Сирия – последната жертва на арабската пролет

Въпреки, че Сирия изглеждаше относително защитена от вълненията, обхванали други места в региона, вече втора седмица протести разклащат легитимността на режима на президента Башар ал-Асад. Насилието, извършвано от силите за сигурност може да подкопае обещанията за реформи и политическа промяна, поставяйки под въпрос в крайна сметка оцеляването на режима, пише сп. „Форбс”.
Най-големите митинги бяха проведени в обеднелия южен град Дераа, където селскостопанската продукция, на която повечето хора разчитат за доходите си, бе съсипана от суша през последните няколко години. Но въстанието се разпространи и в по-големите градове на страната, включително Дамаск, Алепо, Латакия, Хомс и Хама. Демонстрантите са от различни религиозни групи, включително традиционно верните на режима на Асад сунитски араби.

Въпреки че в исканията на протестиращите доминира политическото недоволство, тихичко се промъква и противопоставяне на неравномерното разпределение на икономическата мощ (по-голямата част от богатството е съсредоточено в ръцете на отбран елит). Фокусът на политическите искания в Сирия обаче контрастира с този на протестиращите в други страни от Близкия изток и Северна Африка и обяснението е, че икономическите условия в страната, макар и бавно, се подобряват. Протестиращите в Сирия общо взето не призовават за падането на режима, а по-скоро за по-големи политически свободи и ликвидиране на корупцията.

Посланията на правителството са противоречиви, тъй като то използва сила за потушаване на демонстрации и същевременно прави предложения за реформи. Кабинетът, назначен от Асад подаде оставка, което вероятно е трик, за да си възвърне подкрепата. Властите намекнаха, че ще обмислят прекратяване на извънредното положение, което е в сила от 1963 година насам. Но те също така започнаха репресии, които предизвикаха значителен брой жертви - най-малко 61 души са били убити. Сирийският президент в голяма степен остана в сянка по време на репресиите, разчитайки на посредници и не е правил официални изявления във връзка с предстоящите парламентарни избори през април. Като се има предвид това мълчание, съчетано с промените в правителството, съществува риск изборите да се забавят.

Извън вътрешнополитическите последици, трябва да се има пред вид, че Сирия е стратегически регионален играч, поради ролята на страната в близкоизточния мирен процес, влиянието й в Ливан и отношенията й с Иран. Затова протестите в Сирия имат потенциала да дестабилизират Ливан, където новото правителство все още не е сформирано. Израелските власти вече се опитват да отговорят на клатещите се режими на границите на страната. Движението „Хамас”, наред с други групи, може да се опитат да де възползват от тази несигурност.

Въпреки липсата на значима промяна на политическия фронт, много хора продължават да виждат в президента Асад реформатор, главно заради ролята му в отварянето на икономиката на страната през последните години и едни продължителни ограничителни мерки биха му коствали подкрепата на световните лидери.

Разпространението на размирици в Латакия - един от малкото градове, където по-голямата част от жителите принадлежат към малцинствения елит Алави (12% от сирийското население), както и самия Асад, означава, че дните на съществуващата система може би вече са преброени.

Прочети цялата новина

Свързани новини: