Кадафи - непризнатата мишена на удара

в. Фигаро

Мисията на коалицията е да прогони Кадафи от властта. Означава ли това, че тя смята да го елиминира с целенасочен военен удар?

Въпросът разделя лидерите на страните, участващи във - или засегнати от - военната намеса в Либия. За едни е очевидно, че Вождът на либийската революция трябва да си върви и следователно е една от основните мишени на коалицията.

Понеже, след като резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН изразява нуждата “да се защитят застрашените от нападение цивилни жители и зони”, как тази цел би могла да бъде постигната, ако начело на Либия бъде оставен човекът, който праща армията си да удря тези зони?

Британците, които са свикнали да наричат нещата с истинските им имена, не виждат никакъв проблем. “Законно е тези, които убиват цивилни да станат мишени”, казват те. Двама министри - на външните работи Уилям Хейг и на отбраната Лиам Фокс вчера дадоха да се разбере, че директно насочен към Кадафи военен удар е възможен.

Същото се чу и от Белгия, където премиерът Ив Льотерм смята, че целта за сваляне на полковник Кадафи от властта е била “ясно изразена” от международната общност. Французите са по-дискретни, но и те така мислят. Други обаче се изказват по-обтекаемо.

Барак Обама повтори при посещението си в Чили: “американската позиция е, че Кадафи трябва да си върви”. От строго военна гледна точка обаче министърът на отбраната Робърт Гейтс счита, че ще е “неразумно да си поставяме цели, които не е сигурно, че ще постигнем”. В САЩ идеята за силово налагане на промени в управляващи режими, дълго защитавана от неоконсерваторите при управлението на Джордж Буш, значително изгуби подкрепа при конфликта в Ирак.

Шефът на Арабската лига Амр Муса призова страните от коалицията да се придържат по-стриктно към резолюцията. Около случая се вдигна такъв шум вчера, че се наложи началникът на генералния щаб на британската армия генерал Дейвид Ричардс да опонира на министрите, като изключи възможността силите на коалицията да удрят пряко Кадафи.

Текстът на резолюцията е целенасочено неясен, за да привлече максимална подкрепа, без да се изключва никой вариант, и се тълкува различно от отделните правителства в зависимост от техните национални или регионални интереси.

На място в Либия има сигнали, че обезглавяването на режима се обмисля като вариант от коалиционните сили, както смяната на управлението е непризнатата цел на военната намеса. През нощта в неделя срещу понеделник бяха нанесени удари по сгради на две крачки от щаба на Кадафи. А според някои информации Лондон е изпратил в района командоси от британските военноморски сили.

Въпросът всъщност е как да се действа, за да няма провал. През 1986 г. извършените по заповед на Роналд Рейгън въздушни удари по президентския дворец не улучиха полковник Кадафи. Подобно на Саддам Хюсеин, Вождът на либийската революция е обсебен на тема сигурност - спи на различни места и се обгражда с телохранители жени, които смята за по-надеждни. През 2003 г. преследването на иракския диктатор продължи дълги месеци. Колкото до Бин Ладен, когото американските войски се бяха зарекли да заловят, той изчезна безследно.

Широкото медийно отразяване на тези два примера и бързината, с която операцията бе задействана, още преди коалицията на желаещите да се е укрепила, оправдава наложената дискретност по въпроса. “Това сигурно е една от най-трудно постижимите и политически най-деликатни цели, тъй като допуска силово налагане на смяна на режим. Страните от коалицията ще коментират въпроса едва когато това стане факт”, отбелязва офицер, пожелал анонимност.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: