Либия - последно “Ура!” за Запада

в. Файненшъл таймс

Залогът във войната в Либия е много повече от съдбата на Муамар Кадафи. Нейният изход ще отекне в целия Близък изток и ще окаже влияние върху международната политика за десетилетия напред. На карта е заложен жизнено важен принцип.

Поддръжниците на външната намеса вярват, че се бият не само за да спрат зверствата в самата Либия, а да положат маркер за бъдещето. Те искат да покажат, че епохата, в която един диктатор може да избива собствения си народ, е към края си. Френският философ Бернар Анри-Леви, който изигра неочаквана роля като връзка между либийските бунтовници и президента Никола Саркози, каза: “Важното в този случай е, че се признава “дългът за намеса”.”

Никълъс Кристоф, който пише за в. “Ню Йорк таймс”, твърди същото: “Световните сили имат правото и задължението да се намесват, когато един диктатор унищожава своя народ.” Тази идея беше одобрена от ООН през 2005 г. и според Кристоф намесата в Либия “придава тежест на тази новоизлюпена концепция”.

Би било хубаво да вярваме, че доктрината за “отговорност за защита”, известна на разговорен език като ОЗЗ (responsibility to protect - R2P), сега наистина се утвърждава. Поддръжниците на намесата ще са доволни, като се има предвид, че бунтовническите войски бързо напредват по либийския бряг.

Но в действителност войната в Либия вероятно ще отбележи по-скоро последно “Ура!” за либералния интервенционизъм, отколкото нова зора. Защото жестоката истина е, че западните сили, които са най-ревностните привърженици на тази идея, няма да имат икономическата сила или обществената подкрепа, за да поддържат още много намеси в различни части на света. А надигащите се икономически сили като Китай, Индия, Бразилия и други са доста скептични към цялата концепция.

Великобритания, Франция и САЩ гласуваха в подкрепа на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, разрешаваща използването на сила в Либия. Но всички членове на модерната сега група, известна като БРИК - Бразилия, Русия, Индия и Китай,- се въздържаха. Никой от тях няма много време за полковник Кадафи.

Но страни като Китай, Индия и Бразилия смятат, че могат малко да спечелят и много да загубят, като рискуват пари, хора и влияние за намеси в чужбина. Техният инстинкт е да си гледат своята работа и да се съсредоточават върху дългосрочната цел да укрепват собствената си икономическа сила. Едно клане в Либия несъмнено може би ще е нещастие, но Бенгази е далеч от Пекин или Бразилия.

Има някои усложнения. Германия се въздържа, но по този начин се постави извън западното ядро. Южна Африка, която е поканена на следващата среща на високо равнище на БРИК, гласува за либийската резолюция, но после гръмогласно разкритикува бомбардировките.

Така изглежда голямата картина. Утвърдените западни сили все още изпитват мисионерска ревност да оправят света. Надигащите се сили са много по-предпазливи и егоцентрични.

Западните съюзници обаче се бият на фона на намаляващи ресурси. Британците тъкмо обявяват големи съкращения на парите за отбрана, а французите също се борят да сдържат бюджетния си дефицит и да запазят своята социална държава.

Нежеланието на американската военна върхушка да поеме този нов ангажимент също е осезаемо. Президентът Барак Обама и неговите генерали знаят, че епохата, когато президентът на САЩ можеше просто да каже, че Америка ще направи “каквото е необходимо”, е отминала.

Председателят на Съвета на началник щабовете на американските въоръжени сили адмирал Майк Мълън заяви, че най-голямата заплаха за националната сигурност на САЩ е бюджетният дефицит. В ерата след Ирак и Афганистан обществената подкрепа за военни операции в чужбина също е ограничена.

Разбира се, ако намесата в Либия приключи бързо и успешно - сваляне от власт на полковник Кадафи, ликуващи тълпи в Триполи,- тогава либералният интервенционизъм ще бъде подсилен. Но успехът би могъл да бъде не по-малък капан ...

Свързани новини: