РЗС: Налице са предпоставки за втора рецесионна вълна

Експертното направление на РЗС по икономика и финанси, след сериозен анализ, стигна до извода, че са налице трайни предпоставки за възникване на втора рецесионна вълна, която неминуемо ще доведе до нов срив на банковите кредитни портфейли, пише в открито писмо на политическия съвет на РЗС до управителя на БНБ Иван Искров. "Актуалните прогнози за развитието на българската икономика през 2011 година стават все по-негативни и в огромна степен противоречат на оптимизма, изразен в годишния доклад на БНБ. В края на 2010 г. обемът на "лошите" кредити с просрочие над 90 дни възлиза на 6.4 млрд. лв. и съставлява 11.9% от брутните кредити в системата. В рамките на последните две години обемът им нараства повече от четири пъти. Динамиката на "лошите" кредити за посочения период е почти постоянна, което превръща процеса в опасна негативна тенденция, застрашаваща националната сигурност. Във връзка с това Политическият съвет и народните представители на РЗС настояват във възможно най-кратки срокове да отговорите на въпроси от особено обществено значение: Въпрос №1: В състояние ли е БНБ (в качеството си на институция, пряко отговорна за стабилността на банковата система) да овладее втора рецесионна вълна, която ще доведе до масови фалити на фирми и невъзможност за над 65% от гражданите да изплащат вноските по кредитите си? Въпрос №2: Възможно ли е централната банка на България да прогнозира и оповести ръста на лошите кредити към края на тази година, отчитайки актуалните икономически реалности в страната? Въпрос №3: Кога БНБ ще въведе така необходимата прозрачност за ежемесечно агрегирани данни от статистическата "Форма 40" за дела на общите нередовни кредити в това число и тези под 100 000 лева? Въпрос №4: Една от причините за многобройните банкови фалити по време на кризата от 1996 - 1997г. беше липсата на обезпеченост по кредитните сделки. В този смисъл, счита ли БНБ за приемливи обезпеченията, срещу които са разрешени ипотечни кредити за милиарди левове, при положение, че в голяма част от случаите въпросните обезпечения представляват призрачни постройки, със съмнително качество, лишени от архитектурни достойнства? Въпрос № 5: В кои банки са депозитите и текущите сметки на енергийните дружества с държавно участие? Въпрос № 6: Каква част от държавния ресурс се управлява от български частни банки и при каква лихва? Вярно ли е, че държавата и държавните дружества си дават парите в тези банки при 1% годишна лихва, а те от своя страна ги преотдават за кредити с лихви над 12% за гражданите? Ако е така, защо БНБ не предприеме действия, за да може държавата да придобие дял в Корпоративна и търговска банка и в Инвестбанк? Въпрос №7: Не е ли време БНБ и Министерство на финансите да предприемат съвместни законодателни и други инициативи, целящи да укрепят стабилността на банковата система, поставяйки кредитните институции на равни пазарни начала, и да подпомогнат пряко представителите на малкия и среден бизнес в България? Въпрос № 8: Защо е прекратена реалната институционална комуникация между управителя на БНБ и министъра на финансите? Отговорите на тези въпроси са от голямо значение както за българската икономика, така и за засегнатите хиляди граждани и фирми", се заявява в откритото писмо на политическия съвет на РЗС. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: