Националните доплащания ще зависят от печалбите на фермерите?

Маргарита Димитрова
m.dimitrova@klassa.bg

Обсъжда се механизъм, според който националните доплащания за земеделието да зависят от печалбите в съответния бранш, съобщи вчера вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. Според него в бъдеще трябва да се разработи регламент, който да определи какво ще се случва, когато в някои сектори в определено време има свръхпечалби. Миналата година в такава позиция са били зърнопроизводителите, за тази също им се очертават сериозни приходи. „Следователно тези хора, които сега нагнетяват напрежение, са получили милиони левове над това, което се очакваше“, обясни Дянков и допълни, че подпомагането трябва да е справедливо, а субсидии да има не само за зърно, но и за отглеждане на животни, за зеленчуци, рози.
Заради икономическата криза Румъния и Гърция не дават на своите фермери национални доплащания. В българския бюджет 2011 са предвидени 300 млн. лв. за зърнопроизводителите. Още 600 млн. лв. са европейските субсидии за единица площ, но това лишава от подкрепа останалите сектори в земеделието, обясни земеделският министър Мирослав Найденов. Двамата министри вчера напразно очакваха в МС представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/. Минути преди уговорения час от браншовата организация обявиха, че вече са се срещали с двамата министри и затова настояват да бъдат чути лично от министър-председателя. Борисов обаче е настоял първоначално да се проведат разговори с двамата министри, за да може страните да уточнят позициите си. В крайна сметка в късния следобед вчера все пак се състоя срещата на ръководството на НАЗ с министрите Дянков и Найденов.
Субсидиите за единица площ, чийто старт беше обявен в присъствието на премиера на 14 март, ще бъдат изплатени най-късно до 30 юни, но при условие че фермерите нямат задължения към държавата, обяви аграрният министър. Вече са направени преводи по сметките на 71 000 бенефициенти, право на субсидии имат 91 000. При останалите 20 000 са открити проблеми – застъпване на площите и неплатени данъци, обясни Найденов. Той допълни, че 78% от субсидиите отиват при 3,4% от фермерите и това са тези, които се занимават с производство на зърно.
„По време на заседанията на кабинета стоя много близо до министър Рашидов и той винаги ми е обиден, защото воюва примерно за 10 млн. лв. за българските театри, а само една фирма получава над 30 млн. лв. субсидия.“ Така Мирослав Найденов отговори на въпрос на журналист, който цитира питане на лидера на ДСБ Иван Костов коя е фирма „Октопод“, която ще прибере лъвския дял от агросубсидиите. Според Найденов има фирми, които получават седем-, дори осемцифрени суми. След като отиват милиарди в земеделието, какво се случва с цените на храните, попита Найденов. Той заяви, че при това изкривяване на субсидирането в България не се защитава общественият интерес. Министърът допълни, че и машините, с които протестират зърнопроизводителите, са купени със средства от ДФ “Земеделие“.
Повече от 2000 тежки земеделски машини изкараха вчера зърнопроизводители в 20 области от станата в знак на протест. По данни на НАЗ са се включили над 4000 фермери. Неизпълнените ангажименти въпреки подписания през миналата година меморандум са причина за протестите, обясниха от асоциацията. Според нейния председател Радослав Христов досега фермерите са получили 320 млн. лв. субсидии, което е не повече от 35% от дължимата сума. Той обясни, че от 35 млн. дка обработваема земя 25 млн. дка са заети със зърнени култури. От тях 400 хил. дка са застъпените площи, но 9 месеца администрацията не е успяла да изчисти проблема.
С около 100 лв. на тон са паднали цените на пшеницата на световните борси през последния месец, показва анализ на финансовото ведомство. Въпреки това у нас цената на хляба си остава на същите нива, коментира Симеон Дянков. Според него, ако действително сме пазарна икономика, поевтиняването навън е трябвало да се усети и тук. Земеделският министър отново отбеляза, че традиционно в България се произвежда нискокачествена пшеница, разходите за нея са по-малки, но са субсидирани. Това жито става по-скоро за фураж, но понеже няма друго, хлебопроизводителите са принудени да добавят подобрители. Новите стандарти за хляба, които в момента се разработват, изискват по-качествено зърно и изключват влагане на друго освен брашно, мая, сол и вода.
В края на месеца се очаква да бъдат разписани стандартите за трите вида хляб – „Бял“, „Добруджа” и „Типов“. А резултатите от проверките по цялата верига от съхранението на зърното до производството на хляба, извършени в цялата страна от Българската агенция по безопасност на храните, ще бъдат обявени официално днес.

Прочети цялата новина

Свързани новини: