Проф. Гарабед Минасян, Институт за икономически изследвания при БАН: Не трябва да се свързва ръстът на петрола с цените на храните

---

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. От 1972 г. е част от екипа на Института за икономически изследвания към БАН. Специализирал е в Русия, Великобритания, САЩ и Австрия. Бил е директор на института и ръководител на секция "Макроикономически анализи и прогнози" и два мандата член на УС на БНБ. Преподавал е в СУ “Св. Климент Охридски”, ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”, Икономически университет, Варна, извънреден професор по финанси в СА “Димитър Ценов”, Свищов. Автор е на 17 научни монографии и над 100 научни статии. Награден с орден "Стара планина", II степен - за изключителни заслуги в областта на икономическите науки (2006 г.).

---

- Проф. Минасян, какви ще бъдат последиците за българската икономика от конфликта в Либия?
- Мисля, че не бива да преувеличаваме нещата по отношение на въздействието на войната в Либия върху нашия живот. Съвсем неотдавна преминахме през етап на много по-активна намеса във военните действия, имам предвид Ирак, където проблемът бе много по-голям, но там съществуваха много по-сериозни финансово-кредитни взаимоотношения. Имам предвид, че нашите вземания се оценяваха на около 1,7 млрд. долара, от които успяхме да получим едва 300 млн. долара. С Либия нямаме такъв тип взаимоотношения. Действително тази държава се намира по-близо до нас, но такова е положението и с цяла Европа и ако говорим за бежанска вълна, либийците много повече ще предпочетат Западна Европа, отколкото България. Мисля си, че ние ще успеем да опазим все пак нашите граници. Търговските ни отношения с Либия и арабския свят са по-скоро символични - в порядъка на 4%-5% с всички африкански държави. Така че в това отношение едва ли може да очакваме кой знае какво влошаване.

- Но и Либия има финансов дълг към България.
- Колкото до вземанията ни от Либия, преди те се оценяваха на около 50-60 млн. долара, сега правителството не дава ясни индикации за състоянието на този дълг. По време на конфликта с нашите медици по някакъв начин се засенчи въпросът за всички тези взимания. За мен лично остава неясно дали все още имаме някакви вземания от Либия, или просто те са зачеркнати.

- А как ще повлияе конфликтът върху цените на петрола?
- Малко е наивно да мислим, че това, което се случва в Либия, ще повлияе на световните цени на нефта. Напрежението в ценовите структури се забеляза още преди да започнат военните действия в арабската държава. Може би по някакъв начин не толкова икономически, колкото от страх и презапасяване, може да се говори за някакъв натиск върху цените на течните горива от страна на либийския конфликт. Независимо че в Ирак се водиха много по-сериозни военни действия, петролът продължаваше да се добива и е въпрос на живот и смърт за тези, които са ангажирани в този бизнес. В Либия е по същия начин и ако има затруднения при добива на петрол, те няма да продължат кой знае колко дълго, още повече че там няма чуждо военно присъствие. Лично моят по-трезв поглед ми подсказва, че въздействията върху икономиката на България няма да бъдат кой знае колко съществени.

- Но е факт, че цената на петрола драстично скочи, в същото време премиерът Бойко Борисов предложи да се въведе едномесечен мораториум върху горните цени на горивата. Ще има ли ефект такава мярка?
- Това е нещо, което аз не разбирам. Такъв тип ограничаване – административна намеса върху динамиката на цените, в миналото сме имали възможност като страна и народ многократно да изпитаме, но никога не е имало успех. Това, което трябва да се направи, е да се осигури отсъствие на монополен диктат - това трябва да направи правителството, а не да въвежда такъв тип ограничения. Ако има натиск върху цените, то трябва да се изследва въздействието на различните фактори, които го обуславят, и ако има обективни условия за увеличение на цената на един или друг продукт, т.е. за изменение на относителните цени, то така или иначе ще стане. Бих казал, че има недостатъчно добре обмислена административна намеса върху ценовата динамика. Ако има обективни условия за увеличаване на цените на петрола, ние няма как да ги спрем. Но изкушението е прекалено голямо и от него са страдали всички наши политици. Това изкушение - като Дядо Мраз да покажем колко много се грижим за хората, които управляваме и които са ни издигнали на високи постове. Това, което трябва да направи правителството, е достатъчно ясно да обясни характера на нещата, а то сякаш не го прави.

- Увеличението на цените на горивата повлича задължително и цените на храните, а оттам остава само крачка до нарастваща инфлация. Има ли полезен ход правителството в тази ситуация?
- Увеличението на цените на горивата задължително води до увеличение на общото ценово равнище, а не конкретно на храните. Енергията въздейства върху производството на всички видове продукти. Но ние имаме много големи резерви за намаляването на енергийното потребление. Ще дам за пример следното – от 1998 г. до 2008 г. БВП на България е нараснал с 80%, което е много съществен ръст за 10 г., а същевременно потреблението на електроенергия е останало почти на равнището от 1998 г., разбира се, със слаби колебания. Това означава, че имаме чувствителни резерви. Аз не съм съгласен да се свързва ръстът в цените на петрола с увеличението на цените на храните. При всички случаи трябва да имаме предвид международната конюнктура. Нашият лев е привързан към еврото и се преливат ефекти. Важно е да знаем, че такъв тип размествания на цените, казано на професионален език – изменение на относителните цени, ще има и в бъдеще. Някои продукти ще поскъпват повече спрямо другите, при някои ще има относително по-голям дефицит и т.н. Никаква административна намеса обаче не е в състояние да промени нещата.

- Как може да се увеличи потреблението, което все повече се свива, а както знаем, това влияе зле и върху ръста на икономиката?
- Правителството не може да направи директно нищо. Не може да раздава потребителски стоки, нито пари без мярка. Единственото, което трябва да направи и това е най-важното - да осигури условия за активното разгръщане на частната инициатива и на субективната икономическа активност. Тези условия включват едно добро институционално устройство на държавата, но ние все повече чувстваме задържащия ефект на лошото качество на институциите. Те не работят добре, човек не знае какви закони действат и не е ясно дали съществуващите закони се прилагат повсеместно или избирателно. Нашият живот достатъчно често показва лошото качество на законодателството, защото обикновено се лобира по неясни критерии, предимно с корупционни подбуди. Въвеждат се неустойчиви постановки в законодателството, които не след дълго се променят. Това е причината за постоянната корекция на законите. Свидетели сме също къде явно, къде неявно, на избирателно прилагане на съществуващото законодателство. Това са нещата, които задържат разгръщането на частната инициатива, а оттам и задържане на притока на чуждестранен капитал. Правителството трябва да пресече всички корупционни практики и да се стигне до присъди, което в действителност го няма.

- Според вас, не отвън трябва да търсим икономическата заплаха, а вътре в страната?
- Разбира се, при всички положения, независимо от глобализацията, от преливането на въздействия, винаги първият поглед трябва да бъде вътре в икономическата политика и това, от което най-много страдаме, е некачествената макроикономическа политика у нас. Все по-остро се чувства липсата на квалификация, на необходимото образование и разбиране на процесите. Действията, които се предприемат, носят повече хаотичен характер, отколкото добре мотивирани преценки за вземането на решения.

- В такъв случай, навременен ход ли е да се приеме сега Пактът за финансова стабилност на министър Дянков?
- Това е нещо, с което не съм съгласен. Одобрявам въвеждането на по-стриктни правила при макроикономическото управление, но не от такъв характер, както се предлага от финансовия министър. Смятам, че пактът е повече жест към Синята коалиция. Правителството може да окаже въздействие върху протичането на икономическите процеси чрез ползването на паричните лостове. Но при отсъствие на възможност на БНБ да провежда монетарна политика, единственото е да се води разумна фискална политика.

- Какво означава разумна фискална политика?
- Ако отворим дебелите книги, ще видим, че е въпрос на преценка на ефекта на различните въздействия върху икономиката. Въздействията се оказват чрез преразпределителните инструменти на държавата. Защо например в пакта се казва, че делът на преразпределение на държавата може да е до 37%? Нека се фиксира процентът на разходите за наука, образование, здравеопазване например. А когато говорим за приемане с квалифицирано мнозинство на възлови елементи от макроикономическата политика, най-доброто, което може да се предложи, е държавният бюджет да се приема не с квалифицирано мнозинство от 2/3, а с 60% от народните представители. Тогава проявите на агресивност от страна на мнозинството, демонстративното неглижиране на различните предложения, щеше да изчезне. Щеше да има много повече съобразяване с мнението на отсрещния и повече аргументация. Имам много други резерви, но като цяло съм категорично против такъв тип предложение, какъвто е Пактът за финансова стабилност.

Интервюто взе Лили Мирчева
lili_hris@abv.bg

Прочети цялата новина

Свързани новини: