Българските потребители – най-бедни и най-недоверчиви в ЕС

България е на последно място в ЕС според средствата, които държавата отделя за финансиране на потребителските организации – само 3 евро годишно на 1000 жители, показва проучването „Индекс на потребителските пазари” (Consumer scoreboard*) на ЕК, публикувано през март 2011 година. За сравнение - Белгия плаща по 157 евро годишно на 1000 жители, Кипър – 176 евро на 1000, Чехия – 56 евро, Дания – 410 евро, Германия – 1269 евро, Унгария – 107 евро, Люксембург – 2 112 евро и т. н.

Според проучването на ЕК българският потребител търпи най-големи материални лишения от всички граждани в държавите членки на ЕС – 55.5% от населението в България е с мизерни материални възможности. В дъното на класацията са още Румъния (49%) и Унгария (41%). Най-добри материални възможности имат потребителите в Люксембург (4% с материални лишения), Швеция (5%) и Холандия (5%). Нивото на материални лишения се измерва като процент от жителите, които не могат да си позволят да отделят пари за най-малко три от следните девет неща: неочаквани разходи, едноседмична годишна почивка далече от дома, погасяване на ипотека или битови сметки, храна с месо, пиле или риба всеки втори ден, поддържане на дома достатъчно топъл, перална машина, цветен телевизор, телефон или личен автомобил. Процентът на материални лишения варира в държавите членки от 4% в Люксембург до 55.5% в България, като средната стойност за ЕС е 17%.

Българите са на предпоследно място преди румънците по пазаруване по интернет – само 5% от съгражданите ни през 2010 година са купували стоки за лична употреба чрез мрежата в сравнение с 68% в Дания, 67% във Великобритания и Холандия, 59% в Германия и Финландия и 40% средно за гражданите на Европейския съюз. Зад граница по интернет са пазарували  двойно по-малко българи – 2%, но средно за Европа този процент също не е висок - 9%. България остава на последно място в ЕС и според индекса  „условия за потребителите” с  42%, но отбелязва сериозен напредък в сравнение с 2008-2009 година, когато този индекс е бил 38%. Индексът се формира от фактори като доверие в изпълнителната власт, дейност на потребителските организации, процент на жалбите и удовлетвореност от разрешаването им, получени обезщетения и ниво на безопасност на стоките. Най-висок е индексът във Великобритания – 74% и в Ирландия – 72. Общо за Европа стойността му е 61%.

Българите са сред най-недоверчивите в ЕС по отношение на безопасността на храните. 46% от анкетираните са заявили, че значителна част от хранителните продукти, които се продават на пазара, не са безопасни. Само румънците вярват, че ядат по-лоша храна от нас (50% недоверие). За сравнение – едва 8 от хората в Люксембург, 9% - в Холандия и Великобритания и 11% в Австрия се съмняват в безопасността на хранителните стоки, които се продават в търговската мрежа.

Цялото проучване „Индекс на потребителските пазари” може да се види тук.

Прочети цялата новина

Свързани новини: