Дивотиите, които плещи баща ми

03/31/11 21:35
(http://e-vestnik.bg/)

Дивотиите, които плещи баща ми

„Дивотиите, които плещи баща ми“ (Колибри) е уникална книга, която успя да покори и разсмее целия свят. След като е зарязан от приятелката си, 28-годишният Джъстин се пренася да живее с баща си, 73-годишния Сам Халпърн, който никога не е пестил изразни средства, за да обрисува възгледите си, както за дребните, така и за важните ситуации. Това съжителство се превръща в приключение за Джъстин и той решава да създаде Twitter блог, изцяло посветен на „бисерите“ на баща му. Много скоро Сам се превръща в сензация, а „дивотиите“ му – в книга и телевизионен сериал, които постигат нечувани успехи във все повече страни. Самият блог http://twitter.com/shitmydadsays вече се радва на над милион последователи. Предлагаме предговора и откъс от книгата.

На двайсет и осем живеех в Лос Анжелис и от три години имах връзка от разстояние с гаджето си, което живееше в Сан Диего. В петък обикновено висях по три часа и половина в задръстването и пъплех с форд рейнджъра, модел 1999 година, за да измина двестата километра по магистралата до Сан Диего. Колата ми току решаваше да изгасне. Радиото се беше прецакало, та ловях само една станция и по нея пускаха парчета комай на една-единствена изгряваща рап звезда – Фло Рида. Нищо не може да се сравни с това, да попаднеш в задръстване на магистрала, двигателят да ти гасне час по час, воланът ти сам да се заключва и някакъв диджей да се дере:
– А сега МОЯТ ЛЮБИМЕЦ Фло Рида с новия си хит „Всичко отначало“! Нека купонът започне сега!
Накратко, беше ми дошло до гуша от тази връзка от разстояние. Затова, когато през май 2009 година ми предложиха от Maxim.com работа, която можех да върша навсякъде, тутакси се възползвах от възможността. Можех да се преместя и да заживея с гаджето ми в Сан Диего. Единствената засечка в плана ми беше, че гаджето не се въодушеви колкото мен. Като казвам „не се въодушеви колкото мен“, имам предвид, че когато й се явих на вратата, за да й съобщя лично добрата новина, тя скъса с мен.
Докато карах обратно, изведнъж осъзнах, че сега вече не само си нямам гадже, но и няма къде да живея, защото вече бях казал на хазайката в Лос Анджелис, че в края на месеца се изнасям. Точно тогава двигателят ми угасна. Седях в колата и се опитвах трескаво да го запаля, когато ми хрумна, че единствените хора, които познавам в Сан Диего и които биха могли да ме подслонят, са майка ми и баща ми.
Въртях напред-назад ключа на запалването, а в гърлото ми заседна буца. Хрумна ми още, че семейството, излязло да си прави барбекю на верандата, пред която бях спрял, може да ме помисли за перверзник, който се е отбил да си спретне една бърза. Добре, че след минута двигателят запали и аз отпраших към нашите.
Причината да се притесня толкова много и толкова бързо бе, че да моля баща ми за нещо, беше, като да се явя да защитавам някого пред Върховния съд: трябваше да изложа ясно фактите, да ги превърна в неоспорим довод и после в своя подкрепа да се позова на прецеденти от предишни дела. Малко след като се изтърсих неканен в скромната тристайна къща на родителите ми в предградието на Сан Диего Поинт Лома, аз вече излагах пред тях във всекидневната за какво става въпрос. Незабавно се позовах на делото „Татко срещу брат ми Даниъл Халпърн“, когато Дан изпадна в „преходен период“ и в резултат на това се премести при нашите. Някъде по средата на пледоарията татко ме прекъсна.
– Добре де. Господи, за какво ми разтягаш ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/31/11 21:35 http://e-vestnik.bg/11420/divotiite-koito-pleshti-bashta-mi/