Охрана в посолството ни в ЮАР: „Ела по-близо до вратата, да ти светя маслото”

03/22/11 22:01
(http://e-vestnik.bg/)

Охрана в посолството ни в ЮАР: „Ела по-близо до вратата, да ти светя маслото”

В дипломатическата мисия в Претория назначават мутри и простаци

Следващите редове са писмо от редакционната поща от българин, който е емигрант и живее в Южна Африка от 1991 г. Нашето проучване показа, че той е с ранг вицепрезидент на най-голямата строителна компания в ЮАР.

Претория, ЮАР. Снимка: Уикипедия

Наложи се да пътувам от Йоханесбург, където живея, до Претория, за да уреждам служебни въпроси. Съпругата ми предложи да дойде с мен до нашето посолство, да оправим паспортите си, че изтекоха месец преди това. Разбрахме, че консулът работи с посетители в понеделник, сряда и петък от 9 до 12 часа. В понеделник пристигнахме в Претория, аз си уредих нещата в проектантското бюро, след което изтеглих пари от банкомат, защото паспортите ще ни струват около 450 ранда, равно на около 90 лева. Плащало се ”кеш”. Пристигнахме пред посолството в 10,30. Звъннахме на звънеца, отвътре отвори вратата едно дебело вратле и ни изгледа като досадници. Ние, естествено първо казахме „Добър ден”, а той отвътре, без да ни поздрави, попита имаме ли уреден час за приемане. Отговорихме, че нямаме, но е обявено време за посетители. Той отсече, че не може да влезем, трябва да чакаме и се прибра преди въобще да можем да попитаме още нещо. Наложи се да позвъним още веднъж, за да попитаме колко трябва да чакаме и защо, след като нямаше никаква кола отпред, освен нашата и явно нямаше хора в посолството. А беше 10,30 - приемно време. Отново излезе бабанката, но този път явно раздразнен от нашето „нахалство”. Съпругата ми го помоли да извика консула, защото имаме въпроси. Бабанката едва не ни уби с поглед, продължи да ни държи отвън и да ни обяснява, че не може да ни пусне. Аз до тогава стоях настрана, за да не се намесвам, но не издържах и му казах, че се държи просташки, че трябва да има необходимото възпитание и изисканото поведение, защото ние не сме престъпници. Той обаче вместо да си вземе забележка, точно по мутренски, ми каза да дойда по-близо до решетката, за да можел „да ми свети маслото”!
В това време дойде и въпросният консул и вместо да си укроти кучето, започна да ни говори, че е много зает, че трябва, за да дойдем там, да си уговорим среща по телефона. Иначе не можем да влезем.
Тръгнахме си със съпругата ми и все още не мога да преглътна обидата от тези двамата.
Аз съм в Йоханесбург от 1991 година и това не е първият случай, когато трябва да понасям такова отношение на тези хора от българското посолство.

Йоханесбург, ЮАР, Снимка: Уикипедия

Например през 1998 г трябваше да пътуваме до наш приятел в Мозамбик. В тяхното посолство ми казаха, че на дъщеря ми в паспорта няма свободни страници да ударят визата и ми обясниха да отида в нашето посолство и да ми сложат допълнително страници, понеже паспортът е още валиден. Отговорът на нашата кукла от консулата на гишето беше - НЕ МОЖЕ! Никакво обяснение. Ядосах се, поисках да се видя с консула. Дойде тогавашният консул и му обясних, че самите мозамбиканци са ми предложили решение на проблема, но защо нашите са такива непонятно, неприятно, непомагащи хора? Страниците ги сложиха най-накрая след като ми взеха нервите.

Миналата година дъщеря ми трябваше да си ходи до България, малко след като роди. След като със съпруга й и бебе на 3 месеца отидоха в нашето посолство, същия този бабанко (охраната) ги е държал отвън на улицата и не ги е пуснал вътре, а ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/22/11 22:01 http://e-vestnik.bg/11335/ohrana-v-posolstvoto-ni-v-yuar-kam-posetitel-ela-po-blizo-do-vratata-da-ti-svetya-masloto/