Пламен Димитров, лидер на КНСБ : Изкривената пазарна среда помпа ръста на цените

- Г-н Димитров, за утре е насрочено заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Какви теми ще обсъждате?
- Финансовият министър Симеон Дянков свиква тристранен съвет по неговия дневен ред, който обаче няма общо с нашия дневен ред. Едната точка е свързана с отчета на антикризисните мерки по рутинни въпроси, което трябваше да бъде направено много отдавна. Предлагахме това да се случи още през декември, а не в средата на март някой да се сети да отчита мерки. Ще участваме, но държим да се обсъдят и нашите предложения.

- Вие какво предлагате?
- Предложенията ни са свързани с реалността и с живота на хората в момента. Всички виждаме през последните два месеца какво се случва с цените и с доходите. Покупателната способност пада с драматични темпове. Това е въпрос номер едно и никакви други теми не могат да го изместят. Държим да бъдат обсъждани три групи въпроси. На първо място, надеждна информация за ръста на цените, която да е събрана целево от съответните контролни и регулаторни органи - какво става със съответните групи цени, как вървят те нагоре. Не общата инфлация, не инфлацията на малката потребност, не обобщени индикатори, а ключови 10-12 стоки и услуги, от които хората живеят. Нашите данни показват, че в началото на март спрямо декември има 20-25-30% скок на цените. Ужасни числа, и то по отношение на основни стоки и услуги от първа необходимост. За нас този проблем трябва да бъде сложен на масата. Държим да се уеднакви информацията, т.е. какво и откъде държавата трябва да събере и да започне да събира регулярно всеки месец, за да може да се наблюдава процесът, а не да си говорим има или няма инфлация, повишили ли са се цените малко или много.

- Съмнявате ли се в данните за ръста на цените, които НСИ публикува?
- Винаги когато кажем, че някой е ял пиле със зеле - за едни е пилето, а за друг остава зелето. За това говоря. Не се съмняваме, а методологията ги изкривява. За нас е важно да се събират данни за динамиката на цените на основните стоки и услуги, тяхната инфлация. Това според нас трябва да бъде зададено като една различна рамка за наблюдение и събиране на информация. Второто е контролните институции – КЗК, новата Агенция по храните, Комисията за защита на потребителите, ДКВЕР и т.н., спешно да дадат информация кой какво е правил и прави. Искаме да видим за последните шест месеца колко проверки е направила КЗК, къде са били те и какво е констатирала в ключовите области, за които искаме наблюдение – цени на зърно, на брашно, на хляб, на мляко и млечни произведения, на месо и горива. И ако всички тези контролни органи са правили проверки през последните шест месеца, държим информацията да я сложат на масата и да предложат мерки. Нека те предложат мерките въз основа на техните законови правомощия. Не говоря някой да определя цени или пределни равнища, а да си влязат във функциите и да защитят конкуренцията. Това в момента е проблемът. Цялото изкривяване на пазарната среда в България не е заради това, че някой регулира цените, а че няма защита на конкуренцията. Държавата също трябва да си влезе във функциите. Не говоря непременно да намалява данъци или акцизи, но може да играе като пазарен субект, за да да влияе. И това правят всички нормални правителства в момента. Обществени поръчки за основни стоки и услуги, които могат да бъдат възлагани.

- Одобрявате ли идеята пенсионери да наблюдават цените на храните?
- Това са палиативни мерки. Нищо лошо няма пенсионерите да следят за цените на храните, но няма да помогне кой знае колко. Важно е държавата да контролира със своите контролни органи, с правомощията й по закон и с възможността, която има като основен пазарен играч. Държавата може да доставя обществени услуги и стоки, което да тушира ценови пикове. Не говоря единствено само за резерва, а и чрез други начини - да се възлага изкупуване на зелено, фючърсни сделки и т.н. Не съм този, който ще дава акъл, но трябва да се активират всички пазарни възможности, които държавата има. Това са двете групи въпроси, които държим да се обсъждат на тристранния съвет. Не на последно място е и въпросът със социалната защита на социално слабите и работещите. За работещите има съвсем проста мярка и тя е увеличаване на минималната работна заплата, независимо какво казва финансовият министър. Това направиха почти всички държави. През 2009-2010 г. България не го е сторила, така че е редно да стане през 2011 г. Знаем какво казва финансовият министър, дебатът е отворен, но има нови аргументи. Например 6,3% ръст на производителността на труда през м.г., който по-никакъв начин не е отчетен в доходите, които са замразени. Инфлацията през февруари спрямо януари е 5,2% по данни на НСИ. Само тези две числа като съберем, ще видим колко трябва да нараснат доходите, в това число и минималната заплата.

- По ваши изчисления колко трябва да нарасне минималната работна заплата, социалният министър предлага тя да е 270 лв.?
- Не съм готов да давам числа, давам само конкретни примери, че няма повече аргументи, които да възпират дебата за увеличаване на минималната работна заплата. И социални, и икономически, и належащи заради кризата, която вилнее в джобовете на много българи. Ако някой не си дава сметка какво се случва, просто не е в час. Освен това трябва да се коментира и какво става със социално защитените групи, тези, които минават през минималния гарантиран доход и на негова база се определят социалните помощи. Гарантираният минимален доход е замразен на ниво от 65 лева. Ние искаме ясна връзка на минималния доход с прага на бедност по методики, които ще предложим на място, за да могат коефициентите да бъдат вдигнати.

- Какво ще последва, ако не се изпълнят вашите предложения?
- Хората ще продължат драматично да обедняват и ако гледаме какво казват социолозите, на всяко тримесечие рейтингът на управляващите ще пада с по 10%

- Последните дни станахме свидетели на спонтанни протести на гражданите срещу цените на горивата. Ще продължи ли гражданското общество да се надига срещу растящите цени?
- Естествено. „Всенародната любов“ ще бъде изразявана както в спад на доверието, така и в организиране на все по-големи и все по-различни групи от населението за протест. И в това не бива никой да се съмнява. Хората не могат да преминат през кризата, когато някой им отваря поредната дупка в джоба. Никой не отрича, че има обективни причини. Но обективните причини за ръста на цените са половината от истината. Другата половина е в нашето бездействие и изкривена пазарна среда, която допълнително вкарва спекулативните елементи и помпа цените, така че да отидат до най-високите си равнища в най-бедната държава в ЕС. Обяснението на премиера, което чуваме, че и навън цените били такива, просто не е докрай вярно. Вярно е наполовина. Останалото е в нашите ръце - синдикати, работодатели, управляващи, ако щете, и опозиция да намерим работещи мерки, за да намалим удара от това, което идва отвън, не да го усилваме и да го умножаваме по две.

- Ще искате ли нечии оставки?
- Не мисля, че ни е работата да говорим за оставки. Хората избират на избори, през есента предстоят такива и всеки ще има възможност да остави някого на власт или да го махне. За мен е важно какво правят тези, които са избрани от народа, и дали изпълняват обещаното, дали вършат верните неща за икономическото и социалното развитие на страната.

- Друг проблем, който излезе остро напоследък, е бавенето на заплатите с месеци. Какви действия предлагате да се предприемат в тази посока?
Този разговор го водим години наред. През последните две години въпросът е все по-тежък. Предложихме пакет от мерки, започващ от изменение в Гражданско-процесуалния кодекс, който да върне възможността за бързо производство и издаване на изпълнителен лист на работника за установяване на същинския размер на дължимата сума, за да се представи в хода на съдебно дело, което работникът да заведе в момента, в който реши. Въпросът никак не е маловажен, защото в един момент се оказва, че не издавайки му ясния документ, че му дължат пари, работникът е безпомощен дори да си поиска парите и трябва да мине през двегодишно дело, само и само да установи колко му дължи предприятието. Да не говорим, че после трябва да види дали въобще го има предприятието и има ли кой да му върне тези пари. На второ място, трябва да бъде преразгледан Законът за гарантиране на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на предприятията. И не на последно място, това, което предлагаме и се посреща на нож от бизнеса, е да има санкция към работодател, който умишлено бави и не плаща заплати на своите работници над определени месеци. Идеята ни е в Наказателния кодекс да има заплаха от по-сериозна санкция за работодател, който с ясното съзнание не плаща, въпреки че има възможност, но не го прави, защото е решил примерно да си купува „Бентли“ или нещо подобно.


Интервюто взе Ана Михова

Прочети цялата новина

Свързани новини: