БХК Положението с правата на човека в БГ се влоши 2010 г.

2010 г. бе година на сериозни предизвикателства към правата на човека в България. Положението се влоши в много сфери, но особено с правата на етническите и религиозните малцинства, защитата от намеса в личния живот чрез произволно подслушване на разговорите и следене на електронните комуникации на гражданите от службите за сигурност, независимостта на съдебната власт и справедливия процес и използването на сила, помощни средства и огнестрелно оръжие от полицейски служители, се посочва в Годишния доклад на БХК за състоянието на правата на човека в България през 2010 г., предаде репортер на БГНЕС. Подобрение настъпи единствено в сферата на защитата на правата на децата, констатират правозащитниците. На 4 ноември 2010 г. се състоя универсалния периодичен преглед за България на Съвета по правата на човека на ООН. Държавите-участнички отправиха 113 препоръки към страната, голяма част от които бяха формулирани общо, не бяха фокусирани към положението в страната и/или използваха твърде дипломатичен език. Някои от препоръките обаче засягаха сериозни проблеми с правата на човека: дискриминацията на ромското и другите етнически малцинства; свръхупотребата на сила от правоприлагащите органи; насилието и дискриминацията на децата в институциите, на хората с психични разстройства и на сексуалните малцинства; расисткото и ксенофобско слово на омраза; лошите условия в местата за лишаване от свобода; правораздаването за малолетни и непълнолетни. До края на годината българското правителство не заяви кои от препоръките приема и кои отхвърля, подчертават от БХК. През 2010 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ или Съдът) произнесе рекорден брой, 71 решения срещу България. В 61 от тях той намери нарушения на различни разпоредби на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). В девет случая Съдът не намери нарушения, а в един случай правителството призна нарушение и се съгласи да изплати обезщетение на жалбоподателя в процедура по приятелско споразумение. Изпълнението на решенията на ЕСПЧ продължи да бъде изключително остър проблем в България. Правителството на практика загърби приетата през март 2009 г. Концепция за преодоляване на причините за осъдителните решения на ЕСПЧ. В края на 2010 г. България бе сред страните-членки на Съвета на Европа с най-голям брой неизпълнени решения на Съда на човек от населението. През годината Комитетът на министрите на Съвета на Европа прекрати наблюдението над няколко решения, основно засягащи законодателни проблеми, които бяха преодолени още в периода 2000-2004 г. Но сред наблюдаваните попаднаха много повече нови дела, решени през 2009-2010 г. През цялата година правителството не предприе никакви инициативи за решаване или дори за публично обсъждане на изпълнението на решенията на ЕСПЧ. На 7 октомври Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа изпрати писмо до министър-председателя на България, в което изрази загриженост за дискриминацията и социалното изключване на ромите, липсата на прогрес с изпълнението на решенията на ЕСПЧ, засягащи държавната намеса във вътрешните работи на мюсюлманската общност и свободата на мирно събрание и на сдружаване на македонците. В своя отговор на писмото от ноември министър-председателят по същество отхвърли необходимостта от сериозни реформи и в трите сфери. Той разказа за няколко скромни проекта, насочени към ромската общност, без обаче да разкрива каквато и да е визия и план за дългосрочно решаване на проблемите, се подчертава в доклада. През 2010 г. ЕСПЧ постанови рекорден брой решения срещу България по член 2 от ЕКПЧ (право на живот). По рекордно голям брой от тях, седем, Съдът осъди България за нарушаване на това човешко право, отново напомнят от БХК. Правото на неприкосновеност на личния и семейния живот в България през 2010 г. бе една от сферите, в която бе налице сериозно влошаване на ситуацията поради увеличената честота и произвола в използването на специални разузнавателни средства (СРС) от службите за сигурност. Законът за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) не предоставят адекватни гаранции срещу произвол при подслушването на телефонните разговори и тайното следене на други комуникации на гражданите. ЗСРС е неясен в определянето на характера на нарушенията и категорията от лица, срещу които такива мерки могат да бъдат взети в частта, в която предвижда използване на СРС по отношение на "лица и обекти, свързани с националната сигурност" (член 12, т. 3). Понятието за "национална сигурност" е неясно дефинирано в българското законодателство и позволява много широко тълкуване. Използването на СРС за защита на националната сигурност не е свързано с извършване на престъпление. С измененията на ЗСРС от ноември 2009 г. външният контрол над използването на СРС бе значително отслабен. Бе премахнато Националното бюро за контрол на СРС и на негово място бе създадена парламентарна комисия от представители на основните политически сили. Освен това, нейните правомощия за контрол бяха намалени – тя вече не може да дава задължителни указания, свързани с подобряване на режима на използване на СРС, а само предложения за подобряване на процедурата. Новата комисия, която се състои от пет членове, няма капацитет да упражнява ефективен контрол върху използването на СРС. Според ЗСРС лицето, спрямо което са вече използвани специални разузнавателни средства не се уведомява безусловно в случай, че уведомяването не би навредило на целите на използването на СРС. То се уведомява от комисията за контрол само когато използването е неправомерно по нейна преценка и то при условие, че не се създава опасност за разкриване на оперативните способи или техническите средства за следене или за живота или здравето на служителите или техните близки. Дефектите на законодателната рамка, регулираща използването на СРС, доведоха до масови злоупотреби с подслушвания на граждани. Защитата на правата на децата през 2010 г. бе единствената сфера, в която бе налице положителна динамика. През годината диалогът между неправителствените организации и държавните интституции, ангажирани със закрила на детето, бе по-жив и отворен в сравнение с предходни години. Нацоналната програма за закрила на детето през 2010 г. бе широко обсъждана от Държавната агенция за закрила на детето и НПО. Въпреки че за пръв път в нея бяха упоменати конкретни мерки и параметри на бюджет за някои дейности, програмата отново страда от недостатъците на предишните – липса на конкретни отговорни лица и дирекции в различните министерства и агенции, липса на конкретни срокове и средства за изпълнението на всички дейности по програмата. Важна стъпка напред в процеса на предоставяне на по-качествена грижа за децата в България обаче бе приетата на 24 февруари 2010 г. от Министерски съвет Национална стратегия "Визия за деинституционализация на децата в Република България", а на 24 ноември 2010. г. бе приет и планът за действие по тази стратегия, е една от малко оптимистичните констатации в доклада. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: