Н.Пр. Макото Ито, посланик на Япония в България: Япония не може да се откаже от атомните си централи

---

Негово Превъзходителство Макото Ито е извънреден и пълномощен посланик на Япония в България от 2010 г. Ито е роден през 1948 г. Завършва Правния факултет на Университета Нагоя през 1972 г., след което постъпва на работа в Министерството на външните работи. Работил е като съветник към японското посолство в Бразилия, консул в Генералното консулство на страната в Лос Анджелис и генерален консул на Япония в Детройт. В периода 2006-2008 г. е извънреден и пълномощен посланик на Япония в Танзания.

---

- Ваше Превъзходителство, оценките за щетите от природните бедствия в Япония на 11 март, както и броят на човешките жертви нарастват с всеки изминал ден. Какви са последните данни, с които разполага японското правителство?
- Потвърденият брой на жертвите към 1 април сутринта бе 11 578 души, а 16 451 все още са в неизвестност след бедствията. Все още не е изчислено колко ще струват щетите. Наскоро правителството обяви приблизителния размер на щетите, като минимумът е около 130 млрд. евро, а максимумът е 220 млрд. евро. Това са последните временни оценки. За съжаление обаче тези цифри най-вероятно ще нараснат в бъдеще.

- Какви ще са според вас дългосрочните последствия от земетресението и цунамито за японската и за глобалната икономика?
- За момента не можем да предвидим какво ще се случи в дългосрочен план. Предполагам, че бедствието ще ни струва скъпо. Както знаете, някои от производителите на автомобили и електротехника временно са принудени да спрат производството си, защото не могат да си доставят достатъчно части или материали, тъй като тези суровини трябва да се произведат в някои от засегнатите от бедствието райони. Така че дори и в този момент имаме огромни последствия и щети от икономическа гледна точка. Има прогнози, че последиците от земетресението и цунамито ще се измерват в спад в ръста на БВП, засега не е ясно точно с колко процента, може би с част от процента за няколко години. Но в дългосрочен план, разбира се, ние ще трябва да вложим много средства и помощ, за да възстановим засегнатите региони, ще са необходими много възстановителни работи, за да се изградят наново инфраструктурата и разрушените домове. Затова най-вероятно ще се появи засилено търсене, свързано с това възстановяване, може би през следващите една, две или три години това търсене ще се увеличи и се надяваме, че икономиката ще успее да навакса този спад и след това вероятно ще можем да очакваме някакъв растеж в бъдеще.
Такава е ситуацията в самата Япония, но вероятно подобни събития ще се наблюдават и в глобален мащаб. Япония заема определено място в световната икономика, затова в известен смисъл някои други части по света също ще понесат щети от природните бедствия в Япония. В краткосрочен план тези бедствия ще имат негативен ефект върху световната икономика, но се надяваме, че скоро ситуацията ще се нормализира.

- Ядреният инцидент в АЕЦ „Фукушима 1“ сега изглежда по-опасен за оцелелите в сравнение със земетресението и последвалото цунами. Беше ли опасността за атомната централа от подобно бедствие подценена от Tokyo Electric Power Company и правителството на Япония, както съобщи „Уикилийкс?
- Като цяло земетресенията в нашата страна не са рядкост. Затова винаги, когато изграждаме атомна централа, извършваме много сериозни изследвания, за да проверим дали е безопасно да се строи на това място. Земетресението на 11 март бе с магнитуд 9 по скалата на Рихтер – мисля, че това е най-силното земетресение в историята на страната. Дори и при това изключително силно земетресение в АЕЦ „Фукушима“ и съседните централи не бяха регистрирани никакви повреди. Самите реактори не бяха засегнати сериозно, защото те бяха построени така, че да бъдат защитени от такива трусове. Така че в този смисъл ние сме следвали много високи стандарти за обезопасяване на реакторите в случай на много силно земетресение. За съжаление обаче не можехме да очакваме толкова високи вълни цунами. Наскоро стана ясно, че височината на вълните е била 15 метра, което е наистина много сериозно. Цунамито преодоля защитите на централата и морската вода навлезе в съоръжението. В момента, в който бе регистрирано земетресението, работата на централата бе спряна незабавно, така че когато бе ударена от цунамито, тя не работеше. За да бъдат напълно обезопасени съоръженията, те трябваше да бъдат охлаждани с вода, за да не се разтопят горивните пръчки в реакторите. За съжаление вследствие на цунамито генераторите и охладителните системи спряха да работят и реакторите не можеха да се охлаждат. В същото време в съоръжението се съхраняваха и изразходвани горивни пръчки, които също трябваше да бъдат охлаждани. Може би урокът за нас е, че не сме имали достатъчно ефикасна система за защита от подобно цунами. Затова вероятно в бъдеще ще се следи много стриктно за подобни аварийни системи за охлаждане.

- Възможно ли е да се изгради още по-добра система за защита?
- Да, в бъдеще това е възможно. Както знаете, преди този инцидент ние имахме 54 атомни реактора. Във „Фукушима“ има шест реактора, други 48 са разположени на различни места в Япония. Така че там в момента се полагат усилия да се приложат мерки за сигурност най-вече срещу подобно цунами.

- След този инцидент ЕС обяви, че започва стрес тестове във всички атомни централи. Защо Япония взе такова решение повече от седмица по-късно, въпреки че се намира на много по-сеизмична територия от Европа?
- Както вече казах, ние вече имаме реактори, които могат да устоят на много силни земетресения. Допреди това бедствие мислехме, че сме защитени срещу подобни природни явления. За съжаление не очаквахме подобно огромно цунами да удари централата. Имаме и други централи, които са близо до крайбрежието – не само „Фукушима“, но и други са много близо до океана. Вероятно ще имаме нужда от още по-сигурни защити и затова правителството нареди и другите атомни централи да проверят тези системи и ако те не са достатъчно сигурни, да се предприемат мерки.

- Как японските власти ще сведат до минимум дългосрочните ефекти от радиацията за населението и за околната среда?
- Както знаете, за момента най-големият проблем в АЕЦ „Фукушима“ е, че се опитваме да охладим реакторите с вода и засега е регистрирано замърсяване на водата в и край централата. Затова можем да си направим извода, че радиация изтича от повредените горивни пръчки или от използваното гориво. Засега най-важно е да се спре този радиационен теч, след което реакторите да бъдат охладени и експертите да могат на място да разберат какви са проблемите. За момента все още има радиационни течове, но всички хора в радиус от 20 километра от централата вече са евакуирани. Така че в момента няма опасност за здравето на хората. Наскоро бяха открити зеленчуци, съдържащи високи нива на радиоактивни вещества. Затова правителството нареди на фермерите да не разпространяват тези зеленчуци и в момента всичко, което се предлага на пазара, е безопасно.

- Ще означава ли този инцидент край на атомната енергетика в Япония и в други страни като Германия например?
- Това е много труден въпрос. В Япония до голяма степен зависим от атомната енергия – близо 30% от цялото потребление на енергия се осигурява от атомните централи. Не можем да спрем атомните централи, тъй като те са много важни за цялата икономика на страната. Вероятно ще има много сериозни дискусии за безопасността на централите в бъдеще след този инцидент. Но най-важното е да се приложат мерки за сигурност. Лично аз обаче не очаквам атомната енергетика изцяло да спре.

- Българското правителство предложи да изпрати хуманитарна помощ за Япония под формата на одеяла, походни легла и консерви, а земеделското министерство обеща да прати минерална вода в най-засегнатите региони. Бяха ли изпратени тези помощи и от какво се нуждае Япония в момента?
- Ние поискахме от Европейския съюз подобни помощи като одеяла, походни легла и консерви, а не от индивидуални държави, отчасти заради нашия капацитет за получаване на такава помощ. Наскоро вашият еврокомисар Кристалина Георгиева посети Япония с тази пратка от ЕС. Мисля, че помощите от България са били включени в цялата пратка, за което сме ви много благодарни. По отношение на минералната вода, знаем, че България в началото предложи да изпрати такава за Япония, но преди няколко дни от българското външно министерство ме уведомиха, че пратката е била спряна заради определени трудности по транспортирането. Предполагам, че е било възможно да се осигури минерална вода за пострадалите райони от други части на Япония, което е много по-лесно за нас, отколкото да се изпраща от други части на света. Затова бе решено, че хуманитарна помощ под формата на одеяла, легла и консерви е по-подходяща. Всеки ден гледам репортажи от евакуационни центрове и убежища, в които се съобщава какво е най-необходимо. Минаха три седмици след земетресението, така че стоки от първа необходимост като вода, храна и одеяла вече са осигурени. Все още обаче има хора, които се нуждаят от подобни ресурси. Освен това, заради ниските температури в тези райони, където все още е студено – под 10 градуса, има нужда от гориво за отопление и бензин за транспорт.

- Много български семейства предложиха да подслонят японци, които са загубили домовете си. Как посолството информира японските власти за тези покани? Има ли японски граждани, които искат да дойдат да живеят в България?
- Получихме такива покани от много хора в България и предадохме тези покани в Япония. Правителството е уведомило хората в пострадалите райони. За момента те не могат да приемат възможността да напуснат родните си места и да отидат в някоя отдалечена страна в Европа. Те предпочитат да са близо до собствените си домове или в съседни префектури. Все още огромен брой хора са в неизвестност, което означава, че има много японци, които са изгубили свои роднини и искат да останат близо до засегнатите райони, а след като инфраструктурата бъде възстановена, да могат да се върнат по домовете си. Затова хората трудно биха се съгласили да си тръгнат от тези райони поне за момента. Може би в бъдеще, след няколко месеца, през лятото, те може да помислят за такава възможност. За момента обаче няма конкретен отговор на вашето предложение.

- Ще продължи ли изпълнението на японските проекти в България, като се има предвид планирането на допълнителен бюджет с оглед на усилията по възстановяване в засегнатите региони в Япония?
- Не мисля, че има изгледи за спиране на проекти. Идеите за инвестиции в България остават същите, ако условията са подходящи. Все още се обмислят възможности, провеждат се изследвания. Така че ние продължаваме да убеждаваме японския бизнес, че България е много добро място за инвестиции. Мисля, че преговорите за бъдещи инвестиции продължават, не смятам, че заради природните бедствия японските инвестиции в България ще бъдат спрени.

Прочети цялата новина

Свързани новини: