Иван Дреновички, изпълнителен директор на "Булгартрансгаз": Диверсификацията при доставките на природен газ за нас е приоритет №1

- Г-н Дреновички, с оглед приемането на третия либерализационен пакет на ЕС ще има ли проблеми „Булгартрансгаз“ при отделянето си от Българския енергиен холдинг? В какво се изразяват те?
- Третият енергиен либерализационен пакет обхваща законодателни мерки в посока доизграждане на вътрешния енергиен пазар. Установяват се нови изисквания за независимост на операторите на преносни мрежи, в които има два основни принципа - независимост на операторите и прозрачност. Първоначално предложеният и предпочитан от ЕК модел е на пълното отделяне на оператора на газопреносната система - отделяне по собственост. Този модел не налага усложнени структури на управление и допълнителен регулаторен контрол.
Разработеният впоследствие алтернативен модел на независим преносен оператор не е основан на промени чрез отделяне в собствеността на компаниите и дава възможност операторите на газопреносни мрежи да останат в рамките на вертикално интегрирано предприятие.
Какъв модел ще бъде избран, е въпрос на държавна политика. Разбира се, при избора му трябва да се отчете фактът, че „Булгартрансгаз“ има стратегическо значение не само за газовия сектор у нас, но и за успешното провеждане на националната енергийна политика. Затова основен приоритет е да се постави дейността на дружеството в контекста на членството ни в ЕС и като част от общата европейска газова инфраструктура. Компанията участва активно в това, включително като съучредител на European Network of Transmission System Operators of Gas (ENTSOG), организация, създадена на 01.12.2009 г., в изпълнение изискванията на третия енергиен пакет.

- Необходими ли са някакви промени в правилата извън компанията, за да може тя да достигне нивото на западноевропейските си партньори?
- Въвеждането на новата европейска енергийна рамка изисква определени действия по отношение прилагането им на национално ниво. За част от тях е необходимо предварителното им транспониране в националното законодателство – трябва да бъде променен Законът за енергетиката и подзаконовата рамка към него. Не бива да се забравя, че третият енергиен пакет е насочен основно към постигане на независимост на операторите на преносни системи, така че да се гарантира безпрепятственото и равнопоставено ползване на преносната мрежа от потребителите.

- Има ли развитие по проекта за разширение на газохранилище „Чирен“ и може ли да очакваме през тази година в него да започнат да се нагнетяват по-големи количества природен газ?
- Разширението на „ПГХ Чирен” е изключително важно за повишаване сигурността на газовите доставки. Така ще се увеличи предлагането на капацитет за съхранение и ще се насърчи либерализацията на пазара, каквито са целите и на „Булгартрансгаз“. От търговска гледна точка прогнозите сочат нарастване на търсенето на капацитет за съхранение при изграждането на „Южен поток“ и „Набуко“ и новите междусистемни връзки, включително и от компании в страни, на чиято територия няма действащи газохранилища. С разширението на „Чирен” и с изграждането на морското газохранилище “Галата” и на интерконекторите със съседите би се създала възможност за създаване на нови възможности за търговия с природен газ - газова борса, която да обслужва потребителите, доставчиците и търговците в региона на Югоизточна Европа. Тя може да бъде съвместима с другите търговски платформи в региона на Централна и Източна Европа.

- Докъде стигнаха преговорите за пренасяне на компресиран природен газ до страната ни от Азербайджан през Грузия и Черно море?
- Ние успешно си партнираме с азербайджанската държавна компания Socar, както и с компаниите от консорциума “Шах Дениз” – Statoil, BP и Total, по проекта за транспортиране на азербайджански компресиран природен газ (CNG) през Черно море. Според предварителното проучване от участниците в проекта той е технически осъществим. Остава открит въпросът за стойността му, тъй като е необходимо да бъдат детайлно проучени и оценени необходимите инвестиции за различните сертифицирани CNG технологии. В тази връзка се предвижда реализацията на проекта да продължи с предпроектно проучване за обеми от около 2 млрд. куб. м годишно, като се подпишат споразумения между “Булгартрансгаз”, Socar и Грузинската нефтена и газова корпорация (GOGC).
Междувременно в рамките на преговорите по CNG проекта ние създадохме стратегическо партньорство със SOCAR, като двете компании подписаха и протокол за осигуряване на доставки на азербайджански газ през Турция за България чрез ускоряване реализацията на газовата връзка Турция-България. На практика връзката с Турция ще осигури така необходимите алтернативни източници за българския газов пазар, включително доставки на азербайджански газ при възможно най-ниски транспортни разходи. На тази база и чрез създадените контакти и доверие SOCAR отправи конкретно предложение към българската страна за доставка на около 2 млрд. куб. м газ годишно чрез CNG проекта или през Турция. Така на практика България се нарежда сред малкото страни след Турция, Грузия, Русия и Иран, към които азербайджанската страна е поела ангажимент за доставки.

- Какви са финансовите резултати на „Булгартрансгаз“ през изминалата 2010 г.?
- През 2010 г. дружеството увеличи приходите от дейността си с 18 млн. лв. спрямо предходната година, като постигна печалба преди данъчно облагане от 126 млн. лв. Печалбата ни нарасна с над 30% спрямо 2009 г., или с около 30 млн. лева. Отличните финансови резултати, които постигна „Булгартрансгаз” въпреки продължаващата криза, са резултат от оптимизирането на дейността на компанията и конкретните мерки за ограничаване на разходите.
Бяха намалени разходите за външни услуги с близо 19% и за материали - с повече от 33% спрямо 2009 г., или общо с над 3,4 млн. лева. В резултат на положителното движение на курса на щатския долар, както и вследствие на успешното управление на валутните активи компанията бележи ръст от 215% на финансовите резултати, като отчита нетни финансови приходи от 20 млн. лева.

- Кога ще започне отварянето на газовия пазар у нас, каква е ролята на „Булгартрансгаз“ в този процес?
- Вътрешният пазар на природен газ формално е отворен. Според действащата законодателна и регулаторна рамка теоретично пазарът е свободен. В същото време важна предпоставка за реалната либерализация на газовия пазар е физическото изграждане на необходимата енергийна инфраструктура. Стъпките към реално функциониращ свободен пазар са преди всичко изграждане на връзки със съседни страни и като допълнителна възможност за доставки на CNG. Стратегическа цел на компанията е развитието и модернизацията на съществуващата газопреносна инфраструктура, която е в експлоатация от над 30 г. Предвидени са сериозни инвестиции за нейната рехабилитация и модернизация. Не трябва да се забравя, че все още има множество региони и областни центрове без достъп до природен газ. За да се насърчи газификацията, е предвидено изграждане на газопреносна инфраструктура до Силистра, Козлодуй, Оряхово, Габрово и Банско. Други региони се предвижда да бъдат газифицирани при изграждане на новите междусистемни връзки и транзитните газопроводи. За тази година инвестициите в мрежата ще бъдат 138 млн. лв.

- Кои са основните задачи, които стоят пред „Булгартрансгаз“ за осигуряване на разнообразяването на доставките?
- Акцентът на ЕС и на страната ни е поставен върху развитието на газовата инфраструктурата, която да осигури сигурността и диверсификацията на доставките, включително и реалната либерализация на пазара. В края на миналата година влезе в сила регламентът за гарантиране сигурността на доставките на ЕС.
С новите връзки ще се запълни значителният свободен капацитет на газопреносната мрежа, който в момента се използва 30%. Това ще оптимизира дейността и ще увеличи постъпленията на дружеството. Проектът за връзката с Гърция се реализира. За него БЕХ ще получи 45 млн. евро безвъзмездна помощ от ЕК и е на етап за възлагане на подробен устройствен план, екооценка и изготвяне на технически проект.
Ние работим и за реализацията на междусистемните газови връзки с Румъния и Сърбия. “Русе – Гюргево” също получава 9 млн. евро финансова подкрепа от Брюксел. Връзката е на етап изготвяне на технически проект. За газопровода до Сърбия стартира предпроектно проучване, като се предвижда европейско финансиране.
Вече е взето решението на политическо ниво и ние работим за изграждане на изключително важната за сигурността и диверсификацията газова връзка между България и Турция. Тя ще осигури достъп до множество алтернативни източници на газ от Каспийския регион, Близкия изток и достъп до турските терминали за втечнен природен газ (LNG). Трябва да се знае, че Турция има възможност да внася природен газ от шест входни точки, Гърция от три, а България на този етап има само една точка за достъп.

- Какво ще спечелим от реализацията на междусистемните връзки?
- По време на януарската газова криза от 2009 г. България за 16 дни остана без доставки и обяви финансови загуби пред ЕС от около 500 млн. лв. На практика загубихме средства, които биха стигнали за изграждане на всички междусистемни връзки или за максимално разширение на капацитета на “Чирен”. Реализацията на връзките е по-бърза и зависи от волята на две съседни страни, т.е. националният интерес диктува те да се реализират независимо от големите газови проекти като “Набуко” и “Южен поток”. Същевременно междусистемните връзки се вписват изцяло в новата инициатива на ЕС - „Север-Юг”, която включва страните членки от Източна Европа от Балтийско до Черно и Адриатическо море.

Интервюто взе Георги Велев
georgi.velev@klassa.bg

Прочети цялата новина

Свързани новини: