровини е по-висока относителна цена, докато не бъде ратифицирана от централната банка.
Какво общо има централната банка с инфлацията? Инфлацията е паричен феномен, при който твърде много пари преследват твърде малко стоки и услуги.
Откъде идват парите? В САЩ те идват от председателя на Федералния резерв Бен Бернанке и неговия доверен екип от управители и президенти на щатските резервни банки.
Ако трябва да сме още по-точни, парите идват от Отдела за отворените пазари към Федералния резерв на Ню Йорк, който изкупува съкровищни облигации (предимно) от група първични дилъри по нареждане на Комисията по паричната политика на Федералния резерв, базиран във Вашингтон.
По-високите цени на петрола не пораждат инфлация. Те също така не са синоним на инфлация. По-високите цени на петрола представляват относителни увеличения на цените до доказване на противното.

2. Игра само с един победител

По-високата цена на петрола винаги се възприема като нещо негативно, защото скъпите горива спъват покупателната способност на потребителите.
Улицата обаче съвсем не е еднопосочна. Богатството се прехвърля от потребителите към производителите и отново се завърта в употреба.
По-високите цени действат като стимул за дейностите по сондиране на нефт. Exxon Mobil Corp. купува ново сондажно оборудване и наема нови служители за разширяване на тези си дейности. Тези долари се връщат в икономиката, а не я пресушават.
Тъй като САЩ внасят около половината от суровия си петрол по данни на Министерството на енергетиката на САЩ, част от печалбите са се озовали в джобовете на саудитското кралско семейство и други владетели от Близкия изток.
Какво правят тези нефтени богаташи с печалбите? Харчат ги за американски стоки и услуги. Купуват щатски акции, облигации, имоти и реактивни изтребители F-16.
Разбира се, всичко това не се случва едновременно. Но ако решим да описваме всеки долар от печалбата на петрола като нетно източване на икономиката, е доста неточно.
Когато скочи цената на петрола, потребителите трябва да разпределят по-голяма част от бюджета на домакинството си, за да напълнят резервоарите на колите си и да отопляват домовете си, като така им остават по-малко средства за покупки по лично усмотрение. Съставът на разходите им може и да се промени, но това не би трябвало да окаже влияние върху номиналната стойност на разходите им. Ще има известно въздействие върху реалния БВП, но това зависи от Федералния резерв.

3. Размисли за данъците

Твърдението, че петролът представлява данък за потребителя, е една от най-широко разпространените хипотези във всеки период на поскъпване на черното злато. Освен това тя е и напълно погрешна.
Акцизите вдигат потребителските цени и намаляват потребителското търсене. Освен това намаляват производствената цена, което ще доведе до по-малко предлагане. Резултатът е огромна загуба.
Неотдавнашното увеличение в цената на петрола се окачествява като шок на предлагането, дължащ се на намаляването на добива на либийски петрол и очакванията за още проблеми с доставките от Близкия изток. Този шоков удар прибави към породеното от растящото търсене предишно поскъпване на черното злато, дължащо се на възстановяването на световната икономика. Суровият петрол вече беше преминал границата от $90 за барел в края на миналата година, много преди египтяните да излязат на площад „Тахрир“ през януари, за да искат оставката на президента Хосни Мубарак.
Шокът на предлагането води до по-високи цени и по-малко търсене. Това ще е равносилно на данъци само ако разтълкувате движенията погрешно.

4. Още пари

Федералният резерв трябва да отговори на по-високите цени на петрола, смятат страдащите от СВЦП.
Лоша идея, особено ако „отговори“ ще е равносилно на печатане на още пари. Това беше лекарството, което се прилагаше през 70-те години. Резултатът беше по-висока инфлация и по-бавен икономически растеж. И озадачи онези, които смятаха, че едното компенсира другото.
Думата „отговарям“ може би има друго значение за хората, които смятат, че по-високите цени на петрола водят до инфлация. Може би те имат предвид затягане на политиката. Страдащите от СВЦП ще трябва да изяснят тези си колебания, преди да решат да потеглят в определена посока.

Прочети цялата новина

Свързани новини: