Проф. Кръстьо Петков: Историята се повтаря! Не съвсем ! И не като фарс...

Проф. Кръстьо Петков от Тунис за Информационна агенция КРОСС Тунис, Тунис /КРОСС/ Едно от най-често срещаните сравнения, които се правят по повод на януарските събития в Арабския Изток, е с т.нар. нежни/кадифени революции в източноевропейските страни, през 1989 г. В разговорите и медийните коментари дори се ползва същата терминология : "вятър на промяната", "тоталитаризъм", "демократичен преход" и други. Самата покана за посещението в Тунис към мен и Миклош от Унгария , дошла от американския Национален демократичен институт, всъщност беше и заради настоятелното искане на локалните партньори да дискутират своите проблеми с източноевропейци, преживели събитията през 1989 г. и първата фаза на прехода.   Интересът към Португалия също беще налице, особено заради териториалната близост и историческите традиции. Но пък "Революцията на карамфилите" е доста по-отдалечена от времето... Не мога да се оплача от липсата на внимание. Обсипваха ме с десетки въпроси за началото на прехода в България- Кръглата маса,, ролята на синдикатите и новите демократични партии, позицията на привържениците на стария режим. Над всичко стоеше интересът към процедурата, по която беше изработена новата българска конституция и законите, уреждащи изборите и статута на партиите. Възприех следния маниер на общуване, който ми се струваше единствено работещ при създадената ситуация: да не давам преки съвети, а да подложа на критичен анализ собствения ни опит от преди 22 години / с акцент върху грешките, които сме могли да избегнем, ако е имало модел, който да следваме/. Такъв обаче нямаше през 1989 г... Вярно е, че аналозите между двете верижни революции: "1989" и "2011" не са малко:-внезапният срив на стария режим;-масовото участие на гражданите през първите дни и месеци;-рояка от нови партии и граждански движения;-ключовата роля на синдикатите;-водещите лозунги:"демокрация", "свобода", "плурализъм"; Но също така е вярно, че историческият контекст, националните традиции и конфигурацията на силите в навечерието и старта на първата арабска революция - тунизийската - са различни. Бих казал - уникални!Твърдя това не просто заради дължимото формално уважение към моите гостоприемни домакини. Убедиха ме техните аргументи. При това, аргументи и доказателства, лансирани от пъстра група събеседници , с различен произход и социален статус /сред тях специално искам да отбележа инцидентните дискусии с група студенти на Площада на загиналитев столицата на Тунис, както и срещата с внучката на Хабиб Бургиба, върнала се от изгнание в Англия/;
Източник: Информационна агенция КРОСС

Прочети цялата новина

Свързани новини: