Д-р Константин Тренчев, лидер на КТ "Подкрепа": С ниски данъци не можем да привличаме инвеститори

- Д-р Тренчев, прогнозирате ли нарастване на минималната работна заплата през тази година?
- Дали ще има увеличение или не, едва ли ние можем да кажем, защото не разпределяме парите на държавата, макар и да сме съвестни данъкоплатци. Парите се разпределят от изпълнителната власт, а се одобряват от парламента. Разбира се, не сме безразлични към данъците, приходите, разходите, защото сме на мнение, че този изключително важен процес не се провежда добре. Не е лошо, че данъците на България не са високи в сравнение с други страни, но когато се иска да се води притегателна данъчна политика, трябва предварително да се помисли дали парите ще стигнат и да се измислят другите източници да бъдат повече. Мисля, че тук се получава много голям проблем, защото цялата философия на ниските данъци, каквито няма в развити западни демокрации, беше, че ще станем атрактивни и няма да се разминем от инвеститори. Така се обясняваха плоският данък, постоянното намаление на вноските и т.н. Но колкото да се оглеждаме и ослушваме, инвеститори няма, защото явно нещо друго ги прогонва. Инвеститорът иска предвидимост, стабилност, сигурност. Иска сутрин да си намери колата там, където я е оставил вечерта. Да не му ограбят апартамента, когато е в командировка, или пък дори нещо да се случи на жена му. За да бъдат привлечени инвеститорите, трябва да има комплекс от условия, а не само вторачване в една част, което да затрудни цялото функциониране на държавата.

- Трябва ли да се повишат данъците?
- Не съм за повишаване на данъците, тъй като нивото им е вече факт и увеличението им няма да се хареса, но големият въпрос е имаше ли достатъчно основание да ги свалим дотолкова и какво се прави в другите области, за да се подобри инвестиционният климат. Но и какво се прави за събирането на данъците и други необходими изискуеми плащания? Огромна част от нашите сънародници – 1,5 млн. души, изобщо не плащат здравни вноски. Как да излезе системата на добра позиция, като толкова много хора нямат принос към здравната система, а когато им се наложи, я ползват... За съжаление не мога да кажа каква визия има за развитието на която и да е област, например какво се мисли в образованието или здравеопазването. Прави се нещо, бие се тъпанът, после се отказват от идеите, почва се нещо друго, пак не стигат доникъде. Включително в системи, които са от особена важност и са в основата на икономиката и функционирането на обществото, като енергетиката, едва сега, две години след взимането на властта от ГЕРБ, се говори, че ще се обсъжда някаква енергийна стратегия. Не че преди това е имало нещо. Мога да обобщя ситуацията с един много стар израз - няма попътен вятър за кораб, който не знае накъде е тръгнал.

- Акциите на НАП няма ли да доведат до по-голяма събираемост на данъци и такси?
- Боя се, че част от акциите на НАП нямат разумно обяснение. Например защо някои фирми не се проверяват с години, а други през два дни. Това ме кара да мисля, че някой се опитва да оказва влияние. Нямам нищо против проверките, но когато са всекидневни, не позволяват да се работи. Доста неясноти има в нормативната уредба, блокират инициативата на хората и често чувам от бизнесмени, че нещата до такава степен са се усложнили от наредби, режими и правила, че те просто не могат да започнат да работят. Разбираемо е, че в една объркана държава, която тепърва започва да се променя по демократичен път, да сменя собственост и да променя манталитет, е логично да има много писани правила. В старите демокрации нещата са по подразбиране и няма нужда от изключителни регламенти. Но пък ние сме майстори на това да искаме всичко да е свръхрегламентирано, а когато се отнася до самите нас, да го нарушаваме.

- Да ви върна на минималната работна заплата...
- Ние искаме тя да се увеличи, защото, колкото са по-големи доходите, дори съвсем скромно да е увеличението, това би се отразило добре на икономиката. Но се получава парадокс. От една страна, финансовият министър не желае да се увеличат приходите, поне на хората, които зависят от държавата, което е лош сигнал и към частния сектор. Той си казва: защо ние да вдигаме заплатите, щом и държавата не го прави. От друга страна, Дянков твърди, че трябва да се увеличи потреблението. Как да стане? Поне в модерното човешко общество системата е да потребяваш нещо, което си заплатил. Ако Дянков знае друг начин, нека ни открехне.

- Вие как си обяснявате противоречивите сигнали, които идват от двамата министри? Социалният министър обявява, че ще настоява да се увеличат пенсиите и минималната работна заплата, финансовият веднага отговаря, че е невъзможно?
- За мен постановката на социалния министър е правилна, защото, ако искаме да вдигнем потреблението, трябва да се увеличат и средствата, с което то да се извърши. Симеон Дянков застъпва друга философия. Нещата са зле, а те наистина са много зле, няма да има повишение на нищо, а същевременно даже имаше идея да финансира някаква програма под мотото „Увеличавайте потреблението“, без да конкретизира с какво, което е абсурдно. Мисля, че моят приятел Симеон Денков Дянков е дал достатъчно поводи, за да се съмняваме в неговата здрава логика.

- Малко повишение на заплатите ще доведе ли до загуба на работни места, каквито опасения имат работодателите?
- Не, не мисля. По-скоро на светло ще излязат средства, които и сега се дават по скрит начин, за да не бъдат облагани.

- Как може да се намеси държавата да контролира скока на цените?
- Трудно е, защото проглушихме ушите на всички, че сме за пазарна икономика, за свободна конкуренция. Може да се контролира в сферите, където има т.нар монополисти – енергопотреблението, горивата, просто при нас ситуацията се е сложила така. Ако имахме две-три рафинерии, можеше и да има някаква конкуренция, но ние имаме една функционираща рафинерия. Имаме три електроразпределителни дружества, но те не са конкурентни. Разделили са държавата на три приблизително равни участъка и човек може да купи ток на една територия само от едно дружество и той е пълновластен господар, защото нещата са направени по този ред. Попитайте НДСВ и най-вече тогавашния министър на енергетиката Милко Ковачев защо са направили договора по този ред. Второ - тези фирми имаха гарантирана печалба, което е нещо недопустимо за пазарната икономика, и то сериозен процент – беше 16, сега е 12%. Държа да отбележа, че мощни западни фирми в състояние на криза се радваха, ако направят печалба от около 5%. Обикновено е по-малко. Докато ние даваме гаранции, че те ще правят минимум 12%. Не говоря за факта, че те се ослушват и не правят дори това, за което са поели ангажимент и положили подпис. Длъжни са да изкупят и да платят инфраструктурата, която ползват. Например на територията на Военномедицинска академия има 14 трафопоста. Те са били платени от самата болница или Министерството на отбраната, което е неин принципал, още при стоежа. Какво се получава - Военна болница плаща тока на ЧЕЗ. ЧЕЗ ползва съоръжения на Военна болница. По закон са длъжни да ги купят и доколкото знам, малко преди края на тази година изтича задължението да се купува. Но ЧЕЗ се ослушват. Навлязох в темата, защото миналата година при проблема с парите на болниците те отчаяно се нуждаеха от средства и в това видяхме потенциален ресурс.

- Може ли да се овладеят цените на хранителните стоки и горивата, чийто скок хората усещат по джоба си всекидневно?
- Нека първо си зададем въпроса, защо България внася най-елементарни хранителни продукти откъде ли не. Включително и от Китай влачим храни, което е абсурд. Към земята няма никакъв интерес, нивите пустеят.

- Трябва ли да се намали веригата от производителя до търговската мрежа? Примерно да махнат прекупвачите?
- Логично е, но това би следвало да заинтересува самите производители. Производителите трябва да се обединят и да не допускат други хора да им подбиват цените. Такава е практиката в други държави. Разбира се, трябва да има и силна държава, която при най-малкия сигнал да изпрати жандармерията да разгони тези кратуни. Само че българинът е склонен винаги да бъде разделен.

- Как гледате на идеята да има едномесечен мораториум на цените на горивата?
- Мораториумът е непазарна мярка, но се ползва, когато нещата са критични. Мисля, че в сегашната ситуация няма друга възможност, защото повишаването на цените на горивата дърпа всички цени нагоре. Почти всички държави в условията на криза се намесиха много сериозно в икономиките си. В световен мащаб дори се говори за общосветовни правила за регулиране на икономиките. Трябва да има ред, който да се спазва. За мен финансово-икономическата политика не е добра, защото няма ясно поставени цели и приоритети. Това ще го обясним и на Симеон Дянков, който ще идва при нас в четвъртък, за да представя финансовия пакт, който той предлага. Според мен обаче трябва да търсим спешни решения за задълбочаващата се криза, а не да правим сложни теоретични постройки за след години.

Интервюто взе Ана Михова

Прочети цялата новина

Свързани новини: