Японският Уолстрийт трябва да стъпи на по-здрава почва

Има нещо странно в планираното сливане на фондовите борси в Токио и Осака. Във Франкфурт, Лондон, Ню Йорк, Сингапур и Сидни говорят за международни обединения. А Япония се слива със ... себе си. Създаването на Източен Уолстрийт не е лоша идея. Само дето е позакъсняла с едно-две десетилетия. Въпреки това има начин този съюз да стане по-уместен – например да се премести в Осака, вместо да остане в Токио.

Корпоративна концентрация

На пръв поглед този план няма никакви изгледи за успех. Често се твърди, че Токио е Япония и Япония е Токио. И все пак, все повече хора осъзнават, че земетресението от 11 март, което разтърси Североизточна Япония, не беше това, за което Токио се приготвяше, тъй като се дължеше на активност в друг разлом. То постави под въпрос доколко разумно е да се съсредоточат толкова много корпоративни централи в един-единствен град.
Неприкосновеността на Токио се превърна в чувствителен въпрос напоследък. Ацуши Сайто, президент на Токийската фондова борса, заяви, че чуждестранните инвеститори са проявили „егоизъм“ с призивите си за затваряне на японския пазар след земетресението. „Чуждестранните компании призоваха да затворим борсата, защото искаха да избягат“, заяви Сайто пред в. „Уолстрийт джърнъл“.
В Япония обикновено наричат нас, чужденците, „гайджин“. Напоследък на шега ни наричат „бягайджин“ или „чаоджин“ поради скоростта, с която много от нас се изнесоха от Токио. Много от така наречените бегълци се втурнаха към Осака, за да се отдалечат от радиацията, изтичаща от ядрените реактори във Фукушима.
Внезапният наплив на токийци към втория по големина град в Япония несъмнено беше добре дошъл за местната икономика, където търсенето на хотелски стаи и временни офиси надмина очакванията. Фондовата борса в Осака сигурно е страшно доволна. И все пак масовото изселване си заслужава да се проучи по-подробно. То трябва да се превърне в официална политика на премиера Наото Кан за диверсифициране на японската икономическа инфраструктура.
Такайоши Игараши, професор в университета „Хосей“ в Токио, постоянно съветва Кан да направи това. Само два дни преди земетресението Кан назначи Игараши като съветник на кабинета, който да дава идеи във връзка с това, как да се обърне демографският спад на населението и да се спре упадъкът на селските райони. След земетресението Игараши веднага започна да съветва Кан да започне процес на „национално разпръсване“.
„Нямаме представа кога Токио ще бъде ударен от гигантско земетресение, но когато това се случи, то ще унищожи цялата страна, тъй като всичко се намира тук“, заяви Игараши пред „Блумбърг“ миналата седмица.
Идеята е, че САЩ разполагат с Чикаго, Детройт, Хюстън, Лос Анджелис, Ню Йорк, Филаделфия, Сиатъл, Вашингтон и много други жизненоважни центрове, които да гарантират икономическа приемственост, ако един от тях бъде ударен от бедствие. Ето това е причината за поисканото леко прехвърляне на японския баланс от Токио към други градове.

По-високи данъци

Губернаторът на Токио Шинтаро Ишихара няма да им се зарадва, както и много японски граждани. Игараши предпочита вдигането на данъците пред емитирането на облигации като средство за финансиране на географска трансформация в корпоративния или административния пейзаж на Япония.
Възстановяването на страната най-вероятно ще наложи и двете. Ще бъдат въведени също данъчни стимули, които да насърчат компании като Mizuho Financial Group Inc. и Sony Corp. да преместят голяма част от служителите си във Фукуока, Нагоя, Осака или Сапоро.
Точно това трябва да се направи. Значението на т. нар. Голямо Токио, където влизат още три съседни префектури, нарастваше непрекъснато през последните десетилетия. През 1955 г. то генерира 24% от богатството на страната. През 2007 г. брутният вътрешен продукт на региона вече съставлява една трета от японската икономика, надвишава целия БВП на Индия и е три пъти колкото шведския.
Концентрацията в Токио се ускори през последните години. Предизвикателствата, поставени от глобализацията и възхода на Китай, направиха токийския адрес по-ценен от всякога. Японското правителство обича да подкрепя определени компании, а политиците, от които зависи решението, са в Нагатачо, токийския еквивалент на Капитолия. Културно обусловеното предпочитание към срещи очи в очи (и питиета късно вечер) само засили притегателната сила на Токио в една тежка глобална среда.
Земетресението и ядрената криза приканват към сериозна промяна, изискваща силна политическа воля от Кан.
„За Япония е желателно да разпръсне географски богатството си, така да се каже, но не виждам това като неизбежно развитие“, казва Маркъс Ноланд, заместник-директор на базирания във Вашингтон Институт за международна икономика „Питърсън“. И добавя: „Икономическата динамика на агломерацията е сложна.“
Задачата е деликатна. При политическите системи с висока степен на централизация бизнесът, финансите и държавната администрация гравитират към един център. Някои правителства въведоха политики за регионално развитие, за да компенсират тази тенденция. По-силното разграничение между управляващия елит и бизнеса ще е от полза за Япония, а по-балансираната карта на страната може да помогне за това.
Токио винаги ще бъде Меката на всичко космополитно, ще си остане магнит за най-могъщите и амбициозни личности в Япония, както и за най-талантливите чужденци. Точно както за инвеститорите не е добре да влагат всичките си пари на едно място, така за една държава е рисковано да го прави, при това в доста по-големи размери.
Япония трябва да използва процеса на възстановяване от земетресението, за да разгърне икономическия си потенциал. Когато голямо земетресение удари Токио, всички 127 млн. японци и глобалните инвеститори ще се радват, че го е направила.

Прочети цялата новина

Свързани новини: