Как Казхстан имитира многопартийност

в. Новие известия

Предсрочни президентски избори са свикани тази неделя в Казахстан. Малцина се съмняват кой ще е победителят, но цели трима кандидати все пак тръгват да мерят сили с Нурсултан Назарбаев. Някой от тях просто търси начин да припомни на властите колко е “значим”. Друг смята, че така най-сигурно ще привлече вниманието на “върхушката” и цялата нация към собственото си проекторешение за най-болезнените проблеми на обществото. Повечето опозиционери обаче бойкотират вота - не желаят да участват в “поредния спектакъл”.

Председателят на мажилиса (долната парламентарна камара) Урал Мухамеджанов веднага смая кореспондента на “Новие известия” - разказа откровено кое всъщност е наложило предсрочните избори. Цялата история започна с един своеобразен, чисто казахстански “конфликт” между отделни клонове на властта - законодателите настояваха за референдум, който да продължи мандата на държавния глава до 2020 г., а самият “баща на нацията” предлагаше предсрочни избори. В крайна сметка парламентът прие на 2 февруари поправки в конституцията и оправомощи президента да лансира своята инициатива.

В коментар за създалата се ситуация председателят на долната камара отбеляза, че в следващия мажилис вече нямало да има партия монополист (каквато е днес “Нур Отан” начело с Нурсултан Назарбаев). “Многопартийността излезе на мода в цял свят”, обясни той. Не отрече и друго - че изборите се очаква най-вече да демонстрират тъкмо пред външния свят наличието на междупартийна конкуренция в Казахстан. Признания, необичайни за един председател на парламент, нали? Ще припомним, че опозицията в по-голямата си част бойкотира предстоящия вот; това обаче не притеснява Урал Мухамеджанов, защото е “техен собствен избор”.

Президентът Назарбаев заявяваше преди, че няма нужда да води агитационна кампания. При все това из улиците на Астана и Алмати бият на очи точно плакатите с портрета на сегашния държавен глава като претендент за нов президентски мандат. В Алмати срещнах впрочем съвсем млади момичета, които разлепваха листовки в подкрепа на Жамбил Ахметбеков - кандидата, издигнат от Комунистическата народна партия (”разколниците” от другата, “просто комунистическа” партия бойкотират изборите).

Самият Ахметбеков заяви за “Новие известия”, че основната му задача е да постави пред властите редица социални въпроси, включително за съдбата на над 2,5 милиона “самозаети” граждани. Така наричат тук безработните, които се мъчат да си изкарат прехраната с нерегистрирана никъде търговия на дребно или от занаятчийство, също тъй неофициално.

“Самозает” звучи къде по-добре, отколкото “безработен”, иронизира Ахметбеков. Той се затрудни да отговори колко процента от гласовете разчита да събере, но хора от предизборния му щаб заявиха, както е думата, с честни сини очи: “50 процента плюс един”.

Не по-малка самоувереност демонстрира и Гани Касимов, който оглавява Партията на патриотите на Казахстан. Сенаторът (от президентската квота, впрочем) е председател на комисията по международни отношения, отбрана и сигурност в горната камара. Той споделя без притеснение, че храни надежди да стигне до втори тур.

А независимият Мелс Елеусизов, лидер на екологичния съюз “Табигат” (”Природа”), казва направо, че не си прави никакви политически илюзии и се стреми най-вече (преодолял веднъж “чиновническите бариери”) да привлече вниманието на държавното ръководство към своите проекти за спасяване на околната среда. Те обхващат и проблема с Аралско море, и неспособността на държавите, заети с подялба на Каспийския басейн, да се спогодят за обща “зелена” политика, и много други неща.

Злите езици впрочем твърдят, че кандидатурата на Елеусизов също се дължи на една мода - в Европа било прието “зелени” също да претендират за висшия пост в съответната държава. При всяко положение “остатъчните” проценти, които спечелят на 3 април формалните опоненти на Назарбаев, явно ще са белег кой от тях има реално бъдеще в политиката.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: