Общините ще управляват недвижими археологически ценности

С промени в закона за културното наследство, които депутатите разглеждат днес се създава ред за предоставяне правото на управление на недвижими археологически културни ценности на общини. Това каза днес зам. министърът на културата Тодор Чобанов в НС, предаде парламентарният репортер на БГНЕС. Това стана при обсъждането на първо четене в НС на измененията и допълненията на Закона за културното наследство. Ще се създаде възможност за поемане на инициативи от страна на общините: кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, участие в международни, регионални и двустранни фондове и програми или за осъществяване на други дейности, чрез които ще се популяризира културното наследство, като в същото време чрез осъществяването на тези дейности ще бъдат инвестирани средства в опазването на археологическото наследство. Създава се механизъм за придобиване от страна на държавата на обекти с висока значимост за висок клас обекти от световно и национално значение, какъвто до момента за съжаление не съществува, заяви днес заместник-министърът. Предлага се също въвеждане на списък на резерватите в България, които в момента са малко над 20 . С този списък ние ще защитим ефективно тези обекти и ще позволим тяхното по-добро управление, каза той. Има промени, целящи оптимизиране на търговията с произведенията на изкуството и културни ценности основно в две насоки : на първо място създаване на възможности за по-лесна циркулация на съвременно изкуство и на второ - облекчаване на режима за антикварната търговия. Подобрява се рамката за извършване на дейности по консервация и реставрация, която в настоящия вид е твърде сложна и бюрократична, посочи зам. министърът на културата Тодор Чобанов. Предлага се с решение на Министерския съвет да се извършва замяна на имоти със статут на недвижими културни ценности - "световно богатство" и "национално богатство", декларирани или регистрирани по реда на този закон - собственост на физически или юридически лица, с имоти - частна държавна собственост, или с право на строеж върху имоти - частна държавна собственост. Предвид значимостта на недвижимите културни ценности с по-високи категории "национално значение" и "световно значение" се предвижда инициативите за тях да останат на съгласуване по досегашния ред, а за останалите недвижими културни ценности съгласуването да премине в Националния институт за недвижимо културно наследство . По отношение на опазването на археологическото наследство предложените изменения и допълнения целят оптимизиране на процедурите във връзка с повишаване ефективността на археологическите проучвания и на дейностите, свързани с опазването на археологическото културно наследство. Археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. В изпълнение на конституционната разпоредба се предлага изменение, с което в списък - приложение към закона, се определят археологическите резервати. Класификацията, категоризацията и режимите за опазване на археологическите резервати се предвижда да се уредят с наредба на министъра на културата. Предвижда се да отпадне законовото изискване за притежаване на образователна и научна степен "доктор" за експертите, които могат да бъдат включени в регистъра по чл. 96, ал. 3 от Закона за културното наследство. Отпада изискването в комисията за извършване на идентификация на културни ценности задължително да се включват външни експерти. Предлага се това да става при необходимост по преценка на директора на музея. С изменението на един от текстовете се предвижда идентификация и регистрация на монети и монетовидни предмети да се извършва освен от нумизматичните дружества и от Националния исторически музей, Националния археологически институт с музей при БАН, от регионалните и общинските музеи със съответния тематичен обхват. Създаването на нова разпоредба в Преходните и заключителните разпоредби, уреждаща статута на музейните сбирки, се налага от факта, че в страната съществуват над 400 музейни сбирки. В Министерството на културата непрекъснато постъпват запитвания за създаване на нови сбирки, но законът за културното наследство не регламентира статута им. Законът за културното наследство въвежда специален режим на контрол по отношение на археологическите културни ценности, т.е. би следвало само по отношение на тяхното откриване и несъобщаването за тях законодателят да предвижда санкции в Наказателния кодекс. Посегателствата срещу тях са с много по-висока обществена значимост от тези над обикновените вещи и имущество, поради което се предлага наказанието за унищожаване и повреждане на културна ценност да бъде завишено или поне изравнено с това, което предвижда чл. 216, ал. 1 от Наказателния кодекс. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: