Решаването на политическия конфликт между ГЕРБ и Синята коалиция не може повече да се отлага

Въпросът за това, дали правителството ще успее да завърши пълния си мандат или не, все повече губи политическия си смисъл. Формално липсата на предсрочни избори би трябвало да се възприема като показател за устойчивост на политическата система. Но едва ли някой все още смята, че завършването на пълния мандат от двете предходни управляващи мнозинства е допринесло за укрепването на демокрацията в България. Единственото, което наистина има значение, е доколко ГЕРБ ще успее да реализира реформисткия политически мандат, който получи на изборите през 2009 година. Отказът от реформи и готовността за сговаряне са видимите белези на истинския проблем в отношенията между управляващите и Синята коалиция.
Част от технологията на статуквото е всеки политически конфликт да бъде неутрализиран, като се скандализира и персонифицира. Така всеки спор за принципи и ценности биваше превръщан в скандал между някакви хора по повод на някакви техни интереси. По този начин се представя и противопоставянето на позициите на Иван Костов и Бойко Борисов. Според технолозите на българската публичност изглежда лесно за пореден път Костов да бъде представен като „рушител на дясното единство”. Те се упражняват по тази тема повече от десет години. Но ако за момент престанем да приемаме за истина този тип политическа чалга, зад привидното публично пререкание все по-ясно се очертават истинските разделителни линии, които имат значение при политическото самоопределение на всеки политик или партия.
Изглежда, че предметите на спора са свързани по-скоро с технологията на управлението, но всъщност теми като АЕЦ „Белене” и руските енергийни проекти, административната реформа, управлението на публичните финанси и противодействието срещу организираната престъпност и корупцията не са свързани само с компетентността. Това е политическа граница, чието неглижиране или нарушаване е политически проблем.
Авторитетът на лидера на ДСБ не се основава единствено и само на успешното управление на ОДС. Той ефективно представлява принципите и ценностите на конкретна група от избиратели в дясното пространство – на онези, които са убедени в необходимостта от реформи и развитие. Това е онази част от дясното политическо пространство, която винаги е настоявала за решително разграничаване спрямо всеки опит за замазване и размиване на границите в политическия живот. Иван Костов потвърждава и разширява подкрепата за позицията си сред тези групи от избиратели.
На свой ред ГЕРБ дойде на власт с подкрепата на друга част от десните избиратели, за които беше по-важно реализирането на управленски мандат, различен от предишното статукво. Авторитетът и публичният образ на Борисов се изграждат върху представата за решителност и готовност за действие. Дистанцирането и дори противопоставянето спрямо Костов разширява потенциалния обхват на подкрепата за Борисов, но сред групи от избиратели, които не се вписват в представите за дясна политика.
Но формалното противопоставяне между тези две фигури по-скоро прикрива истинския политически проблем, а той е в това, какъв път на развитие ще реализира България през следващите години. Този тип противопоставяне между ГЕРБ и Синята коалиция е единственият възможен път за съхраняване на статуквото, формирано след 2001 година. Междуличностните различия нямат политическо значение. Истинският залог дори не са отношенията между българските партии - членки на Европейската народна партия. Политическата граница е в модела на развитие, към който управлението води страната ни. Това е конфликт, чието решаване трябва да създаде нова норма на политическа идентичност.

Прочети цялата новина

Свързани новини: