Ще има ли “Козлодуйски бряг – бум!” - как ни будалкат с ядрената безопасност

03/13/11 22:03
(http://e-vestnik.bg/)

Ще има ли “Козлодуйски бряг – бум!” - как ни будалкат с ядрената безопасност

Взривът в ядрената централа “Фукушима 1″. Снимка: от тв екрана

Катастрофата в Япония, взирвът и излезлите от строя ядрени централи, които изправиха на нокти 130-милионната страна, веднага предизвикаха аналогии с България.
Повечето коментари под новините съдържаха един въпрос – щом прецизните, високотехнологични и предвидливи откъм земетресения японци са изправени пред такъв проблем с АЕЦ, какво остава за българските АЕЦ – вече съществуващата в “Козлодуй” и онази в Белене, която е в начален строеж? (И за която сегашният премиер само преди седмица каза, че ако не я построим, токът ще поскъпне 18 (!) пъти).
Какви са гаранциите при руските технологии и българската организация и обслужване, че сегашната и бъдещата централа няма да гръмнат при земетресение и наводнение? И двете бедствия са възможни на Дунава…

Всъщност колко са опасни тия съоръжения за страна като България личи от всички досегашни спорове и анализи за старата и бъдещата български АЕЦ.
След земетресението в румънската планина Вранча 1977 г., от което има загинали и в България, експерти коментират, че централата е могла и да пострада, но това не се е случило по-скоро поради шанс, отколкото от това, че е обезопасена за големи земетресения. При комунизма такива тревожни теми не се дискутират публично.
През 1990-1991 г., вече при свободни условия, експерти от БАН публикуват анализи, според които бъдещата АЕЦ “Белене”, за която е вече е направена площадка, е в сеизмично опасен район. Така или иначе, тогава проектът “Белене” е замразен поради икономически причини.
Към 2003 е подновен, започва предварителна подготовка, а в следващите години са отпуснати пари, обявен е търг за строителство (при министър Румен Овчаров, но с такива параметри, че да го спечели само руската “Атомстройекспорт”). През 2007 г., е публикувано ново проучване на Геофизичния институт на БАН, според което площадката на АЕЦ “Белене” се намира в най-спокойните в сеизмично отношение области от територията на България. Анализирали били 150 км район наоколо и всичко било в съответствие с изискванията на МААЕ, а на 30 км наоколо нямало никаква сеизмична активност.
Само на 15-ина километра от Белене е гр. Свищов, където през 1977 г. при румънското земетресение се срутиха два 8-етажни блока. Единият е блок в центъра, в който са живеели местните партийни първенци и кметът. Тоест не е е строен през пръсти. Загиналите са 120 души по тогавашни съобщения, а сега се говори за 250 души загинали.
Сигурно с успокояващия анализ на Геофизичния институт за Белене всичко е правилно. Но и земетресенията в района са правилни. Средно на 2-3 години има по едно със сила 5-а степен (последното е април 2009-а, 5,3 по Рихтер). Човек може да си представи, когато институтите на БАН минат на директно подчинение на правителството (както се готви да го направи сегашния кабинет), какви анализи ще прави… Пари за наука не се дават и учените живеят от външни поръчки. Не само инвеститори като НЕК, но дори консултанти по проекта са платили на института да им направи сеизмологичен анализ за Белене. И, както казва в една епиграма Радой Ралин – “Който плаща, той разгаща”.
Например за АЕЦ “Белене” са платени 7,8 млн. долара за Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), а в нея проблемът за сеизмичната безопасност изобщо не е засегнат. Както е известно от проекта се отказа немския енергиен гигант RWE, който изтъкна загриженост за сигурността. По същите и др. причини много европейски банки също отказаха да се включат във финансирането на АЕЦ “Белене”.
Пак в същата 2007-а година друг екип, в който има учени БАН, представя на президента Първанов анализ за развитието на България. В частта за енергетиката се казва, че проектът АЕЦ “Белене” е скъп и ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/13/11 22:03 http://e-vestnik.bg/11268/kozloduyski-bryag-bum-ili-kak-ni-budalkat-za-sigurnostta-na-dvete-aets/