Диана Андреева и Биляна Томова от Обсерваторията по икономика на културата: Бунтът на българското кино е драма с отворен финал

Как ще завърши драмата в българското кино? На този въпрос се опитват да отговорят две представителки на Обсерваторията по икономика на културата, една от организациите , които участваха в протестите и преговорите на кинодейците в края на м.г. Диана Андреева, председател на обсерваторията, и доц.  д-р  Биляна Томова, изследовател, са на мнение, че бунтът на българското кино си остава драма с отворен финал. Изминалата 2010 г.  бе белязана от протести, вълнения и реформистки настроения сред гилдията на кинаджиите. Това доведе до оставката на заместник-министърa на културата Димитър Дерелиев. Властта обеща да откликне адекватно на проблемите. Досега обаче това не се случва.

- Каква е ситуацията в българското кино в момента?
Диана Андреева: Никак не е розова. Националният филмов център (НФЦ) има задлъжнялост към кинаджиите към първи януари 2011 година в размер на 19,2 млн. лв., а входящият финансов ресурс, предвиден в програмния бюджет на Министерство на културата, е 10, 1 млн. лв. Това са 52,6 % от задълженията на Националния филмов център. Тази година министърът на финансите Симеон Дянков е обещал да отпусне допълваща целева субсидия от 3, 5 млн. лв. Но тъй като тези средства все още не е ясно дали ще бъдат предоставени, не ги калкулираме в общата стойност на бюджета. Така че остават 47,4%, или 9,1 млн. лв. да бъдат осигурени, за да се покрие острият финансов дефицит, безпрецедентен по своя размер от създаването на НФЦ. Тази не особено оптимистична финансова ситуация обуславя и възможността през 2011 г. НФЦ да няма сесия за финансиране на нови проекти.

- Как се стигна до тази толкова голяма задлъжнялост?
Д.А.: Задлъжнялостта на НФЦ е постигната за кратко време, но с прилежно усърдие в последователните грешни административни решения.
Задълженията на НФЦ са разделени в три основни групи. В първата група са филми, които се довършват в момента, минали са през художествена и бюджетна комисия и имат сключен договор в минал период. По тези договори са усвоени определен обем финансови средства, а за довършването им остават да бъдат усвоени още около 6 млн. лв. Втората група, която също е доста значителна, са филми, минали през художествена и бюджетна комисия, които нямат трансферни плащания - те са около 7 млн. лв. И трета група – филми, които са минали през художествената комисия, но не и през бюджетна комисия и съответно не са сключили още договор с НФЦ. Сумата за тези филми е около 6 млн.лв.
Биляна Томова : Когато е било необходимо да се съкрати бюджетът за култура, Министерството на културата е преразпределяло средства за сметка на филмовата индустрия, защото е най-лесно! Защото тези средства не покриват издръжка на сгради и работни заплати, т.е. това не са фиксирани разходи, чието орязване ще бъде сметнато за открита асоциална политика, а това са средства за създаване на продукт от хора, които работят на пазарен принцип - печелят проект и го осъществяват.

- Едно от основните ваши искания по време на протестите бе член 17 от Закона за киноиндустрията да не бъде обезсмислян с каквито и да е било законови изменения. Защо е толкова важен този член ?
Д.А.: Защото според член 17 от закона филмовата субсидия се образува на годишна база чрез средностатистическия бюджет за минимум 7 игрални, 14 документални филма и 160 минути анимация. С премахването на тази формула законът се обезсмисля в най-важната му част - създаване на устойчиво финансиране.
Чрез премахването на този финансов механизъм в закона пазарът е заплашен да се превърне в непълен - ще оцеляват само тези артистични форми, които се комерсиализират.

- Времето напредва, а все още не се знае дали ще има пари за кино?
Б. Т.: Част от продуцентите са сключили международни договори и са в изчакване, други вземат наполовина от договорените с НФЦ средства само и само да могат да закърпят това, което вече са вложили в производството. Продуцентите са хора на пазара - те работят с телевизиите, за рекламни агенции - т.е. те работят на малък пазар и в силно конкурентна среда и за да имаме качествени визуални продукти, продуцентските фирми се нуждаят от устойчивост - финансова, законодателна. От друга страна, Министерството на културата се оказва изключително негъвкава структура - липсва отглас от негова страна. Затова трябва да си зададем въпроса, има ли държавата ни културна политика и как се прави тя? Защото в културната политика имаме три субекта – творците като гражданско общество, събудено вярвам вече, държавата и бизнеса. Бизнесът в културната политика в момента е слабо зает по простата причина, че в някои подсектори нямаме чист пазарен елемент, а по-скоро квази пазар. Но държавата също не поема тези стратегически ангажименти - не говорим само за пари, говорим за начин на управление, за възможността да регулираш един сектор.
Културата е изпаднала от ценностната система на политиката - тя не е била и не е част от дневния ред на нито едно българско правителство – ако съдим по делата, а не по предизборните обещания, които за култура често дори липсват.

- Ще бъдат ли подновени преговорите между гилдията и властта?
Д.А.: Проблемът е, че в момента българската култура е в „мъртва чиновническа прегръдка“ и много неща не могат да бъдат променени. Министерството на културата изпитва неописуем страх да не би да се промени статуквото и да загуби досегашните си позиции. Ентусиазмът, идеите, иновативните предложения в културната политика, които идват като порив от гражданския сектор, свършват бездиханно в Министерство на културата.
Б.Т.: В министерството има и много сериозни експерти, но не те вземат управленските решения. Какво се е променило все пак след всички неща, които се случиха през последната година? Могат да се откроят трите важни показателя за сериозно развитие на българския граждански сектор - експерти, които обличат идеите и анализите в законодателна форма, активисти, които знаят, че това, което правят, е нужно да бъде застъпено с позиция, творците, които излязоха на улицата. А дали ще настъпи промяна – това е въпрос на време. Ние нямаме зрели институции. Това също е много важно за промяната.

- В България, когато става въпрос за протести, се стига до някакво ниво на преговори. Хората скоро оставят каузата и всичко замира. Има ли опасност това да се случи и с киното?
Д.А.: На това се надява Министерството на културата - да размотава процедурата достатъчно дълго, че хората да загубят интерес, да се отчаят и да се откажат. Въпросът е, че ние сме доста сериозни активисти и няма да позволим тази административна пързалка да се задейства в своята цялост. Хората във филмовата индустрия и въобще в българската култура имат достатъчно воля да продължат протестите и исканията си. До създаването на една културна политика, при която, без да има значение кой ще застане в политическия кабинет в Министерството на културата, ще се провежда последователна политика , която ще доведе до устойчиво развитие на киното.
Б.Т.: Когато България стана член на Европейския съюз, ние поехме по една матрица, от която няма мърдане. В момента сме изправени пред нуждата матрицата да не е само форма – пазарите да са реални и без монополи и лобисти, държавата да установи ясни регулационни правила. Това обаче е много по-трудно от видимото. Фактът, че имаше едни хора на улицата, а други от другата страна обаче казаха „да , разбира се, в правото сте си ”, но нещата продължават по същия начин, показва, че ние сме облекли тази матрица, но не сме я напълнили със съдържание. Оттук нататък институционалната зрялост на обществото ни ще се оцени с развитието на този конфликт. Защото този конфликт е изграден на осъзнаването на гражданското общество в областта на филмовото производство. Така че аз оставям въпроса отворен и искам да вярвам, че ще се реши.

- Каква е вашата визия за българското кино след десет години?
Д.А.: Представям си в близко бъдеще, че освен държавната субсидия, ще функционират още няколко алтернативни източника за финансиране - на национално и регионално ниво. От студентската скамейка до утвърдените творци ще бъдат създадени възможности чрез различни програми и фондове да осъществяват своите филми. Държавата ще се грижи в най-голяма степен за дебютантите чрез различни гъвкави инструменти и форми на подпомагане. Българското филмопроизводство ще създава минимум дванадесет филма годишно. Това според нас е нормалният размер на пазара на филмовото изкуство. Имаме талантливи български режисьори, актьори, кино професионалисти, имаме добра школа. Може би единствено ни липсват последователни действия в областта на културата. Трябва адекватна и последователна политика от създаването до социализацията на българските филми. Тъй като в момента се получава доста накъсан филмов процес – държавата се грижи само за производството на българските филми, но не се грижи за тяхната социализация. В България има 56 киносалона. Един голям статистически район като Северозападния, има две кина. Което значи, че българските граждани нямат достъп до класическия канал за разпространение на киното - кинопоказа. Факт е, че БНТ е другият сериозен канал за дистрибуция и през последните две години над 4,5 млн. зрители са гледали новите български филми, а над 21,5 млн. зрители са гледали през последните две години всяка вечер в понеделник български филми по Канал 1.
Б.Т.: Предлагам два варианта за след 10 години. Първият ще нарека „Оптимистичната визия на човек в добро настроение”, тя допълва тази на Диана...И ще го допълня с цифри, защото аз съм абсолютно съгласна , че това е тенденцията.
След десет години си представям 24-26 български филма ежегодно, като над 80% от тях са европейски копродукции . Фонд , който дава от порядъка на 30 -35 млн. лв., плюс стабилен държавен бюджет, много малки регионални фондове, които подпомагат дебютанти, държава, която се грижи изключително силно за всички промоционални канали .
Нека сега да погледнем и песимистичния вариант. Той би ни донесъл странни, деформирани прояви на кинопроизводство. Дори да се правят и десет филми, те ще са субсидирани само от бюджета и един режисьор ще има шанса за 2 филма в живота си. Комерсиализацията ще властва и както и до сега ще липсват филми за деца и така отново ще изпуснем да изградим аудиторията, която е социален продукт и отражение на образователната и културна стратегия на една нация.

Прочети цялата новина

Свързани новини: